№ 879
[населено място], 27.10.2023 година
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Р. Б. Ч. И. М.
А. Н.
като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 2514 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Инвестбанк“ АД срещу решение № 119 от 12.08.2022г. по в. т.д. № 373/2021г. на Апелативен съд – В. Т. с което, като е отменено решение № 196 от 05.12.2019г. по т. д. № 251/2018г. на Окръжен съд – Плевен, касаторът е осъден да заплати на Ц. М. А.-В., на основание чл. 421, ал. 1 от ТЗ, сумата от 6 000 евро, частично от 30 000 евро, представляваща вземане по вложена и неизплатена сума по договор за банков влог – срочен депозит „VIP“, внесена на 06.06.2011г., както и 6 000 евро, частично от 17 500 евро, представляваща вземане по вложена и неизплатена сума по договор за банков влог – срочен депозит „VIP“, внесена на 14.12.2011г., ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на исковете (12.11.2018г.) до окончателното плащане.
Решението е било постановено след обезсилване на решение № 100210 от 31.07.2020г. по в. т.д. № 99/2020г. на Апелативен – съд В. Т. съгласно решение № 60146 от 16.11.2021г. по т. д. № 2410/2020г. на Върховен касационен съд, ТК, І т. о.
Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е недопустимо. Въззивният съд неправилно е приел, че съществуват договори за банков влог от 06.06.2011г. и от 14.12.2011г., за което липсват твърдения на ищцата. Решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно е било прието, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за банков влог. Изводът е направен въз основа на представени вносни бележки, но документите не изхождат от банката, която не е техен автор. Подписвани са частни документи между ищцата и служител на банката. Именно защото са частни, не нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК и сами по себе си не могат да обусловят извода, че са съставени на посочените дати, а не по-късно, когато А. А. вече не е била служител на банката. Въззивният съд е допуснал нарушение, като не е дал на ищцата указания относно необходимостта да докаже достоверна дата на вносните бележки от 06.06.2011г. и 14.12.2011г., което е негово служебно задължение по смисъла на т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК. Като подробно оспорва фактическите констатации на въззивния съд и направените въз основа на тях правни изводи, касаторът сочи, че неправилно въззивният съд не е обсъдил всички писмени и гласни доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство, в тяхната съвкупност (Определение № 207 от 01.04.2016г. по гр. д. № 843/2016г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 208 от 09.02.2018г. по т. д. № 394/2017г. на ВКС, ТК, І т. о.). Съдът не е изложил мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи. Неправилно не е кредитирана изготвената съдебно – икономическа експертиза, установила, че посочените във вносните бележки банкови сметки са несъществуващи, а по сметка IBAN [банкова сметка] няма постъпили претендираните суми. Неправилно съдът е приел, че оспорените писмени доказателства са съставени на датите, посочени в тях. Въззивният съд не е допуснал събиране на доказателства, които са били поискани своевременно.
Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново решаване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а ако спорът бъде решен по същество, обжалваното решение да бъде отменено и исковете претенции, като неоснователни и недоказани, да бъдат отхвърлени.
Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Конкретно формулираните от касатора въпроси са:
1. Възникнало ли е правоотношение по договор за банков влог по смисъла на чл. 420 от ТЗ, когато между страните не е подписан договор в този смисъл, банката не е открила банкова сметка и не е генерирала съответен IBAN съгласно Наредба № 13 на БНБ, такава сметка и операции по нея не са отразени в системата на банката, а са налице единствено частни документи без достоверна дата относно внасянето на парични суми и извършването на банкови операции, подписани от лице, което на посочените в тях дати е било служител на съответната банка, без да е проведено доказване относно достоверността на датите на документите?
Касаторът счита, че по въпроса липсва практика и произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
2. Ползва ли се с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставяне документ, издаден от бивш представител на юридическо лице след прекратяване на правоотношението между тях, ако в документа е посочена дата, която предшества прекратяването?
Според касатора произнасянето на въззивния съд по този процесуален въпрос противоречи на практиката на ВКС – решение № 167 от 03.07.2018г. по гр. д. № 4020/2017г. на ВКС, ТК, І. г. о. и решение № 229 от 29.01.2021г. по гр. д. № 4529/2019г. на ВКС, ТК, ІV г. о.
3. Следва ли съдът да не се произнесе по направено от ответната страна възражение за нищожност на представени с исковата молба писмени доказателства, а да постанови съдебния си акт, като се позове на тях?
4. Налице ли е нищожност на писмени доказателства при условие, че в тях са вписани неверни данни като например несъществуващ IBAN, несъществуващ изписан референтен номер, поставен несъществуващ печат, несъответствия при изписване на валута, несъответствие на представени по делото документ с макета на съответен документ, с който се работи, доказана невъзможност за разпечатване на документ от системата на банката, поради некоректно нанесени в него данни?
Според касатора отговорите на въпроси три и четири има значение за правилното развитие на правото и точното прилагане на закона, защото липсата на открити банкови сметки и съответно движения по тях ангажира „Инвестбанк“ АД за заплащане на суми, които никога не са постъпвали по посочените банкови сметки с конкретно цитирания IBAN.
От насрещната страна по жалбата Ц. М. А.-В. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат подробно фактическите обстоятелства по спора, като се прави извод, че дори въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, то следва да бъде потвърдено като правилно. Изцяло са споделени фактическите и правни изводи на въззивния съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявеният от Ц. М. А.-В. първи частичен иск по чл. 421, ал. 1 от ТЗ, съставът на Апелативен съд – В. Т. е приел, че на 06.06.2011г. тя е предоставила на А. Б. А., служител на банката в офис в [населено място], сумата от 30 000 евро, съгласно вносна бележка по сметка IBAN [банкова сметка]. Вносната бележка е била подписана за „банков служител“ от А., съгласно изслушано в първоинстанционното производство заключение на съдебна графологична експертиза във връзка с оспорването от касатора на автентичността на подписа на служителя. Също съгласно заключението и допълнително такова подписът в графа „подпис на вносител“ е положен от Ц. М. А.-В.. Като основание за внасяне на сумата във вносната бележка е било посочено „6м. VIP депозит“.
При тези установени обстоятелства искът за реално изпълнение по чл. 421, ал. 1 от ТЗ за плащане на сумата от 6 000 евро, частично от 30 000 евро, е бил приет основателен. При паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва. Банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога. На 06.06.2011г. ищцата е внесла в ответната банка сумата от 30 000 евро. Не е било спорно между страните, че А. Б. А. е била служител на банката с месторабота офис на банката в [населено място]. Следователно сумата е предадена в брой от вносителя. Във вносната бележка са посочени всички съществени елементи на договора за влог и писмената форма е спазена. При отправена покана за плащане, сумата не е била платена на ищцата.
Без значение, според въззивния съд, е, че на вносната бележка няма подпис на касиер, че няма печат на банката и изписан референтен номер, че внасянето на сумата от 30 000 евро не е било отразено в счетоводството на банката; че при касатора няма разкрита сметка с IBAN [банкова сметка] (IBAN е невалиден и не отговаря на структурата съгласно изискванията на Наредба № 13 на БНБ – контролното число е грешно); че представеното по делото копие от Договор за срочен депозит „VIP“ от 06.06.2012г. между „Инвестбанк“ АД и Ц. М. А.-В. за сумата от 30 000 евро е било изключен от доказателствата по делото от първоинстанционния съд поради непредставянето от ищцата на оригинала; че при банката не се води такъв договор; че при банката не се води още плащане в брой на сума от 870 евро с получател ищцата (авансово платима лихва по влог, съгласно предлаганите тогава условия на банката); че в нареждането - разписка за 870 евро от 06.06.2012г. не е установен подпис на банков служител, че в нареждането разписка с думи е изписано „осемстотин и седемдесет лева“ и не е посочено основание за плащане на сумата (нарежданията-разписки не са генерирани от системата на банката, а са попълнени на софтуер за платежни нареждания); че не се води превод от 07.01.2013г. на сумата от 30 000 евро с наредител ищцата за прехвърляне от сметка IBAN [банкова сметка] по реално съществуваща сметка IBAN [банкова сметка]; че не е установено кое е лицето подписало за банката платежното нареждане за кредитен превод от 07.01.2013г. („ ВIC на банката на наредителя“); че съгласно данните при банката за движението по сметка IBAN [банкова сметка] към момента на проверката от вещото лице по съдебно-икономическата експертиза салдото е 94.49 евро, като видно от движението и наличностите по сметката по години от откриването й не е извършено твърдяното прехвърляне на сума от 30 000 евро, такава операция не е отчитана и банката не разполага с документи.
Липсата на всички реквизитите на вносната бележка не се отразява на действителността на договора за банков влог, тъй като вносният документ съдържа съществените елементи на договора и е подписан от служител на банката. Това лице е задължило банката като влогоприемател. Обстоятелствата, че посочената във вносната бележка сметка не е открита, че не е извършено осчетоводяване на внесената сума, че не е отразен превод, нареден от ищцата по съществуваща нейна сметка, че не са отразени платени лихви, не могат да бъдат противопоставени на ищцата. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 422, ал. 2 от ТЗ, според която при различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни. В случая данните по издадените от банката документи на ищцата относно депозит от 30 0000 евро и заплащане на лихви по депозита не са опровергани.
Също съгласно възприетото във въззивното решение, на 14.12.2011г. Ц. М. А.-В. е предоставила на А. Б. А., служител на банката в офис в [населено място], сумата от 17 500 евро, съгласно вносна бележка по сметка IBAN [банкова сметка]. Вносната бележка е била подписана за „банков служител“ от А. Б. А., също съгласно изслушано в първоинстанционното производство заключение на съдебна графологична експертиза във връзка с оспорването от касатора на автентичността на подписа на служителя. Като основание за внасяне на сумата във вносната бележка е било посочено „6м. VIP депозит“. Представен е бил по делото и приет като доказателство Договор за срочен депозит „VIP“ от 14.06.2012г. между „Инвестбанк“ АД и Ц. М. А.-В. за сумата от 17 500 евро. Подписът за депозант е положен от ищцата, а за банката – от А. Б. А.. В този смисъл също е било заключението на съдебната графологична експертиза.
Въз основа на тези обстоятелства и вторият предявен като частичен иск по чл. 421, ал. 1 от ТЗ за реално изпълнение е бил приет основателен. Сумата по влога не е била платена на ищцата, въпреки отправената покана.
От въззивния съд отново са били изложени съображения, че вносната бележка от 14.12.2011г. съдържа съществените елементи на договора за влог и е подписана от служител на банката, при което банката е задължена като влогоприемател, както и че е приложима разпоредбата на чл. 422, ал. 2 от ТЗ, според която при различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни.
Поради това от въззивния съд са били приети за неотносими обстоятелствата, че посоченият във вносната бележка от 14.12.2011г. IBAN не съществува (при касатора няма разкрита такава банкова сметка); че върху вносната бележка е положен печат, но не се чете името на банката, а само „каса№ 18, клон Плевен“; че върху Договора за срочен депозит „VIP“ от 14.06.2012г. отпечатъкът на печат не е идентичен с отпечатъците от печат, предоставени от „Инвестбанк“АД в книгата за печати на банката; че уговорената с договора като платима авансово лихва (490 евро), макар съответна на условията по депозитите, предлагани от банката, не се води платена при банката; че не се установя кое е лицето, подписало за банков служител разписката от 14.06.2012г. за плащане в брой на сумата от 490 евро; че сумата е изписана с думи в лева и че в разписката не е посочено основанието за плащане на сумата (нарежданията-разписки не са генерирани от системата на банката, а са попълнени на софтуер за платежни нареждания); че съгласно заключението на съдебната графологична експертиза отпечатъкът на печат върху платежното нареждане от 07.01.2013г. за превод на сумата от 17 500 евро от сметка IBAN [банкова сметка] по реално съществуващата сметка IBAN [банкова сметка] не е идентичен с отпечатъците от печат, предоставени от „Инвестбанк“ АД в книгата за печати на банката, както и не е идентичен с печатите, използвани от същия период от време; че не се установява кое е лицето подписало за банката платежното нареждане за кредитен превод от 07.01.2013г. („ ВIC на банката на наредителя“), а IBAN [банкова сметка] няма твърдяната наличност, като видно от движението и наличностите по сметката по години от откриването й не е извършено твърдяното прехвърляне на сума 17 500 евро, такава операция не е отчитана и банката не разполага с документи.
Действително, че съгласно заключението на съдебната графологична експертиза (допълнително заключение) подписът в графа „подпис на вносител“ във вносната бележка от 14.12.2011г. не е положен от Ц. М. А.-В., нито ръкописният текст е изписан от нея, но според въззивния съд този факт не е основание да се приеме, че документът е неистински, тъй като интерес от опровергаване на авторството за вносител има само соченият за автор – ищцата, допълнително действията по сключения от нея Договор за срочен депозит от 14.06.2012г.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е било правено възражение относно датата на вноските бележки (че вносните бележки са антидатирани). Възраженията на касатора – ответник са били, че ищцата не е внасяла сумите и представените от нея документи са неистински; такива документи не са съществували в банката, не са изходящи от нея и не са били подписвани от служители на банката, които да имат право да я ангажират. Конкретно е била оспорена автентичността на подписите на А. Б. А. върху вносните документи от 06.06.2011г. и 14.12.2011г. Не се установява възражения относно датата на съставяне на вносните бележки да не е можело да бъдат направени в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК. Категорично възражение, че документите не са били съставени на посочените в тях дати е било направено от касатора в подадената касационна жалба срещу първото постановено въззивно решение по в. т.д. № 99/2020г. на Апелативен – съд В. Т.
С оглед тези установени обстоятелства първият поставен от касатора материалноправен въпрос не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпрос, част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Това е, защото въпросът е предпоставен от твърдението на касатора, че вносните бележки от 06.06.2011г. и от 14.12.2011г. са частни документи без достоверна дата относно внасянето на паричните суми (30 000 евро и 17 500 евро) и не е проведено доказване относно достоверността на датите на документите, но такова възражение за антидатиране на вносните бележки, носещи подпис на А. Б. А., служител на банката, не е било правено в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, при което въззивният съд нито се е произнасял, нито е дължал произнасяне по такова възражение.
Същото е по отношение на втория поставен процесуалноправен въпрос, който не е от значение за изхода на делото.
За достоверността на датата на документите съдът не следи служебно и в този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, на която се позовава касаторът във връзка с втория от въпросите си (решение по гр. д. № 4020/2017г. на ВКС, ТК, І. г. о. и решение по гр. д. № 4529/2019г. на ВКС, ТК, ІV г. о.). Юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното отношение и е антидатиран, не е „трето лице“ по смисъла на чл. 181 от ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Необходимостта от оспорване датата на документа в тези случаи е и съгласно решение № 50062 от 01.12.2022г. по т. д. № 278/2021г. на ВКС, ТК, І т. о. – при оспорване на датата на сключване на договор от юридическо лице с твърдения, че е антидатиран – съставен след прекратяване на правомощията на представител, това юридическо лице не е трето лице.
Третият формулиран от касатора въпрос е основан на невярното твърдение, че въззивният съд не се е прознесъл по направено от ответника възражение за „нищожност“ на представени искови доказателства. Уважаването на предявените искове по чл. 421, ал. 1 от ТЗ е основано на предаването на суми от 30 000 евро и 17 500 евро на служител на банката, удостоверено с вносни бележки от 06.06.2011г. и 14.12.2011г. Своевременно с отговора на исковата молба по чл. 367, ал. 1 от ГПК касаторът - ответник е оспорил автентичността на подписа на А. Б. А. върху документите. Съгласно изслушаната графологична експертиза подписът е на този служител и оспорването е останало недоказано, което е възприел и въззивният съд. При изложеното не може да се приеме, че се касае за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК от значение за изхода на делото.
Четвъртият въпрос, основан също на твърдения за „нищожност“ на писмени доказателства, отново не съответства на мотивите на въззивния съд, обосновали уважаване на предявените от искове. При оспорваната автентичност на вносните бележки относно подписа на служителя А. Б. А., въззивният съд е заключил, че оспорването на ответника на подписите върху документите е недоказано и неоснователно, а вписаният несъществуващ IBAN, референтен номер и несъществуващ (липсващ) печат не изключват обстоятелството, че от името на банката е удостоверено получаването на сумите като влог, при което, на основание чл. 421, ал. 1 от ТЗ, претендираните по делото суми са дължими.
Тъй като не е формулиран надлежно правен въпрос, съдът не обсъжда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – В. Т.
С подадения отговор на касационната жалба на насрещната страна от адв. М. Л. Н., процесуален представител по пълномощие на Ц. М. А.-В., е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗЗД. С оглед обжалваемия интерес по делото (12 000 евро с равностойност от 23 469. 96 лева) и недопускане до касация на въззивното решение, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, на адвоката следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 925. 57 лева. Размерът на възнаграждението е съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на Наредбата към датата на изготвяне на отговора (02.11.2022г.) – ѕ от минималното възнаграждение от 1 234. 10 лева.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119 от 12.08.2022г. по в. т.д. № 373/2021г. на Апелативен съд – В. Т.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Т.“, [улица], да заплати на адв. М. Л. Н., с адрес [населено място], [улица], сумата от 925. 57 лева (деветстотин двадесет и пет лева и петдесет и седем стотинки) възнаграждение за адвокат на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, за осъществено процесуално представителство на Ц. М. А.-В. – подаване на отговор на касационна жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.