ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 663

гр.София, 12.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

девети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 3310/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „М. Б. ЕООД, гр.София /предишно наименование „М. К. Е. К. Б. ЕООД/, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 234 от 24.04.2025 г. по гр. д.№ 210/ 2025 г., с което е потвърдено решение на Благоевградски районен съд от 28.01.2025 г. по гр. д.№ 1722/ 2024 г. и по този начин по предявените от В. Г. В. срещу касатора искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, е признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със заповед № 22/ 31.05.2024 г.; ищцата е възстановена на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност - „търговски представител” в магазин „Метро“ в град Благоевград; касаторът е осъден да заплати на ищцата сумата 11 656,44 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 31.05.2024 г. до 30.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2024 г до окончателното плащане и е разпределена отговорността за таксите и разноските за производството.

Касаторът повдига като основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол правните въпроси 1. „Приложима ли е закрилата по чл. 333 от КТ, когато служителят умишлено е отказал да съдейства на работодателя при изпълнението на задълженията по тази разпоредба, включително чрез отказ да представи декларация относно здравословното си състояние?“; 2. „за правното значение на едновременния отказ на служителя да представи информация за здравословното си състояние по време на връчване на заповедта за уволнение“; и 3. „критериите за умишлено въвеждане в заблуждение в контекста на едновременното връчване на заповед за уволнение и декларация за здравословно състояние, с оглед преценка за наличие на закрилата по чл. 333 от КТ“. Касаторът счита, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, за останалите счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това счита решението за очевидно неправилно, тъй като необосновано игнорирало установеното от доказателствата по делото едновременно връчване на уволнителната заповед и на декларация за здравословно състояние на служителя.

Ответната страна В. В. оспорва жалбата като поддържа, че първият въпрос е неотносим, евентуално – че е разрешен в съответствие с практиката на ВКС. Счита, че останалите въпроси не са свързани с установеното от въззивния съд, както и че не е обосновано те да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа също, че по установените в практиката на ВКС критерии обжалваният акт не е очевидно неправилен. Твърди, че не са налице основания за достъп до касационен контрол и моли такъв да не бъде допускан.

Съдът намира жалбата за допустима, а налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване.

Въззивният съд приел за установено, че по сключен между страните трудов договор ищцата работила при ответника на длъжност “търговски представител” в магазин “Метро”, град Благоевград. Със заповед № 22 от 31.05.2024 г. работодателят наложил на ищцата дисциплинарно наказание “уволнение” за извършени нарушения в периода 28.02.2024 г. - 10.05.2024 г. Заповедта била връчена на ищцата на 31.05.2024 г. при условията на отказ, като към тази дата В. В. страдала от неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения. Тя отказала да получи предложена от работодателя декларация, в която да отрази дали страда от болест, попадаща в обхвата на Наредба № 5 от 20.02.1987 г., като този отказ бил удостоверен с подписите на двама свидетели. От показанията на свидетеля Г. И. се установявало, че при връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е поискана информация от В. дали се ползва със закрила от КТ и отговорът е бил отрицателен, като тя отказала да подпише представената й за целта декларация, но първо била връчена заповедта за уволнение. Предварително разрешение на инспекцията по труда за уволнението не било взето. Съдът посочил, че неизпълнението на задължението на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него нямало правно значение за действието на закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ, тя била приложима независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него. В конкретния случай уволнената служителка към момента на уволнението е страдала от диабет и не извършила действия по умишлено въвеждане в заблуждение на работодателя, че не страда от посоченото заболяване. Доводите на ответника, че тези действия се изразяват в нейния отказ да подпише декларацията, предоставена и в деня, в който й е връчена заповедта за уволнение, съдът отхвърлил, защото правнорелевантният момент, към който следвало да се преценява законността на изявлението, бил моментът на връчване на уволнителната заповед. След този момент поведението на ищцата било правно ирелевантно. Всички други възражения на ищцата срещу процесната заповед за уволнение в исковата молба въззивният съд отхвърлил, като посочил, че доказаните нарушения на ищцата биха могли да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, ако работодателят не бил нарушил императива на чл. 333 ал. 1 КТ

С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, първият формулиран от касатора правен въпрос обуславя обжалваното решение. Основателен е и доводът му, че е налице и допълнителното основание по т. 1 на ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато. Останалите доводи на страните съдът ще обсъди при разглеждане на жалбата по същество.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 234 от 24.04.2025 г. по гр. д.№ 210/ 2025 г.

Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 160,10 евро (сто и шестдесет евро, десет евроцента), в противен случай жалбата ще бъде върната.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: