РЕШЕНИЕ

№ 165

София, 11.03. 2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря Д. А.

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3917/2025 г.:

Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК.

С определение № 5232/14.11.2025 г. е допусната до разглеждане молбата на О. О. И. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК на влязло в сила решение № 13951 /15.07.2024 г. по гр. д. № 11978 /2023 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени искове на „Т. С. ЕАД срещу молителя О. О. И.. като един от двамата правоприемници на починалата в процеса ответница А. Л. П.. Признато е за установено, че ответникът О. О. И. дължи на ищеца „Т. С. ЕАД парични суми – главница и лихви за топлоснабден имот в ж. к. Л..

Ответникът по молбата за отмяна „Т. С. ЕАД твърди, че тя е неоснователна.

Третото лице – помагач на страната на ответника Директ ЕООД не е изразил становище по молбата.

Молбата е основана на твърдения, че О. О. И., който е австрийски гражданин и живее във В., А., е конституиран като ответник по делото на мястото на починалата в хода на производството негова биологична майка А. Л. П., но узнал за нейната смърт, както за влязлото в сила решение едва на 14.10.2024 г. от вайбър съобщение от съсед по повод на друго дело. На следващия ден след узнаването – на 15.10.2024 г. направил отказ от наследството на биологичната му майка А. Л. П. пред консула на Р. България във В. и на следващия ден го депозирал в СРС, където отказът бил вписан, за което представя удостоверение.

Молителят О. И. твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като отказът от наследство е ново обстоятелство по смисъла на тази разпоредба. В откритото съдебно заседание процесуалният му представител поддържа, че това основание е евентуално.

Молителят О. И. твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като след конституирането му е бил лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван. Не е получил никакви призовки, съобщения и книжа по делото, а те са били изпратени на К. Х., с когото имал дело за делба на апартамента на [улица], който бил възложен на него - молителя О. И. (не на К. Х.), поради което двамата не били в добри отношения и К. Х. не го уведомил нито за конституирането му по делото, нито за съдебното решение, а тъй като молителят е глухоням, не може да подържа връзка с България. В хода по същество процесуалният представител на молителя уточнява, че К. Х., който е получил призовката за доверителя му по делото на СРС, е син на осиновителката на молителя Р. Б. (той е представил като доказателство по делото съдебното решение, с което е допуснато непълно осиновяване на О. И. от Р. Б. на основание чл. 62 СК). Двамата са братя по силата на осиновяването и (а) реално, но по отношение на бащата на молителя, (двамата) са братовчеди, тъй като О. И. е осиновен от леля си Р. Б.. Двамата са придобили апартамент на [улица] в режим на съсобственост и след проведена публична продан О. И. е придобил този имот, в който живее К. Х., но О. И. не иска да го изважда от имота поради братско чувство. Помежду им има конфликт и напрежение и това рефлектира върху тази призовка.

Молителят О. И. твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като при нарушение на съответните правила е бил или не е бил съответно представляван от лице по чл. 29. Той не е бил представляван от особен представител като ответника. Съдът не му е дал срок да заяви дали приема наследството. Съдът не е назначил управител на наследството поради това, че молителят е бил с неизвестен адрес.

По наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК:

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

След конституирането му като правоприемник на първоначалната ответница по делото молителят О. И. е призован от адреса по адресната му регистрация чрез К. Х., който е представил по делото пълномощно от молителя (л. 125) във връзка с имота на адреса, който е различен от процесния. Направените уточнения от процесуалния представител на молителя са в смисъл, че молителят е призован от адреса на имот, на който е собственик и че призовката е връчена на негов брат. Призоваването е редовно. А твърдението,, че молителят е бил с неизвестен адрес е неоснователно.

Молителят не твърди и не доказва да е имал пълномощник или законен представител или попечител или да е трябвало да му бъде назначен такъв.

Тези твърдения на молителя са за недобросъвестност на лицето, което е получило призовката (К. Х.), те не се отнасят до нито една от визираните в точка 5 основания за отмяна на влязлото в сила решение.

Обстоятелството, че К. Х. не е уведомил молителя за призовката, не се отразява на редовността на призоваването, не представлява нарушаване от съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на О. И. в производството, в което е бил конституиран като страна. То не се отнася до и не представлява нарушение и на съдопроизводствените правила, свързани с възможността молителят да участва в делото или да бъде редовно представляван и не представлява пречка молителят да се яви лично или чрез повереник по делото поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК (не осъществява нито едно от останалите предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основания за отмяна на решението по делото).

Същото се отнася и до твърденията на молителя, че съдът не му е дал срок да заяви дали приема наследството и че съдът не е назначил управител на наследството поради това, че молителят е бил с неизвестен адрес. Тези твърдения не се отнасят до нито една от визираните в точка 5 основания за отмяна на влязлото в сила решение.

Поради изложеното не е осъществено основание по чл..303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29.

Молителя не твърди, че му е бил назначен особен представител по делото и съдът не е следвало да му назначава такъв, доколкото не се е твърдяло и не се твърди молителят да е бил безследно изчезнал, да е бил обявен за отсъстващ и да е бил процесуално недееспособен, нито да е бил с неизвестен постоянен и настоящ адрес, нито да е имало противоречие в интересите на молителя и негов представител по делото (не се твърди и не се установява молителят да е имал представител по делото).

Поради изложеното не е осъществено основание по чл..303, ал. 1, т. 6 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Отказът от наследство след постановяване на решенето, чиято отмяна се иска, не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а е факт, възникнал след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязлото в сила решение и след постановяването на влязлото в сила решение. Новосъздадените (нововъзникналите факти) не се преклудират от силата на пресъдено нещо). Въз основа на такъв факт молителят може да предяви нов иск, но няма основание да иска отмяна на влязлото в сила решение.

Поради изложеното не е осъществено и основание по чл..303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице – помагач не се присъждат разноски. Ответникът претендира разноски и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Той не е доказал да е направил разноски и не е представил списък на разноски, но е представляван от юрисконсулт. Поради това искането му за присъждане на разноски е неоснователно, а искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за сумата 51.13 евро, представляващи равностойността на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК съдът

РЕШИ :

Оставя без уважение молбата на О. О. И. с вх. № 416391 /20.12.2024 г. (на СРС) за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК на влязло в сила решение № 13951 /15.07.2024 г. по гр. д. № 11978 /2023 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени искове на „Т. С. ЕАД срещу молителя О. О. И..

Осъжда О. О. И. да заплати на „Т. С. ЕАД сумата 51.13 евро за юрисконсултско възнаграждение в това производство.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.