ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1139

гр. София, 09.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23.02.2026г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №4544 по описа на съда за 2025г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез пълномощника й по делото Д. С.- държавен инспектор на ТД-В., против Решение №109 от 03.06.2025г. по в. гр. д. №49/2025г. по описа на Апелативен съд- В., с което е било потвърдено Решение № 187 от 16.10.2024г. на Окръжен съд - Разград, постановено по гр. д. № 107/2023г., с което са отхвърлени предявените от КОНПИ против Джунеид Ф. Х., ЕГН [ЕГН], и С. А. С., ЕГН [ЕГН], искове с правно основание чл. 153, ал. 2 от ЗОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество, както следва: от Джунеид Ф. Х.- част от поземлен имот № 302 от квартал 97, с площ от 453 кв. м., съгласно одобрения със Заповед № 573 от 25.06.1968 г. подробен устройствен план на селото, с адрес: [населено място], [община], област Р., [улица], при граници, съгласно скица: [улица], ПИ № 301, ПИ № 300 и УПИ Х-300, ведно с построената в същия имот жилищна сграда, с декларирана застроена площ по данъчна оценка 39 кв. м., за която част от поземления имот, съгласно горецитирания план, е отреден УПИ XI-302 от квартал 97, с площ 598 кв. м., с неуредени регулационни отношения за 145 кв. м., от които 15 кв. м. придаващи се от ПИ № 301, и 130 кв. м. придаващи се от ПИ № 300, с пазарна стойност към датата на предявяване на иска- 10000 лв.; от Джунеид Ф. Х., ЕГН [ЕГН], и С. А. С., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ - лек автомобил, марка „Фолксваген, модел „Пасат с per. [рег. номер на МПС] , № на рама WVWZZZ3BZ3E412365, № на двигател AVB217662, дата на първа регистрация 23.06.2003 г., придобит в режим на СИО с договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 30.01.2020г., с пазарна стойност към датата на предявяване на иска 3000 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответните страни по нея Джунеид Ф. Х., ЕГН [ЕГН], и С. А. С., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им по делото адв. М. Х., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че проверяваното лице Джунеид Ф. Х., заемащ висша публична длъжност съгласно чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ - общински съветник в [община], не е подал в срок пред КПКОНПИ декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗОНПИ. За проверявания период от 14.07.2011г. до 14.07.2021г. ответниците Джунеид Ф. Х. /проверявано лице/ и С. А. С. /съпруга на проверяваното лице от 16.08.2017г./ са придобили имущество, както следва: на 24.04.2017г. преди сключване на гражданския им брак Джунеид Ф. Х. е придобил чрез покупко - продажба част от поземлен имот № 302 от квартал 97, с площ от 453 кв. м., съгласно одобрения със Заповед № 573 от 25.06.1968 г. подробен устройствен план на селото, с адрес: [населено място], [община], област Р., [улица], при граници, съгласно скица: [улица], ПИ № 301, ПИ № 300 и УПИ Х-300, ведно с построената в същия имот жилищна сграда, с декларирана застроена площ по данъчна оценка 39 кв. м., за която част от поземления имот, съгласно горецитирания план, е отреден УПИ XI-302 от квартал 97, с площ 598 кв. м., с неуредени регулационни отношения за 145 кв. м., от които 15 кв. м. придаващи се от ПИ № 301, и 130 кв. м. придаващи се от ПИ № 300, с пазарна стойност към датата на придобиването 12400 лв.; на 30.01.2020г. с договор за покупко-продажба на моторно превозно средство Джунеид Ф. Х., и С. А. С. са придобили в режим на СИО лек автомобил, марка „Фолксваген, модел „Пасат с per. [рег. номер на МПС] , № на рама WVWZZZ3BZ3E412365, № на двигател AVB217662, дата на първа регистрация 23.06.2003г., с пазарна стойност към датата на придобиването 3587 лв.; на 08.08.2016г. Джунеид Ф. Х. е придобил л. а. „Ш. Н. , с рег. [рег. номер на МПС] , който е отчуждил преди края на проверявания период на 10.02.2020г.

Съдът е изложил съображения, че съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС на отнемане подлежи само имущество, което е налице в края на проверявания период. Получените от проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието по §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Несъответствие по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ между имуществото и нетния доход на лицето може да е налице само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период, е налице превишение в размер над 150 000 лв., тъй като целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Когато стойността на придобитото по възмезден начин през проверявания период и налично в края му имущество е под 150 000 лв., то не би могло да е налице несъответствие по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ между имуществото и нетния доход. Съгласно §1, т. 8 във връзка с т. 2 ДР на ЗОНПИ нетният доход не може да е отлицателна величина, поради което при изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т. 3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/. Съдът се е позовал на формираната в този смисъл практика на ВКС- Решение № 50130/03.01.2024г. по гр. д. № 5134/2021г. на ВКС, ІV г. о.; Решение № 522 от 7.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2023 г., IV г. о., и др. Посочил е, че само в случай, че е налице увеличение на имуществената сфера на проверяваното лице и свързаните с него лица в размер над посочения в закона минимум от 150000 лв., следва да се извърши съпоставка с нетния доход на лицата, изчислен съобразно разпоредбата на § 1, т. 8 вр. т. 2 и т. 9 от ДР на ЗОНПИ - доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.

В случая тъй като съобразно установеното по делото от заключението на вещото лице наличното в края на проверявания период имущество на ответниците възлиза на 15 987 лв., съдът е приел, че не може да бъде направен извод за увеличение на имуществената им сфера с повече от 150 000 лв., поради което и не би могло да е налице несъответствие в размер над 150 000 лв. между нетния им доход /при най-ниска стойност от 0 лв./ и имуществото от 15 987 лв. Съдът не е споделил изводите на вещото лице по вариант първи от заключението, в който определя размер на нетния доход минус 216 936,65 лв. и събира посочената отрицателна величина с размера на наличното имущество вместо да го приравни на 0 лв. и така да определи разликата между нетен доход и налично имущество, респективно размера на несъответствието. По изложените по-горе съображения и доколкото общата стойност на придобитото от ответниците имущество, налично към края на проверявания период, е по-малка от 150 000 лв., съдът е приел, че не би могло да е налице значително несъответствие между имуществото и нетния им доход съгласно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, поради което не е необходимо да се извършва изследване на доходите, приходите или източниците им на финансиране, както и на обичайните им и извънредни разходи, тъй като евентуална отрицателна величина на нетния доход не е имущество и не следва да се добавя към стойността на придобитото имущество. По така изложените съображения съдът е приел, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /TP №4/18.05.2023г. по т. д.№ 4/2021r. На ОСГК на ОСГК нa BKC; Решение № 95 or 19.02.2025 r. ro rp.д. №704/2024г. на BKC, III r.o./, по следния въпрос: Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?

Ппозовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Възприетият от съда подход на изключване на установения недостиг на парични средства от анализа за определяне на несъответствието, съответства ли на легитимната цел на специалния закон - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивноно решение и на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК поради очевидната му неправилност, като в тази връзка са формулирани следните въпроси:

1.Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е допустимо, само ако то е на стойност над 150000 лв. в края на проверявания период?

2. Съществува ли норма в приложимия закон, съгласно която размерът на нетния доход има значение за определяне размера на несъответствието, само ако е положителна величина?

С писмена молба по делото от 03.02.2026г. касаторът КОНПИ, чрез процесуалния си представител главен инспектор - юрист А. Д., е поискал спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т. д. №1/2026г. на ОСГК на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за спиране на производството по делото. С разпореждане от 15.01.2026г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело №1/2026г. на ОСГК на ВКС по следния правен въпрос: „Какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Къде са нормативно регламентирани?“. Формулираните от касатора в изложението правни въпроси, с които обосновава допускането на касационно обжалване на въззивното решение, са свързани с правния въпрос, по който е образувано тълкувателното дело, като същите са обусловили изводите на въззивния съд за неоснователност на предявения иск. Предвид горното и тъй като по посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение, то съгласно задължителните указания, дадени в мотивите към Тълкувателно решение №8/2013 от 07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС, касационното производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 292 от ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. №4544/2025г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. о., до приключване на производството по тълкувателно дело №1/2026г. на ОСГК на ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.