ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1278
гр. София, 16.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 4676 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Л. Ц., чрез адв. Е. Й., против въззивно решение № 5070/05.08.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 11234/2023 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която като е потвърдено решение № 2197/14.02.2023 г. по гр. д. № 55356/2021 г. на Софийския районен съд в осъдителната му част, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД касаторката е осъдена да заплати на С. И. М., както следва: 1) сумата 8 481,69 лв. - платена от ищеца на 24.08.2018 г. за погасяване на задължения на Р. Ц. към „БНП П. П. Ф. С.А.“ по договор за кредит CARD-.... и договор за потребителски кредит PLUS-.....; 2) сумата 274,57 лв. - платена от ищеца на 15.02.2019 г. за погасяване на задължение на Р. Ц. по договор №[ЕИК]/13.09.2018 г., сключен с „К. К. М. ЕАД; 3) сумата 245,44 лв. - платена от ищеца на 15.02.2019 г. за погасяване на задълженията на Р. Ц. по договор за кредит № ...../11.10.2018 г., сключен с „Кредихелп“ ООД, ведно със законната лихва върху главниците от 30.03.2021 г. до окончателното им погасяване. Прието е, че с тези суми Й. Л. Ц. - наследодател на Р. Ц., се е обогатил неоснователно. В отхвърлителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Касаторката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 1/28.05.1979 г., решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 67/05.04.2016 г. по гр. д. № 4147/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г., I т. о., както и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тьлк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, , решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 14/03.05.2019 г. по т. д. № 937/2018 г., II т. о., но конкретен правен въпрос в изложението не е формулиран. С оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен въпросът - „налице ли е неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, след като в преводно нареждане за определена сума пари изрично е написано „захранване на сметка“ и сумата в този случай дали е преведена с основание, или е без основание“. Жалбоподателката бланкетно се позовава и на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по жалбата С. И. М., чрез адв. Г. Д., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима за разглеждане в частта, с която предмет на обжалване е въззивното решение по исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за присъждане на: 1) сумата 549,13 лв., заплатена от М. по договор №[ЕИК]/13.09.2018 г., сключен с „К. К. М. ЕАД; и 2) сумата 490,88 лв., заплатена от М. по договор за кредит № ...../11.10.2018 г., сключен с „Кредихелп“ ООД. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1-во ГПК са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Всеки от посочените искове е с цена под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване, поради което в тази си част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
В останалата си част касационната жалба е допустима. По предпоставките за допускане на касационния контрол, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че Р. Ц. и Й. Ц. са съпрузи, чийто брак е сключен на 13.12.1997 г. и е прекратен на 28.12.2018 г. със смъртта на съпругата. Нейни наследници по закон са съпругът й - Й. Ц. и майка й - Ц. А. С.. Ц. е починал на 17.09.2020 г. и негов единствен наследник е сестра му - ответницата Р. Ц.. Ищецът С. М. е брат на починалата Р. И. Ц.. По делото не е било спорно, че на 24.08.2018 г. М. превел по банковата сметка на сестра си Р. Ц. сумата 8 485 лв., посочвайки като основание - „захранване на сметка“. С две заявления от същата дата (24.08.2018 г.), подадени до „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“, Р. Ц. е поискала предсрочно прекратяване на договор за кредит CARD-12158989 с дължим остатък 1 564,51 лв. и на договор за потребителски кредит PLUS-11317142 с размер на задължението за плащане 6 917,18 лв. На въпросната дата Р. Ц. е превела по сметка на кредитора сумата 6 917,18 лв. за погасяване на кредит PLUS-..... Преведената от ищеца на сестра му сума от 8 485 лв. покрива общия размер на средствата за пълно погасяване на задълженията към „БНП П. П. Ф. С. А., клон България“ (общо 8 481,69 лв.). Макар в нареждането за извършения от ищеца паричен превод (по банковата сметка на сестра му) от 24.08.2018 г. да е записано „захранване на сметка“, съдът е приел, че от представените писмени доказателства, датите на плащанията, както и от пълното покриване на преведената сума с общия размер на задълженията към „БНП П. П. Ф. С. А., клон България“, се установява, че с предоставените средства сестра му е погасила именно тези парични задължения. Последните не са били предмет на сключеното на 15.05.2019 г. от наследниците на Р. Ц. споразумение. Същите обаче са били поети от Р. Ц. през време на брака й с Й. Ц. и са погасени със средства на ищеца.
При тези данни въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК предвижда солидарна отговорност на съпрузите за поети от тях задължения за задоволяване нужди на семейството. Потребителските кредити служат за задоволяване на битови нужди и след като лицата са в брак е логично да се предполага, че с тези кредити са задоволени нужди на семейството. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нуждите на семейството. С отговора на исковата молба ответницата Р. Ц. не е оспорила твърдението на ищеца, че процесните кредити на Р. Ц. съставляват общи съпружески задължения. Законовата презумпция по чл. 32, ал. 2 СК по делото не е опровергана – в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства. Спецификата на семейните отношения, регулирани от СК, изключва приложението на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, докато съпрузите са в брак. Платеното на 24.08.2018 г. за погасяване на поети задължения за задоволяване на нуждите на семейството, независимо от титулярството по платежните документи, е в изпълнение на задължението по чл. 17 СК за осигуряване благополучието на семейството. Затова съпругът, платил през време на брака поетия за нуждите на семейството дълг с презумптивно семейни средства, не може да иска половината им от другия съпруг. С оглед на това, намаленото имущество на ищеца със сумата 8 481,69 лв., изцяло подлежи на възстановяване от другия съпруг Й. Ц. (наследодател на Р. Ц.), който си е спестил разходи в размер на сумата 8 481,69 лв. Съдът не е разглеждал като преклудирано въведеното за първи път с въззивната жалба възражение, че сумата от 8 485 лв. е използвана за лечение на сестрата на ищеца и същата представлява изпълнение на нравствен дълг. За неотносими са приети и доводите във връзка с разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, тъй като по делото не са въвеждани твърдения за отпуснат от брата на сестрата заем. В допълнение съдът е посочил, че уговорките на наследниците на Р. Ц. по постигнатото помежду им споразумение от 15.05.2019 г. нямат отношение към предмета на спора по настоящото дело, доколкото споразумението не обхваща никое от процесните задължения, погасени със средства на ищеца. В заключение е посочено, че доколкото не е установено основание за имущественото разместване, предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан до размера на сумата от 8 481,69 лв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
В случая, предвидените в процесуалния закон изисквания за селектиране на касационната жалба при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице, тъй като жалбоподателката не е формулирала правен въпрос, за който да се преценява дали е разрешен в противоречие с цитираната задължителна и незадължителна практика на ВКС. Вместо конкретен въпрос, изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа само общи оплаквания за неправилност на въззивното решение. Отделно от това, цитираната практика на ВКС е изцяло неотносима в конкретния случай.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също не се установява, тъй като поставеният въпрос – „дали след като в преводно нареждане за определена сума пари изрично е написано „захранване на сметка“, сумата в този случай е преведена с основание, или е без основание“ - не е правен, а фактически и поради това не може да обуслови селектирането на жалбата. Не са изложени и никакви доводи за наличието на визираните в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, респ. - за обосноваване значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което да обуслови произнасянето на касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, които в случая не са налице. Извън това, след като даването на сумата от страна на ищеца е установено по безспорен начин, то в доказателствена тежест на ответната страна е да докаже твърденията си, че е съществувало основание за получаването на парите и поради това липсва неоснователно разместване на блага, респ., че не е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване.
Не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение - също не се установява. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която трябва да може да бъде установена пряко от съдържанието на самото решение, без то да се подлага на допълнителна проверка. В случая, аргументацията на жалбоподателката не съдържа доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него, без да е необходимо да се извършва проверка по съществото на спора и приетото от съда. Поради това, обжалваният акт не може да бъде разглеждан като очевидно неправилен.
При този изход на спора, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 000 лв. Предвид промяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., сумата следва да се превалутира и да се присъди в евровата й равностойност – 511,29 евро.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1-во ГПК касационната жалба на Р. Л. Ц. в частта й, имаща за предмет постановеното въззивно решение № 5070/05.08.2025 г. по възз. гр. д. № 11234/2023 г. на Софийски градски съд по исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД с цена - сумата от 549,13 лв., платена от ищеца на 15.02.2019 г. за погасяване на задължение на Р. И. Ц. по договор №[ЕИК]/13.09.2018 г., сключен с „К. К. М. ЕАД; и с цена - сумата от 490,88 лв., платена от ищеца на 15.02.2019 г. за погасяване на задълженията на Р. И. Ц. по договор за кредит № 10036309/11.10.2018 г., сключен с „Кредихелп“ ООД.
ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5070/ 05.08.2025 г. по възз. гр. д. № 11234/2023 г. по описа на Софийски градски съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. Л. Ц., с ЕГН - [ЕГН], да заплати на С. И. М., с ЕГН - [ЕГН], разноски за касационното производство в размер на сумата 511,29 евро (равностойност на 1 000 лв.).
Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг състав на ВКС, а в останалата си част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.