ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1164

гр.София, 10.03.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаевакато изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №4345 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място], срещу решение №283 от 3.6.2025 г., постановено по в. гр. д. №81 по описа за 2025 г. на Благоевградския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №303 от 30.09.2024 г. по гр. д. №456 по описа за 2023 г. на Районен съд-Разлог, II граждански състав. С първоинстанционното решение „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати на Д. Н. Д. на основание чл. 200 от КТ 44148,38 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 25.02.2020 год., като искът над тази сума до пълния предявен размер от 100 000 лв. е отхвърлен.

Касаторът твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност и т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. От кой момент се счита, че правото, предмет на иска по чл. 200 от КТ е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, респективно, от кой момент тече срокът по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ за предявяване на иск по чл. 200 от КТ?

2. Когато съдът присъжда обезщетение...