ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 632 гр.София, 11.02.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав: Председател: БОРИС ИЛИЕВ
Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ
Я. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 3992 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на М. В. К., чрез адвокат С. Д., срещу решение № 3781 от 16.06.2025 г. по в. гр. д. № 12536/2024 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 15484/11.08.2024г. по гр. д.№ 45110/2022 г. на Софийски районен съд и са уважени исковете по чл. 422 ГПК на „Софийска вода“ АД против М. В. К. да се признае съществуването на вземане за 8296,56 лева главница, 569,61 лева лихви за забава и сторените разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.№ 69355/2021 г. на СРС, 143 състав.
Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необсъждане на изложените във въззивната жалба твърдения, че страната не е потребител и не е ползвала услугата доставка на питейна вода. Изложени са твърдения за противоречие със съдебната практика на ВКС, формирана с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.№ 2/2017 г., ОСГК, относно предпоставките за възникване качеството потребител на комунални услуги за битови нужди – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, а по същество да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.
От „Софийска вода“ АД не вземат становище.
За да постанови решението, въззивният съд е възприел решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че претенцията за реално изпълнение на задължението към дружеството е доказана, тъй като се установява съществуващо облигационно правоотношение между страните за доставка на питейна вода в имота през исковия период. Качеството потребител е определено с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора „Софийска вода“ АД, които са влезли в сила по смисъла на чл. 8, ал. 2 и 3 от Наредба № 4/13.09.2004 г., публикувани и одобрени с решение на ДКЕВР. Според мотивите на съда, от данните по делото за настаняване на ответницата в процесния недвижим имот по реда на чл. 19 и чл. 22 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община и приетото заключение по комплексната ССЕ и СТЕ доказват, че ответницата е титуляр на партида с клиентски № * за същия апартамент. Съобразявайки липсата на оспорване в срока по чл. 131 ГПК относно качеството на ползвател, респ. потребител на комунални услуги за битови нужди в общинско жилище, съдът не приема направените от ответника в хода на делото възражения, като се позовава на концентрационното начало в гражданския процес (чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК). Възникването на наемно правоотношение през исковия период и разкриването на партида на името на наемателя, според съда доказва съществуване на правоотношение с предмет доставката на ВиК услуги и с оглед констатацията на вещите лица за отчитане консумацията на вода на „база“ 5 ползватели, съгласно чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/13.09.2004 г., въззивната инстанция е потвърдила решението на първоинстанционния съд.
Съгласно цитираното от касатора ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.№ 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза, третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, §1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия, дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Принципните разрешения в тълкувателното решение намират съответно приложение в хипотеза за предоставяне на ВиК услуга, поради което конкретно изложените от въззивния съд мотиви не обосновават поддържаното основание за противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая се приема, че ответницата е титуляр на откритата партида за водоснабден имот и при липса на своевременно наведени възражения, съдът не е длъжен служебно да събира доказателства, за да изследва този факт. Според цитираната задължителна съдебна практика, писмената форма на договора не е форма за действителност, поради което липсата на представен писмен договор по делото, само по себе си, не е достатъчно да бъде отхвърлен иска за заплащане на потребената вода. Ето защо, когато установи реално потребление на начислено количество вода в конкретен обект, съдът присъжда нейната стойност в съответствие със съдебната практика на ВКС. Крайните изводи в обжалваното решение в случая се основават на събраните релевантни за изхода на делото доказателства, които въззивният съд е преценил по свие вътрешно убеждение, което не може да бъде проверявано за необоснованост в производството по чл. 288 ГПК. Изложените съображения за неправилна преценка на съда при установяване на всички относими към спора обстоятелства, всъщност преповтарят оплакванията в касационната жалба, поради което също не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, мотивите на съда са съобразени изцяло с установената практика на ВКС по приложението на чл. 133 ГПК. Срокът, в който ответникът може да подаде отговор на исковата молба и да въведе относими за спора възражения, изрично е определен в процесуалния закон (чл. 131 ГПК), както и последиците при липсата на писмен отговор, респ. неупражняването на правата без извинителна причина. В същия смисъл е решение № 236/20.01.2020 г. по гр. д.№ 4551/2015 г., IV г. о. и решение № 429/21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г., I г. о.
Предвид изложените съображения и липсата на относим към предмета на делото правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не се обосновава допускане на касация поради противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3781/16.06.2025г. по в. гр. д. № 12536/2024 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.