ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1238

[населено място], 12.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д. ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4801 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), срещу Решение № 762/04.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2084/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след потвърждаване на Решение № 260086/01.02.2024 г., постановено по гр. д. № 5673/2015 г. по описа на СГС, I ГО, 17 състав, са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу М. Т. Т. и М. И. Т., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си М. Т. Т. и Б. М. Т., искове с правно основание § 5, ал. 2 ЗОНПИ вр. чл. 74, ал. 1, вр. чл. 71 и чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Акцент“, ДК [рег. номер на МПС] , с дата на първа регистрация 26.03.2007 г., рама № ....., двигател .....

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че неправилно въззивният съд изчислил стойността на несъответствието, тъй като към нетния доход, който бил отрицателна величина, следвало да се прибави стойността на наличното в патримониума на ответниците имущество. Оспорва се и извода на въззивния съд за липса на връзка между придобитото имущество и престъплението, в извършването на което М. И. Т. бил обвинен, независимо, че бил оправдан с влязла в сила присъда. В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Понятията „имущество“ и „значително несъответствие“ и техният размер идентични ли са по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?“;

2. „Обвързан ли е размерът на имуществото с размера на несъответствието по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.), респ. ЗОНПИ?“;

3. „Представляват ли разход за проверяваните лица средствата за придобиване на имущество и паричните средства, представляващи вноски по лични банкови сметки, които не са налични и не са преобразувани в реални активи?“;

4. „Допустимо ли е за доказан законен доход да се приемат суми само по свидетелски показания на близки и роднини на ответниците, без същите да са подкрепени с писмени доказателства?;

5. „Може ли само чрез гласни доказателства да бъде прието за установено получаване на парични средства и следва ли същите да бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК?“;

6. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на обективността, достоверността и евентуалната заинтересованост на свидетели относно твърдяната предоставена финансова помощ и следва ли същата да се приеме за безспорен законен доход на ответниците, без да е изследвано дали тези лица са разполагали с такива средства, за да ги предоставят?“;

7. „В производството по ЗОПДНПИ (отм.), респ. ЗОНПИ, може ли да бъде отнето незаконно придобито имущество без връзка с престъпната дейност на лицето, за което е получено уведомлението по чл. 22 ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 110 ЗОНПИ, или отнемането на имуществото следва да бъде обусловено във всеки случай от доказване на конкретна престъпна дейност?“;

8. „Какво е значението на наказателното дело срещу лицето – ответник по гражданско дело, за правилното решаване на спора в производството по отнемане на незаконно придобито имущество при условие, че съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОНПИ то се провежда, независимо от наказателното производство?“;

9. „Съставлява ли основание за отхвърляне на иска по ЗОПДНПИ (отм.), респ. ЗОНПИ, оправдателна присъда по наказателно производство, въз основа на което е получено уведомление по чл. 22 ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 110 ЗОНПИ, и следва ли по гражданското дело да се установява престъпно поведение на ответника, от което произхожда имуществото, подлежащо на конфискация, като причинно-следствена връзка между това имущество и всяко такова поведение?“.

Поддържа се, че първите три въпроса са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОКГК, и Решение № 95/19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. по описа на ВКС, III ГО, а четвърти, пети и шести – в противоречие с Решение № 388/20.11.2013 г. по гр. д. № 1269/2012 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 457/06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. по описа на ВКС, I ГО, Решение № 409/26.01.2016 г. по гр. д. № 988/2015 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 50104/23.01.2024 г. по гр. д. № 4647/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, Решение № 257/19.12.2017 г. по гр. д. № 4902/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО, и Решение № 230/21.01.2019 г. по гр. д. № 4371/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО.

По останалите въпроси се твърди, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Касаторът моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответниците по касационна жалба М. Т. Т. и Б. М. Т. изразяват становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете на КОНПИ са отхвърлени, въззивният съд е приел за доказана фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд. Ответникът Т., починал в хода на производството, продължило с участие на наследниците му по закон – преживяла съпруга, с която били в граждански брак от 28.05.2005 г., и дъщеря, бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 304, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 НК, като с влязла в сила на 22.04.2015 г. присъда № 140/06.04.2015 г., постановена по н. о.х. д. № 613/2015 г. по описа на СГС, НО, 6 състав, той бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.

През проверявания период 19.03.2003 г. – 18.03.2013 г. М. И. Т. придобил дялове от „О. Р. ООД на стойност 5 000 лв., с които през 2012 г. възмездно се разпоредил за сумата от 5 000 лева. Заедно със съпругата си той придобил и два леки автомобила - лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Акцент“, с ДК [рег. номер на МПС] , с дата на първа регистрация 26.03.2007 г., рама № ....., двигател ....., цвят – червен, придобит на 24.02.2012 г. за сумата от 9 282 лева съгласно заключението към автотехтическата експертиза, изслушано в производството пред СГС, и лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Галопер“, ДК №....., с дата на първа регистрация 05.02.1998 г., придобит на 20.03.2012 г. за сумата от 5 600 лева и продаден на 22.12.2014 г. за 4 860 лева според заключението на вещото лице.

От показанията на разпитания пред СГС свидетел С. Т. Г. – брат на ответницата М. Т., които въззивният съд оценил по реда на чл. 172 ГПК като достоверни, се установявало, че от 2000 г. родителите на М. й помагали финансово, като след раждането на детето те осигурявали на семейството на ответниците месечно по 400 - 500 лева. На сватбата на М. родителите й дарили 15 000 лева. Майката на М. работела в Италия и също дала подобна сума. При раждането на детето родителите на М. и свидетелят Г. дарили на семейството 10 000 лева. Бащата на С. и М. бил военен, получил обезщетение при пенсиониране, след това се занимавал с пчеларство. Изкарвал достатъчно пари, за да помага на М. и да спестява пари. Свидетелят Г. разполагал с 30 000 лв., които внесъл на депозит на името на неговата сестра в „ОББ“ АД. Родителите му добавили към тази сума още 20 000 лева. М. и М. пътували до Италия при майката и сестрата на М., които поемали всички разноски по транспорта и престоя им.

От показанията на свидетеля К. М. В. въззивният съд установил, че познавал М. Т. от работата си в „ОББ“ АД като „директор“ на Дирекция „Сигурност“. На М. Т. били извършвани 5 регулярни проверки, както и извънредни, при които не били установени разминавания в приходите и разходите й. Всички служители в банката ползвали преференциални услуги на банковите продукти.

От заключението към изслушаната в производството пред първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза въззивният съд установил, че общият размер на приходите на ответниците за изследвания период възлизал на 55 288, 55 лв. (без в тази сума да участват дарените парични средства, установени от показанията на свидетеля Г., кредитирани изцяло), а разходите - на 83 791, 17 лева. Нетният доход бил отрицателна величина, а именно - 28 502, 62 лева. През проверявания период ответниците внесли суми по банкови сметки в общ размер 214 874, 62 лева.

При мотивиране на правните си изводи САС, позовавайки се на приетото в Решение № 193/03.04.2025 г. по гр. д. № 4570/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Решение № 50007/02.12.2024 г. по гр. д. № 4429/2019 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, Решение № 50004/08.04.2024 г. по гр. д. № 3649/2020 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, посочил, че постъпилите средства по банковите сметки на ответниците, които преминали през тях, но не са налични в края на проверявания период и не са довели до увеличаване актива на ответниците, не могат да формират превишение на имуществото и съответно не могат да обосноват несъответствие. Пояснил, че преценката за наличието (или липсата) на значително несъответствие между имуществото и нетния доход се извършвала за целия проверяван период, предвид нормата на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, като необходимо било да съществува превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. В случаите, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ не надвишавала 150 000 лв., то нямало как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 ДР на ЗОНПИ. В проверявания период, включително към края му, липсвало имущество на стойност над 150 000 лв., поради което налице била обективна невъзможност да се достигне до извод за „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ.

В допълнение САС посочил, че с влязла в сила присъда М. Т. бил оправдан по повдигнатите обвинения, послужили като основание за извършване на проверката и предявяване на иска, предмет на делото. При липса на осъществена престъпната дейност причинна връзка с отнеманото имущество била немислима.

При тези мотиви решението на СГС за отхвърляне на исковете е потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице основания за спиране на производството по делото, тъй като поставените в изложението първи и втори въпрос са обусловили правната воля на въззивната инстанция, а в същото време проблемът е предмет на разглеждане по образуваното тълк. д. № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС, което следва да даде отговор на въпросите: „Материалноправна предпоставка за правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десетгодишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ? При определяне на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото?“. По посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение и съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

СПИРА производството по гр. д. № 4801/2025 г. на ВКС, III ГО, до приключване на тълкувателно дело № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.