ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 670

гр. София, 09.03.2026 г.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 2251 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД срещу решение №148 от 23.06.2025г. по в. гр. д. №114/2025г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №15 от 08.01.2025г. по гр. д. №81/2024г. на Окръжен съд – Русе жалбоподателят е осъден на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на М. А. М. обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 18.08.2023г., причинено от водача на мотоциклет „Я.“ с ДК №03М267, допълнително сумата от 10 000 лева, представляваща разликата над присъдената сума от 20 000 лева до дължимата сума от 30 000 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2023г. до окончателното й плащане.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че въззивният съд не е приложил правилно принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че не са налице основания за присъждане на допълнително обезщетение, тъй като травмата на ищеца е лека, с бърз възстановителен период и нисък интензитет на болките и страданията. Навежда доводи, че в мотивите си въззивният съд не е извършил цялостна преценка на фактите и доказателствата по делото, не е съобразил практиката на Върховния съд и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касаторът поддържа, че...