ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 704София, 11.03.2026 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

И. Д.

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 193/2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Фрайдейс“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 664 от 03.12.2025 г. по в. ч. т. д. № 502/2025 г. на Варненски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Разградски окръжен съд определение № 122 от 30.10.2025 г. по т. д. № 47/2025 г., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, образувано по предявен от частния касатор срещу „Момина чешма“ ЕООД, [населено място] иск за приемане за установено, че „Фрайдейс“ ЕООД няма задължение за опразване и предаване на фактическото владение върху процесния недвижим имот, предмет на сключените между него и ответника договор за наем и анекс, тъй като същите не са прекратени от ответника.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно. Изразено е несъгласие с преценката на предходните инстанции относно предмета на делото и търсената защита, обусловила съответно и извода за недопустимост на предявения иск. Изложени са подробни съображения в подкрепа на поддържаната от ищеца теза за наличието на правен интерес от предявения от него иск, включително с позоваване на Тълкувателно решение № 8/2013 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Като значими за изхода на делото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са поставени въпросите: „ 1. Предмет на делото и съответно на съдебно установяване спорното материално субективно право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска, ли е или предмет на делото са обстоятелствата, от които правото произтича /правопораждащите го юридически факти/; И еднозначен ли е техният правен смисъл и значение; 2. Наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи възникването и надлежно упражняване на потестативното право едностранно да се развали граждански договор по реда на чл. 87 от ЗЗД, подлежи ли на инцидентен съдебен контрол като преюдициален въпрос, по повод на предявен иск за защита на материалното право на страната, засегната от развалянето; 3. Разполагат ли и двете страни с правото на иск, за да защитят свое право, което според тях се накърнява от правен спор, имайки предвид принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес; Може ли всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, да упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна в ролята на ответник; 4. Може ли съдът да лиши единия от участниците в правния спор от правото му да инициира исков процес за установяване несъществуването на спорното право; 5. Равнопоставен ли е участникът в правния спор и може ли този, който отрича спорното право, първи да предяви иск, който в най-пълна степен е в състояние да защити правната му сфера; 6. Участникът в правен спор сам ли определя кога, доколко и какъв обем защита да търси, имайки предвид диспозитивното начало в гражданския процес“.

В подкрепа на заявеното основание са посочени съответно: т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС (за първия въпрос); определение № 478 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 349/2023г. на ВКС, I т. о. (за втория въпрос); Тълкувателно решение № 8/2013 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС (за останалите въпроси).

Допълнително е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК –очевидна неправилност на въззивното определение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

За да потвърди определението, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за недопустимост на предявения от касатора против „Момина чешма“ ЕООД иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника опразване и предаване на фактическата власт върху процесния недвижим имот, предмет на сключения между страните договор за наем от 28.01.2020 г. и анекс към него от 02.01.2024 г., тъй като същите не са прекратени от ответника с връчената нотариална покана, поради липса на валидно законово и договорно основание за едностранно предсрочно прекратяване на договорната връзка. В подкрепа на този извод решаващият състав се е позовал на формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (конкретно посочена), съгласно която установяването на обстоятелството дали ответникът незаконосъобразно е прекратил или развалил договора, не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като на практика съдът санира един прекратен договор, /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо. Поради това е приел, че в случая ищецът няма правен интерес от предявения установителен иск. Посочил е, че при един евентуален съдебен процес, с който ответникът ще цели да се снабди с изпълнително основание за принудително опразване и предаване на имота, ищецът ще може да се защити с доказването на изправността си като наемател по процесния договор.

Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от частния касатор въпроси не отговарят на императивното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело, доколкото същите са зададени общотеоретично, без да са отнесени към мотивите на обжалвания акт.

Отделно от това, не може да се счете, че е налице и твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Посоченото от частния касатор Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС не представлява релевантна за настоящия случай практика, тъй като същото касае правния интерес от предявяване на точно определен установителен иск, а именно – установителен иск за собственост и други вещни права, а не правния интерес изобщо, т. е. като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всеки установителен иск. Също толкова неотносимо е и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС, доколкото то съдържа произнасяне по въпроси, свързани с частичния иск, каквато настоящата хипотеза не е. Що се отнася до определение № 478 от 26.06.2023г. по ч. т. д. № 349/2023г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване, същото не подлежи на обсъждане, тъй като не представлява „практика на ВКС“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно разясненията в мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2010 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС.

Касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното определение. Понятието „очевидна неправилност“ е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение/определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая, частният касатор изобщо не е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност на въззивния акт е посочена само формално и не е обоснована с конкретен довод. Релевираните в частната касационна жалба оплаквания за неправилност не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“. Правилността или неправилността на направените от решаващия съдебен състав изводи не може да бъде установена само от мотивите на обжалвания акт, а изисква извършването на анализ на данните по делото и преценка на процесуалните действия на съда и страните, което е възможно само, ако касационното обжалване бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 664 от 03.12.2025 г. по в. ч. т. д. № 502/2025 г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: