О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3247

гр. София, 26.10.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. частно гр. дело № 4291 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба на „Артком-2“ ЕООД срещу определение № 653/06.04.2023 г., постановено по гр. дело № 1305/2023 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане, подадената от дружеството-жалбоподател молба (също неточно наименована „касационна жалба“) за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, на влязлото в сила определение № 51/28.01.2022 г. по ч. гр. дело № 27/2022 г. на Бургаския апелативен съд (БАС), и е прекратено производството по делото пред ВКС.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС.

В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че то не намирало законова опора и било в противоречие с трайно установената съдебна практика при разрешаване на спорове, за които се твърди, че били с идентичен предмет, и в тази връзка се сочат: решение № 69/31.07.2019 г. по търг. д. № 3088/2018 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 378/05.11.2013 г. по гр. д. № 5625/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 53/21.07.2010 г. по търг. д. № 104/2010 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 165/19.05.2015 г. по гр. д. № 7232/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 87/16.05.2013 г. по търг. д. № 61/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС. Останалите доводи, изложени в частната жалба, нямат отношение към обжалваното определение на ВКС, тъй като са такива за неправилност на определението на Бургаския окръжен съд (БОС), което е потвърдено с посоченото по-горе, влязло в сила определение на БАС, които съдебни актове не са предмет на разглеждане в настоящото частно гражданско производство.

Ответниците по частната жалба „Първа инвестиционна банка“ АД и Б. М. К. не са подали отговори на жалбата.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С атакуваното с подадената от жалбоподателя „Артком-2“ ЕООД молба за отмяна, влязло в сила въззивно определение № 51/28.01.2022 г. БАС е оставил без уважение частната жалба на „Артком-2“ ЕООД срещу (т. е. въззивният съд е потвърдил) първоинстанционното определение № 935/13.08.2021 г. по гр. дело № 755/2021 г. на БОС, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на „Артком-2“ ЕООД срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 15.01.2021 г. по изп. дело № 357/2019 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № 805.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 6 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено, че на отмяна по реда на гл. ХХIV (чл. чл. 303-309) от ГПК подлежат само влезли в сила съдебни решения, но не и съдебни определения, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска.

В посочените в частната жалба пет решения на ВКС, които са постановени по реда на гл. ХХIV (чл. чл. 303-309) от ГПК, не е прието нещо различно, като с четири от тях са отменени влезли в сила съдебни решения, а с решение № 69/31.07.2019 г. по търг. д. № 3088/2018 г. на II-ро търг. отд. на ВКС е отменено постановление за възлагане на недвижим имот (което е в противоречие с актуалната задължителна практика, обективирана в ТР № 6/20.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС), но с никое от тях не е отменено влязло в сила съдебно определение. Дори такава отмяна да беше постановена с някое от тези пет решения на ВКС, това би било в противоречие с актуалната задължителна практика, обективирана в цитираната по-горе т. 6 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая, видно от гореизложеното, нито влязлото в сила въззивно определение № 51/28.01.2022 г. на БАС, нито потвърденото с него първоинстанционно определение № 935/13.08.2021 г. на БОС, е такова за прекратяване на съответното съдебно производство поради направен отказ от иск. С оглед на това, съгласно посочената задължителна практика на ВКС, влязлото в сила въззивно определение № 51/28.01.2022 г. на БАС не подлежи на отмяна по реда на гл. ХХIV (чл. чл. 303-309) от ГПК, респ. – подадената от дружеството-жалбоподател молба за неговата отмяна по този ред е процесуално недопустима, поради което правилно е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено с обжалваното определение № 653/06.04.2023 г. на ВКС.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав не установи порок, който да води до нищожност или до недопустимост на обжалваното определение, поради което същото е валидно и процесуално допустимо. По изложените по-горе съображения, обжалваното определение е и правилно, поради което то следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 653/06.04.2023 г., постановено по гр. дело № 1305/2023 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: