ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414

гр.София, 11.02.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д. № 2499 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника (ищец по насрещния иск) „Г. П. ЕООД, чрез адв.К. З. от АК - Смолян, срещу решение № 918 от 01.07.2025г. по възз. гр. д. № 3197/2024г. на Софийски апелативен съд в частта за потвърждаване на решение № 4890/20.08.2024г. по гр. д.№ 8517/2022г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените срещу С. К. Л. насрещни искове по чл. 307 ТЗ - за изменение на сключените между страните предварителни договори за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 09.12.2020г. и от 12.05.2021г. относно уговорената цена, като, поради стопанска непоносимост, цената по договора от 09.12.2020г. да бъде увеличена от 81 800евро на 110 430 евро, а по договора от 12.05.2021г. - от 3 100 евро на 4 185 евро.

В касационната жалба са релевирани оплаквания, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Касаторът поддържа, че е неясно въз основа на кои критерии въззивният съд е приел, че инфлационните процеси на цените на строителните материали и услугите в строителния бранш в периода 2021г.-2022г. в размер на 35 до 40% в случая не са довели до такова съотношение в насрещните престации по договора, което противоречи на справедливостта и добросъвестността. Релевира, че въззивният съд не е съобразил сключването на договорите по време на извънредната епидемична обстановка, отменена на 01.04.2022г., и наложеното от нея, а и от обявеното извънредно положение, ограничение на движение на хора в глобален мащаб, довело вкл. до нарушени вериги на доставки и забавени доставки и създаване на дефицити. Изтъква приетата в тази връзка с ПМС № 290/27.09.2022г. Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, в аспекта на това, че в методиката са констатирани инфлационни процеси, довели до рязък скок в цените на редица строителни продукти, който може да бъде илюстриран чрез тримесечния индекс на НСИ на цените на производител на вътрешния пазар на строителни материали. По тези съображения искането е за касиране на решението в обжалваната част и за уважаване на иска. Претендира за присъждане на разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Кое несъответствие на престациите, породено от инфлационни процеси, е такова, че противоречи на справедливостта и добросъвестността, респ. какви са обективните критерии, по които това се преценява?

2. От кой момент са възникнали неблагоприятните последствия в резултат на настъпилата COVID пандемия, с оглед последвалите изменения в цените на основните строителни материали, като се вземе предвид и постановената Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация начална дата на наличие на инфлация, а именно 31.12.2020г.?

С писмен отговор насрещната страна, ищцата (ответник по насрещния иск) С. К. Л., чрез адв.Г. К. Ч. от САК, оспорва наличието както на общото, така и на допълнителното основание за допускане на обжалване по поставените въпроси. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски, съгласно приложените списък и преписи от договор за правна помощ и платежни нареждания.

Съставът на I т. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на насрещните искове по чл. 307 ТЗ, въззивният съд е споделил извода за неоснователност на доводите на ищеца, основани на обявеното в България извънредно положение във връзка с пандемията от коронавирус през март 2020г. Тъй като процесните предварителни договори са сключени след обявяването на извънредното положение, е приел, че при поемане на задълженията по договора при уговорената цена ответникът е могъл и е бил длъжен, като професионалист в сферата, да предвиди настъпването на икономически променив резултат от възникналата специфична обстановка. Споделил е и извода, основан на доказателствата по делото (писмени доказателства и заключения на първоначална и допълнителна комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза), че настъпилото след сключване на договорите увеличение в себестойността на строителството е довело само до съответно намаляване на печалбата на ответника, но договорното изпълнение на ответника не е станало непосилно и запазването на съдържанието на договорното правоотношение не противоречи на справедливостта.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК касационно обжалване се допуска по правен въпрос, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства; Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали посоченият от касатора правен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни - проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като (в случай, че) бъде допуснато касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК); Касаторът трябва да посочи значимия за изхода на делото правен въпрос и да обоснове и специфичните за основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК; Основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които са относими към правилността на обжалваното въззивно решение и се преценяват от касационния съд само в производството по чл. 290 ГПК, са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, в зависимост от които се селектират касационните жалби във фазата на производството по чл. 288 ГПК.

И двата формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроса не удовлетворяват общата предпоставка за допускане на обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като значението на въпросите за крайния изход на делото е обосновано от касатора със същите оплаквания, които поддържа в касационната жалба, а те са относими към правилността на въззивното решение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е обоснована от касатора и въведената допълнителна предпоставка за допускане на достъп до касация. Основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е изяснено с т. 3 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК. В случая касаторът не е въвел доводи за обосноваване на някоя от изведените в посоченото тълкувателно решение форми на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Наличието на служебно известна на състава съдебна практика по приложението на чл. 307 ТЗ, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана, изключва основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по поставените въпроси. Изложените мотиви не позволяват да се направи извод за отклонение от формираната съдебна практика, а – приетото е в пълно съответствие с нея. Въззивният съд е констатирал, че след сключване на процесните договори, в резултат от обявеното извънредно положение, са настъпили необратими икономически промени, но е приел, че ответникът е могъл е и бил длъжен да ги предвиди при поемане на договорните задължения при уговорената цена, както и - въз основа на обективни критерии и спрямо конкретната облигационна връзка, основавайки изводите на установените факти, въз основа на преценка на доказателствата по делото - че не е настъпило такова значително разминаване в насрещните престации, при което, въпреки интереса на кредитора, длъжникът не може да бъде принуждаван да спазва условията му. Правилността на направените изводи е неотносима към предпоставките за допускането на касационно обжалване.

Поради изложеното, не се допуска касационно обжалване.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 918 от 01.07.2025г. по възз. гр. д. № 3197/2024г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: