ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405 [населено място], 11.02.2026г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 2193/2025 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 198 от 23.06.2025 г. по в. т. д. № 212/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната от застрахователното дружество част, с която е потвърдено Решение № 12 от 09. 01.2025 г. по т. д. № 242/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив за осъждане на настоящия касатор да заплати на ищцата П. А. Г. разликата над 100 000 лв. до 180 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, състояло се на 17.10.2021 г., причинено от М. А. при управление на лек автомобил марка „Пежо“, ведно с обезщетение за забава, считано от 21.12. 2021 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяната и отхвърляне на предявения иск в обжалваната част. Касаторът изразява несъгласие с определения по справедливост размер на обезщетението, който намира за завишен.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по отношение на които се твърди, че са формирали правните изводи на въззивния съд и обуславят необходимостта от допускане на атакуваното решение до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1.„Длъжен ли е...