6ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 640

гр. София, 05.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 2540 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], срещу решение № 185/02.07.2025 г. по в. т.д. № 193/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, II състав, в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 7/17.01.2025 г. по т. д. № 70/2024 г. на Окръжен съд – Добрич, е уважен предявеният от ищцата Ж. И. Й. против настоящия касатор иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 10 000 лева до 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.04.2023 г. по главен път I-9, 85 км, посока от к. к. “Златни пясъци” към [населено място], причинено по вина на водача на лек автомобил марка и модел “Ф. П. с [рег. номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 21.05.2023г., до окончателно изплащане на задължението.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – приложението на чл. 52 ЗЗД, както и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се, че определеното от въззивната инстанция обезщетение за неимуществени вреди от 45 000 лева (преди редуцирането му с приетитя принос от 1/3) е в завишен размер, който не съответства на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, на обществено-икономическите условия в страната към момента на процесното събитие, както и на задължителната съдебна практика. Прави се оплакване за нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, тъй като решаващият състав не е обсъдил в тяхната цялост събраните по делото доказателства и доводите на страните. Дал е превес на твърденията и доказателствата, изгодни на ищцовата страна, и е игнорирал или подценил обстоятелствата, изведени от ответника и подкрепени с доказателства и експертни заключения. В мотивите си е акцентирал на субективните изживявания на пострадалата и хипотетичната възможност за бъдеща оперативна интервенция, без да отчете, че такава не е предприета към момента. Пренебрегнал е медицинските констатации относно характера на травмата, краткия възстановителен период, липсата на усложнения и на необходимост от болнично лечение, съответно отсъствието на проведено оперативно лечение, и е определил обезщетение в размер, значително надвишаващ установените в трайната съдебна практика по аналогични случаи. При тези оплаквания се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част и намаляване на присъденото на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Претендират се разноски по делото за трите инстанции.

В касационната жалба в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поставя първо питане “относно критериите за определяне на справедливо обезщетение при неимуществени вреди, както и поради необходимост от тълкуване на въпроса за пределите на съдебната преценка по чл. 52 ЗЗД при съпоставими по вид и тежест телесни увреждания”.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК по второ питане “относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл. 52 ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди”. Твърди се, че по този въпрос въззивният състав се е отклонил от задължителната практика на касационната инстанция - ППВС № 4/1968 г., както и казуалната такава - решение № 215/03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, II т. о. Поставя се и трети въпрос: “Как следва да се прилага чл. 52 ЗЗД при изолирани леки лицеви травми (фрактура на носни кости), лекувани консервативно, без оперативна намеса и без доказани трайни функционални или психични последици, когато е установено съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 ЗЗД?”. Макар да се излагат доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, не е формулирано питане в този смисъл.

От ответника по касация Ж. И. Й. е подаден отговор, в който се оспорва основателността на искането за допускане на касационен контрол и подадената жалба. Претендират се разноски по делото.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Ж. И. Й. против ЗД “БУЛ ИНС” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 40 000 лева – обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 02.04.2023 г. по вина на водача на лек автомобил “Ф. П. с [рег. номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 21.05.2023 г.

Недоволни от първоинстанционното решение, с което искът е частично уважен за сумата от 20 000 лева (при определен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лева, намален с приетия принос – 1/3), са останали и двете насрещни страни по спора, депозирали въззивни жалби. В обжалваното решение Апелативен съд – Варна е приел, че с постъпилата жалба от Ж. И. Й. се атакува решението на първата инстанция в отхвърлителната част, а с тази на ЗД “БУЛ ИНС” АД – в осъдителната част за разликата от 10 000 лева до присъдените 20 000 лева. Констатирал е, че във въззивното производство са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт, настъпил на 02.04.2023 г., при съответното авторство, противоправност и вина. За безспорно е счел наличието на застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка “Гражданска отговорност”. Намерил е за установено и настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

При тези данни е отбелязал, че предмет на оспорване на първо място е размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост. За да обоснове завишаване размера на обезвредата по чл. 52 ЗЗД решаващият състав е съобразил, че ищцата е била на 19 г. към датата на инцидента – здрава, жизнерадостна и амбициозна ученичка. Претърпяла е мозъчно сътресение и травма на носа. Понесла е значителни неудобства за период, определен от вещото лице по средностатистически принцип на около 6 месеца, свързан с болезнени отоци и кръвонасядания в областта на носа. При прегледа от вещото лице са констатирани затруднено носно дишане и деформация на външния нос. Налага се извършване на операция - риносептопластика, свързана с наместване на разместените части от фрактурата на носните кости. Въззивният състав е взел предвид и, че ищцата се затворила в себе си, не искала да се гледа в огледало и да поддържа контакти с никого. Приел е за значимо, че възстановителният период е съвпаднал с абитуриентския й бал, който тя била принудена да пропусне, както и че й се е наложило да промени плановете си за бъдещо следване. При съвкупната преценка на гореизложеното, отчитайки възстановителния период и необходимостта от бъдеща оперативна интервенция, апелативният съд е намерил, че адекватният паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде увеличен на 45 000 лева. Счел е, че фактът, че ищцата не е ползвала лекарства за намаляване на оттока и свиване на лигавиците на носната кухина, е ирелевантен, тъй като касае само за пропусната възможност за медикаментозно облекчаване на симптомите, но не и за тяхното лекуване и премахване. Посочил е, че така определеното обезщетение отговаря на икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП, индиция за която са лимитите на застрахователно покритие, и на практиката на съдилищата по сходни казуси.

Въз основа на експертното заключение, според което съобразно механизма на ПТП (челен удар в крайпътно дърво) травмите на ищцата -пътник на задна седалка, вляво по посока на удара, не биха се получили при правилно поставен предпазен колан, въззивният състав е приел за установено по реда на главното и пълно доказване, че пострадалата е нарушила разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Същевременно е съобразил преобладаващия принос на делинквента, изразяващ се в загуба на контрол върху управлявания автомобил. Въз основа на така извършената преценка е определил конкретния размер на приноса на пострадалата на 1/3 и с него е намалил дължимото й обезщетение на 30 000 лева.

По тези мотиви, след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, е присъдил допълнително сумата 10 000 лева (разликата между присъдените 20 000 лева и 30 000 лева) – обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.05.2023 г. до окончателното плащане, и е потвърдил решението в останалата обжалвана част.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е обусловена от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за решаване на възникналия спор и отговарящ на някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Поставеният от обжалващия трети въпрос е фактологичен, тъй като изисква преценка на конкретните факти по делото и на правилността на въззивното решение. Формулировката му предпоставя да се приеме, че получените от ищцата лицеви травми са “леки”, “лекувани консервативно, без оперативна намеса”, както и че не са “доказани трайни функционални или психични последици”. Извън съдържанието на питането остава обследването на болките и страданията, търпени от пострадалата в резултат на процесното ПТП. При тези данни не би могъл да се даде общоважим отговор на зададеното питане и същото не отговаря на общото селективно изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. Това лишава от смисъл обсъждането на релевираните от страната допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.

Поставените от касатора първи и втори въпрос могат да се обобщят като материалноправно питане за приложението на критериите за определяне размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Същото е обусловило решаващите изводи на въззивната инстанция и покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касационен контрол. В задължителната практика на касацията - ППВС № 4/1968 г., доразвита с постоянна такава, намерила израз в цитираните от касатора решения по чл. 290 ГПК, както и в множество служебно известни на настоящия състав (решение № 50033/25.07.2023 г. по т. д. № 299/2022 г. на ВКС, II т. о., решение № 47/01.06.2022 г. по т. д. № 550/2021 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 50082/17.10.2023 г. по т. д. № 1231/2022 г. на ВКС, I т. о., решение № 90/28.03.2025 г. по т. д. № 2010/2024 г. на ВКС, I т. о., др.), се приема, че понятието “справедливост” по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективни обстоятелства, които се вземат предвид от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът и тежестта на травмата, интензитетът и продължителността на претърпените болки и страдания, прогнозите за отшумяването им, евентуалното влошаване на здравословното състояние на пострадалия, неговите индивидуални и субективни изживявания, причинените морални страдания, осакатявания, белези и др., като от значение е и възрастта на пострадалия, общественото му положение, обстоятелствата, при които е извършен деликтът, начинът на извършването му, др. Следва да се отчита и икономическото състояние в страната към момента на настъпване на увреждането, ориентир за което са и установените лимити на отговорност на застрахователя. Наличието на така формираната практика на касационната инстанция, която не се обосновава от обжалващия да се нуждае от осъвременяване, изключва приложение на релевираната от него хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация.

В обжалваното решение въззивната инстанция не се е отклонила от задължителната и трайна практика на касацията при определяне адекватния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Взела е предвид възприетите общи и специфични критерии и ги е преценила с оглед събраните по делото доказателства и установените конкретни факти. Съобразила е младата възраст на пострадалата, вида и характера на доказаните травматични увреждания – мозъчно сътресение и травма на носа, вида на проведеното лечение – консервативно, наложителната операция – риносептопластика, свързана с наместване на разместените части от фрактурата на носните кости, без 100% гаранция за подобряване на състоянието, икономическите условия в страната към датата на увреждането, практиката по аналогични случаи. Съобразила е и обстоятелствата, че травмата е понесена от ищцата във важен период от живота й - завършване на учебния процес, предстоящ абитуриентски бал и бъдещо кариерно ориентиране. Доводите на касатора относно така извършената преценка при определяне размера на обезвредата представляват оплаквания по правилността на съдебното решение по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. След като не се обосновава твърдяното от касатора несъответствие на въззивното решение с формираната практика на ВКС, обобщеното питане за приложението на чл. 52 ЗЗД не може да послужи за допускане на касационен контрол на поддържаното от страната допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По тези съображения следва да бъде отказан допуск до касационна проверка на обжалваното решение на Апелативен съд – Варна.

По разноските:

При това положение право на разноски има ответникът по касация, който претендира адвокатско възнаграждение от 500 лева. Същото е документално обосновано като платено в брой съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 14.11.2025 г. и следва да бъде присъдено в евро, превалутирано при спазване правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 185/02.07.2025 г. по в. т.д. № 193/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, II състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Ж. И. Й., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет е. ц.) - разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.