ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 684
[населено място], 10.03.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1239 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Иса проджект“ ООД, [населено място], срещу решение №64 от 04.02.2025г. по т. д. №825/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №1057 от 22.07.2024г. по т. д. №1314/2022г. на Софийски градски съд, с което са отменени по предявените от Карола Е. Нитцчше искове с правно основание чл. 74 от ТЗ решението, взето на проведеното на 21.06.2022 г. общо събрание на съдружниците на „Иса проджект“ ООД за изключване на Карола Е. Нитцчше като съдружник и решението от 21.06.2022г. за поемане на дела на изключения съдружник от съдружника Г. Х..
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск, който е предявен след изтичането на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ. Счита, че за дата на узнаване следва да се приеме датата на провеждане на общото събрание, а именно 21.06.2022г. Навежда доводи, че единственият обсъден от въззивния съд въпрос е дали е спазена императивната норма на чл. 126, ал. 3 от ТЗ и ищцата е била уведомена за съответното общо събрание, на което е била изключена. Изтъква, че ищцата не отрича получаването на пратката, като спорно между страните е било единствено какво е било съдържанието на получената от нея пратка. Събраните за установяване на това обстоятелство писмени и гласни доказателства по делото не били обсъдени в цялост от въззивния съд. Касаторът счита, че въззивният съд, без да се аргументира, е кредитирал показанията на свидетелите, призовани от ищцовата страна, относно това, че в получените от нея пратки не са се съдържали документите за провеждане на процесното общо събрание, въпреки че свидетелите са заинтересовани от изхода на делото. Твърди, че апелативният съд не е съобразил трайната практика между страните за връчване на документи на ищцата чрез куриер, както и че не е обсъдил наведените от ответника доводи за теглото на изпратените пратки.
Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Следва ли съдът да прецени всички твърдения, възражения и доводи на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото и мотивирано да изложи защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не? 2. Следва ли в мотивите на въззивния съд да намери отражение процесът по формиране на вътрешното убеждение относно правнорелевантните факти? 3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? 4. Какви обстоятелства следва да се докажат от търговското дружество, носещо доказателствена тежест досежно връчването на предупреждение за изключване на съдружник по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, ведно с покана за общо събрание, в случай че документите са изпратени чрез куриерска фирма? 5. Следва ли търговско дружество, носещо доказателствена тежест досежно връчването на предупреждение за изключване на съдружник по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, ведно с покана за общо събрание, да докаже какво съдържание е възприел съдружникът - адресат на предупреждението за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ, когато връчването е опосредено от изпращането им чрез куриерска фирма? Твърди, че въпросите по т. 1 и т. 2 са решени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 95 от 21.01.2020г. по гр. д. № 3579/2018г. на ВКС, II г. о., решение № 248 от 07.01.2020г. по гр. д. № 4193/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 222 от 27.03.2018г. по т. д. № 505/2017г. на ВКС, II т. о., решение № 113 от 18.05.2016г. по гр. д. № 5961/2015г. на ВКС, III г. о., решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 470 от 16.01.2012г. по гр. д. № 1318/2010г. на ВКС, IV г. о., решение № 388 от 17.10.2011г. по гр. д. № 1975/2010г. на ВКС, IV г. о., решение № 217 от 09.06.2011г. по гр. д. № 761/2010г. на ВКС, IV г. о.; въпросът по т. 3 – в противоречие с практиката формирана с решение № 222 от 06.04.2017г. по т. д. № 425/2015г. на ВКС, II т. о., решение № 134 от 30.12.2013г. по т. д. №34/2013г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о. По отношение на въпросите по т. 4 и т. 5 сочи наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касация Карола Е. Нитцчше, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил като безспорно по делото обстоятелството, че ищцата е получила две пощенски пратки на 06.06.2022г. и на 07.06.2022г. Приел е, че само въз основа на факта на получаване на пратките не може да се направи категоричен извод, че същите са съдържали поканите за проведеното на 21.06.2022г. Общо събрание, на което Карола Е. Нитцчше е изключена като съдружник от „Иса проджект“ ООД. Отчел е твърденията от страна на Карола Е. Нитцчше, че е получила покана за Общо събрание на 29.06.2022г., а не за такова на 21.06.2022г. Преценил е, че свидетелите и на двете страни са заинтересовани лица. Анализирал е показанията на св. Д. и е приел, че от тях не може да бъде направен извод, че изпратената от ответника пратка на 06.06.2022г. е съдържала поканите за общото събрание на 21.06.2022г., съставени на български и немски език, тъй като свидетелката не е придружила управителя на дружеството Г. Т. Х. в офиса на спедиторската фирма. Апелативният съд е навел доводи, че може да бъде изпратен/получен и празен плик, както и че простото изпращане и получаване на пратка № 1506005001 не води до извод, че последната е съдържала покана за горепосоченото общо събрание. Приел е, че от свидетелските показания на Д. не може да бъде установено, че след като Г. Х. е излязла от офиса на спедитора двете покани, които е показала в колата на път към този офис, не са били вече у нея. С оглед на горепосоченото, въззивният съд е приел, че не е установено по безспорен начин от страна на ответното дружество, че ищцата е надлежно уведомена за провеждането на събранието на 21.06.2022г., с оглед на което е потвърдил обжалваното решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т. 1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. В случая касационният жалбоподател излага доводи за недупостимост на производството поради просрочие на исковата молба като поддържа, че ищцата е била редовно поканена за проведеното на 21.06.2002г. общо събрание, поради което преклузивният срок за обжалване на решенията на общото събрание е започнал да тече от деня на събранието и е изтекъл на 05.07.2022г., преди датата на подаване на исковата молба в съда. Тези доводи са свързани с поставените в раздел втори от изложението въпроси по приложението на чл. 139 от ТЗ и ще бъдат обсъдени общо с тях.
Формулираните в раздел първи от изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК въпроси са обуславящи за изхода на спора, но по тях касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставените правни въпроси е даден отговор също в решение №27/02.02.2015г. по гр. д. №4265/2014г. на ВКС, IV г. о., решение №24/28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на ВКС, ГК, І г. о., решение №331/19.05.2010г. по гр. д. №257/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №700/28.10.2010г. по гр. д. №91/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и в цитираните от касатора решения. В посочените актове е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно - релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 от ГПК и чл. 235 от ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички представени по делото доказателства и доводи на въззивника, относими към спазването на процедурата по свикване на проведеното общо събрание и към предпоставките за изключване на съдружник по чл. 126 ал. 3 от ТЗ. Не съответстват на данните по делото оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не се е произнесъл по въведените с въззивната жалба оплаквания за пропуск на първоинстанционния съд да обсъди представените по делото доказателства за установената между страните практика поканите за провежданите общи събрания на съдружниците да бъдат изпращани по куриер на домашния адрес на К. Н. тъй като същата е гражданин на Федерална република Германия и постоянно живееща в тази държава. Отказът на съда да обсъжда съдържанието на представените доказателства за обичайната практика между страните да комуникират чрез куриерски пратки се дължи не на процесуален пропуск, допуснат в противоречие с практиката на ВКС, а на изрично обоснованото от съда становище, че от значение за спора е връчването на поканата за конкретното общо събрание, а не начинът на връчване на съобщенията до този момент. Следва да се отбележи, че тези документи биха били значими за изхода на делото само при спор между страните относно възможността поканата да бъде връчена чрез куриерска фирма. Това обстятелство не е било спорно между страните, а и в мотивите си съставът на САС изрично е приел за установена практика на страните да се изпращат и получават покани за ОСС посредством куриерски пратки на DHL.
Двата поставени от касатора въпроса в раздел втори от изложението са от значение за изхода на спора, но по отношение на същите не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В несъответствие със задължителните указания на т. 4 от ТР №1/2010г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът не е посочил неясната, непълна или противоречива правна норма, тълкуване на която в отговор на така поставения въпрос е провокирало противоречива съдебна практика, нито е обосновал нужда от преодоляване на създадена непротиворечива такава, предвид развитие на обществените отношения или промяна в законодателството. По приложението на разпоредбите на чл. 126 ал. 3 от ТЗ и чл. 139 от ТЗ е формирана постоянна и безпротиворечива практика на ВКС с решение №160/21.01.2010г. по т. д.№379/2009г. на ВКС, I т. о., решение №3/19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009г. на ВКС, I т. о. и други, съгласно които целта на предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ е да уведоми съдружника за констатирани нарушения по повод дружествените работи, както и да му предостави възможност той да се подготви за ОС: да изложи доводи против съобщените му провинения и да коригира поведението си, ако нарушението позволява, затова в предупреждението за изключване следва да са посочени и конкретизирани действията против интересите на дружеството, съставляващи основание за изключване по чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Предупреждението, като изявление на дружеството за констатирани нарушения, би могло да е материализирано в самостоятелен писмен документ или да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 от ТЗ за събранието.
С решение № 104 от 10.03.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на ВКС, I т. о., ТК / цитирано и от касатора/, е дадено разрешение, че нормата на чл. 139, ал. 1 от ТЗ не следва да се тълкува стеснително, тъй като текстът не предвижда способ за връчване на поканата за общото събрание. Ако такъв способ не е изрично регламентиран в дружествения договор, следва да се приеме, че законът акцентира най-вече върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието от съдружника, като способът, по който е станало това, няма решаващо значение. Уведомяването може да се осъществи като се използва връчване чрез нотариус, по пощата, чрез лицензирано дружество за пощенски или куриерски услуги, по факс и пр., но независимо кой връчва поканата от името на дружеството, то връчването трябва да стане лично на съдружника - физическо лице. Няма пречка при отказ за получаване на поканата за събранието от съдружник, този отказ да бъде оформен и с подписите на присъствалите лица. Не би могло да се въвежда задължение за търговското дружество да удостоверява при връчване на покана за общото събрание и практическото узнаване на съдържанието на поканата от съдружника, тъй като за дружеството съществува единствено задължение да изготви съответните книжа, в това число и поканата за събранието, със съответния дневен ред и да се погрижи тези покани да бъдат получени от всеки съдружник преди законово установения минимален срок за провеждането му. Поведението на съдружника и неговите съображения за това дали ще приеме поканата, или ще откаже да я получи, както и съображенията му за отказа не съставляват елемент от фактически състав, нито му дават основание за събиране на доказателства с оглед предявяване на иск по чл. 74 от ТЗ, тъй като не е налице нарушение на императивна правна норма, въвеждаща изискване за субективна преценка на отказа, а и въвеждането на подобно ограничение би довело и до злоупотреба с права от страна на съдружник, който счита, че общото събрание би приело решения, които не са в негова полза.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора въпроси не е в отклонение от практиката на ВКС. Съдът не е изразил становище, че е в тежест на ответното дружество да докаже реалното узнаване от съдружника на съдържанието на предупреждението за изключване и на поканата за общото събрание, нито е отрекъл възможността тези документи да бъдат връчени чрез куриерска фирма. Касаторът с поставените въпроси неправилно приравнява връчването на документ с определено съдържание с узнаването на това съдържание от адресата. Въззивният съд е приел, че в тежест на дружеството – ответник е да докаже, че връчените на ищцата две куриерски пратки са съдържали именно покана за общото събрание, проведено на 21.06.2022г., като след анализ на доказателствения материал е стигнал до извода, че този факт е останал недоказан. В случая преценката на въззивния съд за нарушение на изискването на чл. 126 ал. 3 от ТЗ не е обоснована с тълкуване относно допустимите способи за връчване на предупреждението за изключване и поканата за ОС до съдружника или за техните реквизити, а с липсата на доказателства за съдържанието на куриерската пратка, ангажирането на които е в тежест на дружеството – ответник по иска по чл. 74 от ТЗ.
По тези съображения следва да се приемат за неоснователни и доводите на касатора за просрочие на исковата молба и недопустимост на производството, доколкото те са обусловени от разрешението на въпроса за редовността на връчването на поканата за процесното общо събрание.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице пороци, обуславящи вероятна недопустимост на обжалваното решение на Софийски апелативен съд, нито са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационен контрол на същото решение.
При този изход на делото на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 2400 евро, с ДДС, заплащането на които се установява от представената по делото фактура и извлечение от сметка.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №64 от 04.02.2025г. по т. д.№825/2024г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Иса П.“ ООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул .“А. С.“ 168, бл. 3, вх.А, ет. 2, ап. 5, чрез адв. Н. Д., с адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6Б, да заплати на Карола Е. Нитцчше, гражданин на Федерална република Германия, [дата на раждане] , с адрес [улица], 92637 В., окръг Оберпфалц, Федерална република Германия, направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 евро /две хиляди и четиристотин евро/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.