ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93

град София, 13.02.2026 год.

Върховен касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ДАЦОВ

ИВАН СТОЙЧЕВ

като разгледа докладваното от съдия Дацов КНЧД №1028/2025 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по молба за поправка на явна фактическа грешка по реда на чл. 33а НПК от процесуалния представител на А. К. Б. ЕООД – С. К. А..

Първоначално производството е било образувано по реда на чл. 43, т. 3 НПК във връзка с отвеждането на всички съдии от Окръжен съд – Пловдив по частна жалба срещу постановление на прокурор. С предходното произнасяне на ВКС делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд – Пазарджик.

Впоследствие е постъпила молба(искане) на основание чл. 33а НПК за поправка на явна фактическа грешка, подадена от горепосоченото ЮЛ чрез неговия представител. В нея се претендира допълване/поправка, свързана с невярно/непълно отразяване на иницииращия документ и доказуемия електронен произход на производството по чл. 213 НПК, на акта на ВКС.

Съдът намира искането за процесуално недопустимо по следните съображения:

Производството по чл. 43, т. 3 НПК е със специфичен предмет – определяне на съд, равен по степен, с цел гарантиране на обективност при разглеждане на делото, когато първоначално компетентният съд не може да формира състав. В това производство жалбоподателят по досъдебното производство и лицето, на което се праща препис от частната жалба няма качеството на страна в производството в чл. 43, т. 3 НПК. Правният интерес на субекта се изчерпва с това делото му да бъде разгледано от компетентен и безпристрастен орган, но той не разполага с процесуални правомощия да влияе върху избора на конкретен равен по степен съд, нито да инициира производство по чл. 33а НПК в този стадий. Ето защо подадената от процесуалния...