ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1243

София, 12.03.2026 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. №326 по описа за 2026 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Х. А. срещу решение №1104 от 12.09.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2307 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд, 4-ти граждански състав, с което е потвърдено решение № 3402 от 8.06.2024 г. по гр. д. № 12784 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, I-12 състав, в частта, с която предявеният от касатора срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление е отхвърлен над 22 700 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.

Касаторът твърди, че в обжалваната част решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по следните въпроси:

1. За задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта.

2. Относно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Прокуратурата на Република България не е подала отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока...