ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 397гр. София, 10.02.2026 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 29/2026 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЕАД „Е. И.“, като пълномощник на Х. Г. Г., срещу определение № 3504 от 10.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3036/2025 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която, след отмяна на определение № 4264 от 23.09.2025 г. по гр. д. № 2442/2024 г. на Асеновградски районен съд, е изменено решение № 433 от 04.08.2025 г. по същото дело в частта за разноските, като е намалено дължимото от „Профи Кредит България“ ЕООД на адвокат Е. И. адвокатско възнаграждение от 1 140 лв. на 480 лв., с начислено ДДС.
Частната касаторка моли за отмяна на въззивното определение като неправилно. Според нея, при цена на иска 6 495.04 лв. и дължима държавна такса 259.80 лв., присъденото й от въззивния съд адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., с включен ДДС, не е съответно. Счита, че в случая не е съобразена цената на иска, административно-техническите разходи на адвоката, както и стойността на положения от него труд. Оспорва извода на съда, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в по-малък размер поради липса на фактическа и правна сложност на спора, като твърди, че подобен критерий не намира приложение при изчисляването на дължимата държавна такса. Поддържа, че следва да бъде приложено разрешението, дадено в решение на СЕС по дело С- 57/15 г. за тълкуване на чл. 14 от Директива 2004/18, озаглавен „Съдебни разноски“, и предвиждащ, че „държавите членки гарантират, че понесените от спечелилата делото страна разумни и...