ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1130

гр. София, 09.03.2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 1570/2025 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на М. К. Б., подадена чрез пълномощниците му адв. Б. М. и адв. Вл. К., против решение № 1301 от 11.12.2024 год. по въззивно гр. д. № 2731/2021 год. по описа на Софийския апелативен съд. С него, след частичната отмяна на постановеното от Софийски градски съд решение от 14.06.2021 год. по гр. д. № 1660/2020 год. в осъдителната му част за сумите 15 000 лв. и 1870 лв. по отношение на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на касатора против „Столичен автотранспорт“ ЕАД, както и евентуално предявените такива срещу Столична община, с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата 1 870 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.06.2017 год., ведно със законната лихва от тази дата до изплащането им. За разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, отхвърлителното първоинстанционно решение е потвърдено от въззивният съд, но то не е и обжалвано от ищецът.

Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон с искане за неговата отмяна. Като основание за предявените искове са посочени претърпените от него неимуществени и имуществени вреди вследствие пътнотранспортното произшествие, настъпило на 26.06.2017 год. на бул. „Кл. Охридски“ в гр. София, причинено от изливане на масло от авариралият автобус на „Столичния автотранспорт“ ЕАД върху пътното платно, без водачът или служители на общината да го обезопасят.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като във връзка с изложените доводи поддържа произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по формулираните въпроси относно задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства, като оцени доказателствената им сила и да изложи мотиви защо ги приема или не, относно спазване изискванията на чл. 202 ГПК за оценка на експертизата, при формиране на вътрешното си убеждение следва ли съдът да прилага правилата на логическото мислене, относно задължението за обсъждане на всички доказателства, като касаторът се позовава на противоречие в произнасянето на въззивния съд с цитираните и приложени към изложението решения на ВКС.

Касаторът поддържа и становище за излагане на мотиви от въззивния съд в пълно противоречие с доказателствата – експертизата и свидетелските показания, което сочи на основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответниците по жалбата не са взели становище.

При преценка за допустимост на производството, настоящият състав на ВКС, II г. о., намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в частта относно обезщетението за неимуществени вреди, поради което в тази й част следва да бъде разгледана. В частта по иска за имуществени вреди същата следва да се остави без разглеждане, като недопустима поради цената на този иск под 5 000 лв. / чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/.

За да отхвърли претенциите на касатора въззивният съд приел, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца противоправно поведение на водача на автобуса, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и причинените вреди. Съдът намерил за основателно възражението на ответника, че процесното ПТП има характер на случайно събитие досежно аварията на автобуса и поведението на водача. В мотивите си се е позовал на показанията на свидетелите за наличието върху пътното платно на изтекли горивосмазочни материали /ГСМ/ от авариралия автобус на градския транспорт, при съприкосновението с които мотоциклетът на касатора се подхлъзнал и същият паднал върху пътното платно и получил описаните травми.

Обосновавайки се с тези показания, съдебният състав е кредитирал и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, установяваща механизма на настъпване на ПТП и наличието на ГСМ на пътното платно като единствена причина за настъпилото занасяне на гумите на мотоциклета на касатора. Прието е, че разливът на ГСМ се дължи на авария на автобус на градския транспорт, което съставлява непредвидимо за водача му обстоятелство. Същият е изпълнил задължението си да спре автобуса в крайна дясна лента, като не е обозначил наличието на опасност върху пътното платно с оглед интензивния трафик на движението върху него, както и поради краткия период от време от настъпване на аварията и настъпилото ПТП.

При тези съображения съдът приел наличие на случайно събитие, изключващо противоправността на поведението на водача на автобуса, а оттук и отговорността на работодателя му „Столичен автотранспорт“ ЕАД. Въззивният съд намерил за неоснователни и евентуалните искове срещу Столична община поради случайното и непредвидимо разливане на ГСМ върху пътното платно, настъпило непосредствено преди инцидента с ищеца. Прието е, че обективно е невъзможно за служителите на общината, осъществяващи дейности по поддръжка на пътя, да предвидят този разлив, респ. да предприемат действия за отстраняването му с оглед предотвратяване на евентуалните вреди за участниците в движението. Този извод е предпоставен от незнанието им за това събитие, което изключва тяхното виновно и противоправно бездействие.

Изложените от съда правни съображения, с които всъщност се обосновава извод за недоказаност на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, не съответстват на възприетите положения в установената съдебна практика относно разрешаването на правни спорове за обезщетяване на причинените вследствие на деликт вреди при наличие на множество обуславящи ги фактори. Основателността на претенцията за обезщетение по чл. 49 ЗЗД е обусловена от установяване на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди на възложителя на работа - претърпяна вреда от ищеца, противоправно и виновно деяние на лицето, на което ответникът е възложил извършването на работа, както и причинна връзка между вредата и деянието. Действително, липсата на който и да било от тези елементи изключва деликтната отговорност, като тежестта за установяване на твърдяните обстоятелства, на които се основава такава претенция, е на ищеца /решение № 120 от 31.07.2018 год. по гр. д. № 2908/2017 год., ІV г. о./.

Изводът на въззивния съд, че претърпените от касатора вреди са вследствие на случайно събитие не е обоснован от събраните по делото доказателства, установяващи механизма на настъпване на ПТП и причината за подхлъзването на гумите на мотоциклета – разлети ГСМ на пътя от авариралия автобус, в резултат на което е и падането му. Предявеният иск срещу първия ответник касае отговорността му като работодател на служителите, отговорни за изправността на автобуса и нормалното му експлоатиране по време на движение, а евентуалните такива срещу общината са обосновани от задълженията й като собственик на пътната инфраструктура по стопанисването й, като в решението липсват изложени мотиви, отговарящи на основанието, на което са предявени исковете. От една страна е прието, че е налице разлив на масло върху пътя, т. е. налице е правонарушение /непочистен път/, маслото е изтекло от авариралия автобус, за изправността на който имат задължения служителите на ответното дружество, но това, според въззивният съд е без значение за наличие на отговорност за настъпилия вредоносен резултат и от двамата ответници.

Произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение обосновава извод за очевидна необоснованост, което мотивира настоящия състав да приеме, че следва да се допусне касационно обжалване на решението, за да се провери дали изводът за липса на основание да се търси отговорност в случая и от двамата ответници не е очевидно неправилен при поддържаните доводи на страните и установените от събраните доказателства факти, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Последното изключва необходимостта от произнасяне по другото поддържано от касатора основание – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1301 от 11.12.2024 год. по въззивно гр. д. № 2731/2021 год. на Софийския апелативен съд, по постъпилата от М. К. Б., подадена чрез пълномощниците му адв. Б. М. и адв. Вл. К., жалба срещу него в частта му по отношение претенцията за неимуществените вреди в размер на 15 000 лв., сега 7 669.38 евро /седем хиляди шестотин шестдесет и девет евро и 38 цента/.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу горното въззивно решение в частта му относно претенцията за имуществените вреди и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази му част.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе дължимата държавна такса за разглеждане на делото в допуснатата до касация част в размер на 153.39 евро /сто петдесет и три евро и 39 цента/ и представи вносния документ в същия срок. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Определението в частта за прекратяване на производството може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора пред друг състав на ВКС, а в останалата му част същото е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.