ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1204

гр. София, 12.03.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 1377 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. К. С. срещу решение № 6813 от 10.12.2024 г. по в. гр. д.№ 8969/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20043579 от 21.06.2022 г. по гр. д.№ 20204/2015г. на Софийски районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от З. К. С. срещу Националното бюро за правна помощ иск по чл. 49 ЗЗД за сумата от 5 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето, преживяна протрахирана депресивна реакция, социална неадекватност, раздразнение в отношенията с други хора, причинени от неоснователно набедяване за извършено от ищеца престъпление по чл. 313 НК, по което била образувана пр. пр.№ 41858/2014 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 07.12.2015 г. до окончателното плащане.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя следните въпроси: 1/ непризоваването на назначен по надлежен ред от съда служебен защитник, вписан в НБПП, за открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, пред която същият е депозирал въззивна жалба, следва ли да се счита за съществен порок, който да представлява самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение, постановено от въззивната инстанция, и връщане на делото за произнасяне в друг състав; 2/ липсата на произнасяне и мотивирано обсъждане на събраните по делото писмени доказателства води ли до порочност на оспорения съдебен акт; 3/ непроизнасянето по всеки от изложените във въззивната жалба доводи и обсъждането на събраните пред първата инстанция писмени доказателства, особено когато те са приети безусловно от страните, води ли до порочност на обжалваното решение; 4/ следва ли да се счита, че е налице съществен порок, в случай че въззивната инстанция откаже да приеме и приложи по делото писмени доказателства, относими към предмета на делото и имащи пряко и непосредствено значение за неговия изход; 5/ следва ли да се приеме, че съдебно решение, приложено като доказателство пред въззивната инстанция, попада в хипотезата на разпоредбата на чл. 266 ГПК. Касаторът счита, че обжалваното решение противоречи по първия поставен въпрос на решение № 659 от 04.11.2025 г. по гр. д.№ 2349 от 2025 г. на I г. о.

О. Н. бюро за правна помощ не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Ищецът З. С. претендира обезщетение за вреди, произтекли от подаден от ответника Национално бюро за правна помощ/НБПП/ сигнал до Софийска районна прокуратура, по който е образувана пр. пр. № 41858/2014г. за извършено престъпление чл. 313, ал. 1 НК. Поддържа, че е бил умишлено набеден пред официалните държавни органи и пред съдебната власт; изтъква, че определението, с което е бил лишен от правна помощ, не е било влязло в сила, но въпреки това ответникът го е изпратил в прокуратурата, в резултат на което ищецът бил призоваван и разпитван.

Установено е, че с определение от 24.04.2014г., постановено по гр. д. № 2779/2013г. на Софийски апелативен съд З. С. е лишен от предоставената му по реда на чл. 21, т. 3 във вр. с чл. 23, ал. 3 от ЗПП правна помощ заради неверни данни, касаещи имущественото му състояние. Това определение е изпратено от Софийския адвокатски съвет на ответника НБПП с писмо от 10.05.2014г., а последният от своя страна е сигнализирал Прокуратурата на РБ с писмо от 07.09.2014г. С постановление от 30.11.2015 г. СРП е отказала да образува досъдебно производство по пр. пр. № 41858/2014г., тъй като е установено, че определението от 24.04.2014 г. за лишаване от правна помощ е било отменено по реда на обжалването с определение № 255 от 03.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3664/2014г. по описа на Върховния касационен съд.

Съдът е приел, че събраните доказателства по никакъв начин не сочат на противоправно поведение на служители на ответника. Изтъкнал е, че съгласно чл. 8, т. 6 от Закона за правната помощ НБПП осъществява контрол по предоставянето на правната помощ и именно в изпълнение на това законово задължение ответникът е подал съответния сигнал. Подаването на сигнал, жалба или молба до определен орган само по себе си, не е основание да се ангажира отговорността на подалия жалбата/сигнала. Възможността за подаване и поддържането на жалба/сигнал представлява признато от закона право и подаването им не е противоправно действие. Позовал се е на практика на Върховния касационен съд - Решение № 758/11.02.2011 г. по гр. д.№1243/2009 г., ІV г. о. Направил и необходимото уточнение, че е възможно да се извършва злоупотреба с право. Тя е противоправна и ще е налице когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Правото на жалба, респ. подаване на сигнал, се упражнява добросъвестно когато подателят е убеден, че то съществува. В случая, за да се ангажира деликтната отговорност на ответника трябва да бъде установено, че действията му по подаване на сигнала са извършени при злоупотреба с право. Такива обстоятелства обаче не са доказани. НБПП единствено е подал сигнал във връзка с постановеното определение на съда за лишаване от правна помощ. В сигнала не се съдържа набедяване, а е посочено, че Бюрото има задължение да сигнализира прокуратурата, а ако тя прецени да образува наказателно производство. Ето защо не може да се приеме, че е извършена от ответника злоупотреба с право при подаването на сигнала, поради което липсва противоправност в действията му. Няма данни ответникът да е знаел, че обстоятелствата изложени в сигнала са неверни, така че сигналът да е подаден единствено с цел да се увреди ищеца. Не се установява поддържаното във въззивната жалба, че ответникът е знаел, че актът на Софийски апелативен съд е обжалван, поради което е бил длъжен да изчака влизане в сила на определението преди да изплати сигнала. По никакъв начин не се доказват твърденията, че НБПП умишлено е целял злепоставяне на ищеца пред СРП. По тези съображения искът е отхвърлен, без да се обсъждат останалите предпоставки за уважаване на иска и ангажираните от ищеца доказателства за причинени вреди.

По предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

От значение за изхода на производството е първият поставен правен въпрос, който следва да се уточни така: нередовното призоваване на назначения по реда на Закона за правната помощ служебен адвокат за открито съдебно заседание пред въззивния съд, представлява ли процесуално нарушение, обуславящо отмяна на постановеното решение. Касаторът се позовава на Решение 659 от 04.11.2025 г. по гр. д.№ 2349/2025 г. на І г. о., което е постановено в производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и в което е прието, че след като на страната е била предоставена правна помощ, т. е. е признато от съда, че тя не може лично да осъществява правната си защита по делото, то за провежданите по делото открити съдебни заседания следва да бъде призоваван назначеният служебен защитник; даването на ход на делото при нарушаване на установената в чл. 39, ал. 1 ГПК поредност за връчване на призовките /неизпращане на призовка до служебния защитник, а изпращане и получаване на призовка само лично от страната, на която е назначен този служебен защитник/ съществено препятства правото на страната да участва и получи адекватна правна защита по делото, поради което представлява съществено процесуално нарушение. В същия смисъл е практиката на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК: Решение № 207 от 07.12.2023 г. по гр. д. № 4358/2022 г. на ІІІ г. о., Решение № 292 /2014г. по гр. д. № 2938/2014 г. на IV г. о., Решение №156/2019г по гр. д №3811/2018г. на І г. о., определение № 86 от 24.02.2014 г. по ч. гр. д. № 7620/2013 г. на І г. о. Според нея при призоваването на страните и връчването на съобщенията следва да се съобразява определената в чл. 39, ал. 1 ГПК поредност; ако страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по делото, съдът връчва предназначените за страната призовки или съобщения чрез тези лица. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка съответствието на обжалвания акт с тази практика.

Държавна такса от касатора не се дължи, тъй като е освободен от внасяне на такава на основание чл. 83, ал. 2 ГПК с определение на Софийски районен съд.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6813 от 10.12.2024 г. по гр. д.№ 8969/2022 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на З. К. С..

Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: