ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1067

гр. София, 05.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 4832/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. М. срещу въззивно решение №122/ 04.07.25г., постановено по в. гр. д. 154/25г. на Бургаски апелативен съд, с което е отхвърлен искът му по по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, за връщане на 20000 евро, платени с банков превод, поради неосъществен основание, представляващо предварителни уговорки за извършване на делба на съсобствен апартамент в [населено място], кв. С..

В жалбата се оспорват фактическите и правни изводи на въззивния съд и в изложението се поставят две групи въпроси относно това как се доказва договор за заем за сума над 5000лв. и по какъв начин съдът извършва преценка на противоречащи си свидетелски показания.

В срока за отговор ответника О. Р. е възразила срещу допускането на касационно обжалване, претендира разноски и представя разписка за плащането на адвокатски хонорар.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

Първоначално О. Р. е предявила иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 32, ал. 2 СК, срещу М. М., за плащане на сумата от 27 434, 65лв., доколкото след развода между двамата платила самостоятелно остатъка по договор за банков кредит за купуване на жилище, придобито по време на брака в [населено място], кв.С..

В срока за отговор М. предявил насрещен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за връщане на 20000 евро, платени на Р. по банков път, поради неосъществено основание, доколкото имал уговорка с нея да й плати 29000 евро срещу задължението на Р. да му прехвърли собствената си 1/2ид. ч. от апартамента, придобит по време на брака.

В срока за отговор по насрещния иск О. Р. е възразила, че не е имала уговорки с М. за делба на съсобствения имот, а напротив - сумата от 20000 евро представлявала плащане по предоставен от нея заем на М., както било записано в бележката за извършения банков превод.

Първоинстанционният съд е уважил и двата иска - главен и насрещен, като решението по главният иск на Р. по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 32, ал. 2 СК е влязло в сила като необжалвано.

По въззивната жалба на Р. срещу първоинстанционното решение, в частта му относно насрещния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сумата от 20000 евро представлявала връщане на сумата, получена по договор за заем между Р. и М., както и че неосъщественото основание за извършване на делба не е доказано от М., поради което е отхвърлил насрещния иск на М. срещу бившата му съпруга О. Р. за плащане на 20 000 евро, платени на 15.11.21г. по банковата й сметка с основание „плащане на вноска по заем“.

В изложението към касационната жалба на М., подадена срещу въззивното решение, се поставят две групи въпроси за това как се доказва договор за заем за сумата над 5000лв., и за това как се възприемат показанията на една група свидетели, когато противоречат на показанията на друга група свидетели.

ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Банковият превод със записано основание- „плащане на вноска по заем“, представлява извънсъдебно признание за наличие на основанието - сключен договор за заем и получаване на сумата по заема, доколкото договорът за заем е реален договор и признанието на основанието обхваща и двата факта от фактическия състав на реалния договор. Банковият превод с основание „вноска по договор за заем“ ще има характер и на разписка за получаване на сумата по договора за заем, тъй като разписката по принцип представлява писмено признание за получаване на сумата. В този смисъл е решение № 151/ 16.04.2015г., постановено по гр. д. 5341/2014г. на ВКС, ІV ГО, с което въззивното решение е съобразено.

Освен това ВКС намира, че в съответствие със съдебната практика въззивният съд е изградил изводите си за недоказване на твърдяното от Р. „неосъществено основание“ на уговорки за делба. Това е така, защото ищецът е предявил насрещният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД като е искал връщане на парите заради неосъществено основание, а именно неосъществена уговорка с ищцата да й плати 29000 евро, а тя да му прехвърли своята 1/2ид. ч. от апартамента. Твърдението за плащане на неосъществено основание обаче, е било опровергано от самия ищец, който в открито съдебно заседание на 07.03.25г. признава, че е платил сумата на бившата си съпруга, за да бъде изплатена вноската по кредита за купуването на апартамента, т. е. сам отрича твърдението си за плащане на неосъществено основание. Следователно уговорките за делба не са доказани. От друга страна, последното фактическо твърдение на ищеца по насрещния иск, че е платил 20000 евро за погасяване на банковия кредит, е преклудирано от СПН на влязлото в сила решение по иска на О. Р., с което М. М. е осъден да й плати сумата от 27 434, 65лв. на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 32, ал. 2 СК, доколкото Р. била платила сама цялата сума по остатъка от кредита и възражението на М., че е платил на Р. сумата от 20000 евро за кредита е отхвърлено като неоснователно.

Следователно ищецът по никакъв начин не е успял да опровергае признанието си, направено с банковия превод, за получен заем от ищцата в размер на 20000 евро. Не е доказано нито наличието на уговорки по неосъществено основание, нито че плащането на 20000 евро е по договора за банков кредит.

В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване, доколкото мотивите на въззивното решение са логически свързани и правно обосновани. Решението е съобразено с практиката на ВКС относно смисъла и значението на записаното основание при извършен банков превод. Цитираната в изложението съдебна практика по първата група въпроси относно доказването на договор за заем, е неотносима, доколкото не касае случай, при който плащането е извършено с банков превод и записано основание „плащане на вноска по заем“. На второ място, поставените въпроси в изложението относно задължението на съда да извърши преценка на противоречиви свидетелски показания са без значение за изхода на делото, тъй като дадените по делото свидетелски показания на двамата свидетели нямат доказателствена стойност за релевантните по делото факти.

С оглед изхода на спора в полза на Р. следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 511,29 евро, представляващи платен адвокатски хонорар.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №122/ 04.07.25г., постановено по в. гр. д. 154/25г. на Бургаски апелативен съд.

Осъжда ищеца по насрещния иск М. И. М. да плати на ответника О. Е. Р. 511,29 евро разноски за настоящата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: