8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50577

гр. София, 30.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1906 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корпорация Металпласт“ АД, [населено място] срещу решение № 42 от 4. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 42/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, I граждански състав, с което е потвърдено решение № 260971 от 3. 11. 2021 г. по гр. д. № 3341/2015 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „Металпласт – Д.“ ООД /понастоящем „Металпласт – Д.“ ЕООД/, [населено място] за заплащане на сумата от общо 84 300 лв., представляваща обезщетение в размер на пазарния наем за осъщественото за периода 20. 12. 2012 г.-20. 06. 2013 г. без основание ползване на собствените на ищеца пет сгради с идентификатори 56784.315.33.1, 56784.315.33.2, 56784.315.33.3, 56784.315.33.4 и 56784.315.33.5 по КККР на [населено място], съответно от 52 200 лв. за първата сграда, 13 980 лв. за втората сграда, 16 500 лв. за третата сграда, 1 200 лв. за четвъртата сграда и 420 лв. за петата сграда, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 29. 12. 2015 г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди, че апелативният съд не е обсъдил въззивните му доводи и всички събрани по делото доказателства. Оспорва като противоречащ на материалния закон извода на въззивния съд, че релевантно в хипотезата по чл. 59 ЗЗД е само личното...