ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 608

София, 09.02.2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 3922 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Ч. Т., чрез адв. Л. против решение № 4559/11.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 8750/2023 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 9678 от 07.06.2023 г. по гр. д. № 6581/2023 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от касатора против „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 11 749,25 лв., начислена по фактура № [ЕГН] от 12.01.2023 г.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че в конкретния случай не са налице предпоставките предвидени в ПИКЕЕ за извършване на корекция на сметката за доставена ел. енергия. От доказателствата по делото не се установявало кога е настъпило описаното в протокола събитие и дали не се дължи на техническа неизправност в резултат на действия на ответното дружество, което не било изпълнило задължението си по чл. 28 ПИКЕЕ да осигури подходящо ниво на сигурност по отношение на отчитането на ел. енергия. Наведени са доводи, че са били налице основания за отвод на съдията, разгледал делото на първа инстанция, обоснован с твърдения, че не е допуснал събирането на доказателства за установяване на факта, чия собственост са останалите три електромера и е отказал откриване на производство по чл. 193 ГПК по отношение на приетия по делото констативен протокол за извършената проверка. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Следва ли ответникът да понесе отговорност, която да доведе до уважаване на отрицателния установителен иск когато, въпреки че е бил длъжен съгласно чл. 28 ПИКЕЕ да осигури подходящо ниво на сигурност по отношение на отчитането на ел. енергия, не е осигурил такава и 2/ Вземането на оператора на съответната мрежа, основано на извършена корекция на сметките по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35/2019 г./ явява ли се периодично по своя характер; в какъв срок се погасява по давност и откога започва да тече давностния срок. По първия въпрос не е посочен допълнителен критерий, а по втория въпрос се поддържа, че се разрешава противоречиво от състави на ВКС, като са посочени конкретни решения по чл. 290 ГПК.

Насрещната страна - „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, чрез юрисконсулт Т., в отговора на касационната жалба излага становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържа неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на въззивното решение.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 11 749,25 лв., начислена по фактура № [ЕГН] от 12.01.2023 г. за потребена ел. енергия след корекция на същата на основание чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за периода от 24.09.2022 г. до 23.12.2022 за обект, находящ се в [населено място], [улица], въззивният съд е приел, че фактите са правилно установени от първата инстанция съобразно събраните по делото доказателства, като направените правни изводи се споделят от него, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Посочил е, че между страните е обявено за безспорно обстоятелството, че през процесния период ищецът е бил потребител на ел. енергия, доставяна до имота му; на 23.12.2022 г. от служители на ответното дружество е извършена проверка на електромер с фабричен номер № 18093592, като е установено, че липсвала пломба на щита на ел. табло и е констатирана промяна в схемата на свързване чрез присъединени проводници преди средството за търговско измерване, като присъединението в единия си край е присъединено към захранващата линия на ел. табло, посредством клеми, а другият край захранва част от електрическата инсталация на обекта; проверяващите са премахнали присъединението като са възстановили правилната схема на свързване; протоколът е съставен на основание чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ – при отсъствие на ползвателя на ел. енергия, поради което е подписан от свидетел, който не е служител на ответното дружество; на основание чл. 58 ПИКЕЕ служителите на дружеството са уведомили МВР чрез обаждане на тел. 112. При тези данни и при съобразяване на събраните по делото гласни доказателствени средства, съдът е приел, протоколът отговаря на изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ, както и че проверката на СТЕ е била именно за обекта, находящ си на [улица]. Съгласно приетото по делото заключение на СТЕ, описаната в протокола промяна на схемата на свързване води до неотчитане на потребената ел. енергия през присъединението, както и че извършеното преизчисление от 18 044 KWh е направено в съответствие с чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Бланкетните оплаквания във въззивната жалба на ищеца, че протоколът не отговарял на изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ и че не било ясно как е определен периодът, за който е извършено преизчисление, са приети за неоснователни. По останалите доводи на въззивника, съдът е посочил, че разпоредбите на чл. 50-56 ПИКЕЕ не уреждат договорните отношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества ел. енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата ел. енергия по реда на ПИКЕЕ. Ответното дружество няма задължение да доказва, че установеното несъответствие е в резултат на виновно поведение на потребителя на ел. енергия, тъй като корекционната процедура по Раздел IX ПИКЕЕ има за цел да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя. Нормите на чл. 20 и чл. 28 ПИКЕЕ не са относими към предмета на делото, тъй като те касаят изискванията към измервателните системи, а в настоящия случай се касае до преизчисляване на доставена ел. енергия поради констатирана промяна в схемата на свързване, чрез присъединени проводници преди средството за търговско измерване, а не поради несъответствия в измервателната система. За неоснователни са намерени и останалите възражения на ищеца, вкл. и това, че първоинстанционният съд е следвало да открие производство по оспорване на приетия по делото констативен протокол. Въззивният съд е посочил, че този документ има характер на частен такъв и съответно не се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в него факти, поради което при оспорване на верността им, не се открива производство по чл. 193 ГПК. Този документ се преценява с оглед на всички установени по делото, с други доказателства, обстоятелства. В конкретния случай отразените в констативния протокол обстоятелства се подкрепят от събраните по делото гласни доказателдствени средства и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза.

При така изложените решаващи изводи на въззивния съд за неоснователност на отрицателния установителен иск, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По въпроса, обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, съдът следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

Повдигнатите в изложението въпроси нямат характер на правни въпроси от значение за изхода по делото по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска. В конкретния случай въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на хипотезата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ – промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на количествата електрическа енергия, поради което за ответното дружество е възникнало правото да преизчисли количеството ел. енергия за период от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерването, по начина, указан в изр. 2 на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Възражение, че вземането по процесната фактура е погасено по давност, не е навеждано от ищеца, нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство и такова не е било разглеждано от въззивния съд. Липсата на общата предпоставка та чл. 280, ал. 1 ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания, а в случая по първия въпрос такива не са и изложени от касатора.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че повдигнатите от касатора въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване.

Насрещната страна не претендира разноски за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4559/11.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 8750/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: