Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Е. М. Членове:

П. Ж.

Л. П. при секретар

Л. Ж. и с участието на прокурора

Ц. Б. изслуша докладваното от съдията

Л. П. по административно дело № 1529/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 259 от 05.01.2026 г. по адм. д. № 11976/2025 г. Административен съд София град (АССГ) е отменил решение № 1065/28.01.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет и административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне по молба с вх. № 0К-13978 от 12.06.2024 г. на Р. А., подадена лично и като законен представител на детето И. И. М..

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от председателят на ДАБ при Министерски съвет на Р. Б. чрез ст. юрк. К.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът се представлява от гл. юрк. Х..

Ответникът Р. А., лично и като законен представител на И. И. М., оспорва основателността на жалба. В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, ответникът се явява лично и с адв. И..

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството е във фаза на втора касация. При предходното разглеждане на делото, касационният състав с решение № 10974 от 5.11.2025 г. по адм. д. № 7173/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), Осмо отделение, е обезсилил решение № 16407 от 14.05.2025 г. по адм. д. № 2145/2025 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение № 1065/28.01.2025 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на Р. А., подадена лично и като законен представител на детето И. И. М., е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния РА съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон и неговата. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. . от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:

1. Р. А. е родена на [дата]. в гр. Кайро, гражданка на Арабска република Египет, сключила граждански брак с И. М. (египетски гражданин). След сключването на брака двамата са напускане на Египет на 03.11.2022 г. са влезли законно в Р. Б. въз основа на издадена виза тип С (за срок на пребиваване до 90 дни).

2. Към момента на пристигането си на територията на Р. Б. чужденката е била бременна, а на 23.04.2023 г. в гр. Пловдив е родено детето И. И. М.. За него е издаден български акт за раждане. По данни от бежанската история и от изложеното от майката, детето не притежава египетско гражданство, тъй като според твърденията за придобиване на такова е необходимо припознаване/предприемане на действия от бащата по реда на египетското право, а бащата не съдейства и не може да бъде открит. Твърди се и че детето не притежава и българско гражданство.

3. Р. А. е заявила, че още в Египет, както и след пристигането в България, отношенията между съпрузите са били конфликтни, била е подложена на системно физическо и психическо насилие от съпруга си.

4. На 01.06.2024 г. Р. А. заедно с малолетната си дъщеря е напуснала съпруга си, като са били насочени и настанени в защитена социална услуга от типа Дом за майка и бебе като мярка за закрила при риск.

5. На 12.06.2024 г. Р. А. е подала молба за предоставяне на международна закрила с вх. № 0К-13978, лично и като майка и законен представител на малолетното си дете. В рамките на проведените интервюта и писмени обяснения е изложила подробна бежанска история, в която е посочила като основни причини за търсената закрила: преживяно домашно насилие; страх от бъдещо насилие при евентуално връщане; липса на ефективна защита и подкрепа; опасения, че при връщане в Египет детето може да бъде отнето или отделено от нея от бащата/неговото семейство, което е влиятелно в Египет; както и обективни затруднения относно правния статус на детето и възможността то да пребивава законно в Египет поради липса на гражданство/документи.

6. С решение № 1065/28.01.2025 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. А. и на малолетното дете И. И. М..

Административен съд София град е приел, че административният орган е възпроизвел подробно бежанската история на Р. А., но направените въз основа на нея правни изводи не са резултат от задълбочен анализ, а от предварително възприета теза, че изложените факти представляват лични и семейни отношения. Този извод е възприет като достатъчен, за да се изключи приложението на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, без да се анализира дали твърдяното системно физическо и психическо насилие, продължило във времето и засилено от уязвимото положение на молителката като бременна жена и впоследствие като самотна майка, не достига прага на преследване или тежко посегателство по смисъла на закона. Според решаващия съд административният орган не е анализирал този аспект, въпреки че той е ясно очертан в молбата и в проведеното интервю, като се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз по дело C-621/21, според която жени, изложени на основано на пола насилие, включително домашно насилие, при наличие на споделени характеристики и специфичен модел на третиране в страната на произход, могат да бъдат разглеждани като определена социална група по смисъла на Директива 2011/95/ЕС. Прилагането на този стандарт изисква индивидуална оценка на риска и на ефективността на държавната закрила, а не формално позоваване на наличие на нормативни механизми.

Наред с това, първоинстанционният съд е приел, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила е допуснато и по отношение на детето И. И. М.. тъй като не са обсъдени самостоятелния правен и фактически статус на малолетното дете, както и обстоятелството, че детето не притежава египетско гражданство, тъй като не е припознато по реда на египетското право, както и че не притежава българско гражданство.

Крайният извод на АССГ е в оспореното решение на председателя на ДАБ напълно липсват мотиви по този въпрос, което го прави немотивирано в тази му част. Липсата на съображения по релевантен и изрично въведен довод представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и препятства ефективния съдебен контрол.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното решение № 1065/28.01.2025 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет е незаконосъобразно, поради което е отменил същото и административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне по молба с вх. № 0К-13978 от 12.06.2024 г. на Р. А., подадена лично и като законен представител на детето И. И. М..

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Административен съд София град задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на Р. А. и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна.

При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод, че процесното решение на председателя на ДАБ е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните предпоставки, по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.

Правилно АССГ приема, че административният орган предварително е възприета тезата, че изложените факти в бежанската история на молителката и нейната дъщеря представляват лични и семейни отношения, което е достатъчно за да се изключи приложението на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. С оглед характера на производството по ЗУБ и данните за уязвимост на молителите, включително при твърдяно системно физическо и психическо насилие, продължило във времето и засилено от уязвимото положение на молителката като бременна жена и впоследствие като самотна майка, както и наличието на предприета мярка за закрила чрез настаняване в защитена социална услуга, органът е бил длъжен да обсъди тези обстоятелства изрично и в съвкупност с останалите данни по преписката. С оглед разпоредбите на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ, основателно административният съд подчертава, че административният орган е длъжен да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да извърши индивидуална, цялостна и обективна оценка на молбата за международна закрила, още повече, че без да са обсъдени всички наведени доводи и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност.

От друга страна, в Конвенцията на ООН за правата на детето, която е от основополагащо естество и всички публични органи следва да й отдават първостепенно значение, когато се предприемат мерки, свързани с деца, е заложен принципа за висшия интерес на детето. Този принцип е последователно закрепен в поредица директиви на ЕС относно международната закрила. При определяне на висшия интерес на детето, държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшия интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. Както правилно първоинстанционният съд е посочил, правата на малолетната дъщеря на чужденеца Р. А. са нарушени и по отношение на нея съществуват рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето.

В случая в административния акт е прието, че детето следва съдбата на майката, без да се обсъди неговият самостоятелен правен и фактически статус. От доказателствата по делото се установява, че детето не притежава египетско гражданство, тъй като не е припознато по реда на египетското право, както и че не притежава българско гражданство. Тези обстоятелства са били изрично наведени от молителката, но не са анализирани от административния орган. С оглед на тези данни връщането в страната на произход е правно възможно единствено за майката, доколкото детето няма правен статут, който да му позволи пребиваване в Египет. Правилно АССГ заключава, че съществува риск от фактическо и правно разделяне на детето от основния полагащ грижи родител. В оспореното решение напълно липсват мотиви по този въпрос, което го прави немотивирано в тази му част, а липсата на съображения по релевантен и изрично въведен довод представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и препятства ефективния съдебен контрол.

Като не е сторил това, административния орган при постановяване на административния акт е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а от там и на материалноправните норми. Неспазването на тези разпоредби се явяват и в нарушение и на чл. 35 от АПК, за което съдът се е подробно обосновал.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Страните не претендират присъждане на разноски.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 259 от 05.01.2026 г. по адм. д. № 11976/2025 г. на Административен съд София град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Е. М.

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж.

/п/ Л. П.