Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Е. М. Членове:

П. Ж. Л. П. при секретар

Л. Ж. и с участието на прокурора

Ц. Б. изслуша докладваното от съдията

Л. П. по административно дело № 1561/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

С решение № 43110 от 23.12.2025 г. по адм. д. № 7051/2025 г. Административен съд София-град (АССГ) е отменил ревизионен акт (РА) № Р-22002224003495-091-001/23.01.2025 г. издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. София, потвърден с решение № 381 от 11.04.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 26 000,00 лв.

Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба Е. П., в качеството й на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Ердир. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил подробно установената по спора фактическа обстановка и своя интерпретация на облигационните отношения между СДРУЖЕНИЕ „БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ БУБА-БАСКЕТБОЛ“ – възложител и „БУБА СПОРТ“ ООД – инвеститор и „АРХИТЕКТУРНА АГЕНЦИЯ БРАТЯ КАДИНОВИ“ ЕООД. М. В. административен съд да отмени оспореното решение и да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу процесния РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В проведено открито съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрк. М..

Ответникът – „БУБА СПОРТ“ ООД, чрез адв. Т., оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор от 10.02.2026 г. В проведено открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Т..

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-22002224003495-091-001/23.01.2025 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 381 от 11.04.2025 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, с който на „БУБА СПОРТ“ ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 000,00 лв., във връзка с включени в дневниците по ЗДДС фактури № 10... 346/19.06.2023 г. и № 10... 348/24.07.2023 г. за покупки на услуги, издадени от „АРХИТЕКТУРНА АГЕНЦИЯ БРАТЯ КАДИНОВИ“ ЕООД. При издаването на акта приходните органи са изследвали сключените между страните договори във връзка с процесните доставки и са формирали извод, че „БУБА СПОРТ“ ООД ползва правото на приспадане на данъчен кредит по доставки от „АРХИТЕРКТУРНА АГЕНЦИЯ БРАТЯ КАДИНОВИ“ ЕООД за изграждане на спортна зала, за която е вписано учредяване право на строеж, а суперфициар е СДРУЖЕНИЕ „БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ БУБАБАСКЕТБОЛ“. Приели са, че проектантските услуги за обекта са свързани с осъществени от „БУБА СПОРТ“ ООД безвъзмездни доставки на услуги. В РА е посочено правното основание по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС да не бъде признато правото на данъчен кредит по фактури за услуги, свързани с изграждането на многофункционална спортна зала и включени в дневниците за покупки на жалбоподателя з м. 06.2023 г. в размер на 13 000,00 лв. и за м. 07.2023 г. в размер на 13 000 лв. /общо в размер на 26 000,00 лв./.

За да отмени процесния РА АССГ е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият е материално незаконосъобразен. В съдебния акт е пресъздадена подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и констатациите на приходните органи в РА. Изложени са и изводите на горестоящия орган възприети в решението, с което акта е потвърден при оспорването му по административен ред. Съдът е извършил анализ на приложимите към спора материалноправни норми съотнесени към приобщените по делото доказателства. В съдебния акт са пространствено изследвани сключените между СДРУЖЕНИЕ „БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ БУБА-БАСКЕТБОЛ“ – възложител и „БУБА СПОРТ“ ООД – инвеститор и „АРХИТЕКТУРНА АГЕНЦИЯ БРАТЯ КАДИНОВИ“ ЕООД договори.

В тази насока на първо място АССГ е възприел за принципно правилен изводът на приходната администрация, че договорът от 04.10.2023 г., с който Столична община е учредила безвъзмездно и срочно право на строеж в полза на Сдружение „БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ БУБА-БАСКЕТБОЛ" върху недвижим имот - публична общинска собственост, за реализиране на строителство за изграждане на многофункционална спортна зала „Слатина“, придава на сдружението – приемател изключителното вещно право на собственост върху сградата, която ще се реализира в резултат на учреденото право на строеж, като отделя последното от правото на собственост върху земята. С този договор сдружението – приемател се е задължило да изгради комплекса, като изрично е посочено в чл. 2, т. 1 от договора, че това може да стане чрез трети лица. Такова трето лице – инвеститор е жалбоподателят „БУБА СПОРТ“ ООД, доколкото е безспорно, че за реализирането на подобен проект са необходими значителни инвестиции, докато сдружението е с нестопанска цел.

Според съда сключеният договор от 29.09.2023 г. между СДРУЖЕНИЕ „БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ БУБА-БАСКЕТБОЛ“ – възложител и „БУБА СПОРТ“ ООД – инвеститор не е нищожен. Прието е, че същият представлява облигационен договор, с който страните не се намесват във вещни права – нито във вещното право на строеж, нито във вещното право на ползване, като част от правото на собственост върху сградата. По силата на чл. 9 ЗЗД липсва законова забрана или пречка собственикът на сградата да влезе в облигационни правоотношения, каквото отношение е договорът за наем. Според АССГ договорката в чл. 16 от договора от 04.10.2023 г. е съответна на забраната по чл. 122, ал. 1 ЗФВС и забранява единствено извършването на действия и сключване на сделки, които имат за последица промяна на приобретателя, разпореждане или обременяване с тежести на правото на собственост (на сградата). Съдът е акцентирал, че с договора от 29.09.2023 г. не се извършва промяна във вещното право на строеж или в правото на собственост върху сградата, които остават изцяло за сдружението. АССГ е обосновал извод, че уговорките в договора от 29.09.2023 г., с които инвеститорът се е задължил да издаде на изпълнителя данъчни фактури за проектиране, строителство, строителен надзор и другите относими към строителството дейности в следните срокове: първи етап - издаване на разрешение за строеж; втори етап - изграждане на сградата на етап „груб строеж“; трети етап - издаване на разрешение за ползване на сградата, не са в противоречие с нормативни забрани по ЗОС, ЗФВС, Наредбата за общинската собственост, Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на СО, а съответстват на реалните облигационни отношения между страните, за целите на които те са обединили своите усилия. Прието е, че построяването на спортно съоръжение предполага осъществяването му по стопански начин.

Отбелязано е, че във всички строителни документи Сдружение „БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ БУБА-БАСКЕТБОЛ“ е посочено като възложител, каквото качество има то като участник в строителството по смисъла на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ и чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Според съда жалбоподателят – „БУБА СПОРТ“ ООД безспорно няма качество на възложител, но качеството му на инвеститор не се изключва от специалния закон - чл. 138, ал. 1, чл. 139, ал. 1 и чл. 140 от ЗУТ. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че въпреки, че не е посочен в разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ като участник в строителството, инвеститорът (лицето, което осигурява паричните средства за финансиране на обекта) безспорно може да влиза в търговски и облигационни правоотношения при осъществяване на икономическата си дейност.

Първоинстанционният съд е съобразил, че облигационните отношения между СДРУЖЕНИЕ „БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ БУБА-БАСКЕТБОЛ“ и „БУБА СПОРТ“ ООД по договора от 29.09.2023 г. са доуредени, за целите на строителното инвестиционно проучване и проектиране, с договор от 19.06.2023 г. между „БУБА СПОРТ“ ООД /инвеститор/, СДРУЖЕНИЕ „БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ БУБА-БАСКЕТБОЛ“ /възложител/ и „АРХИТЕКТУРНА АГЕНЦИЯ БРАТЯ КАДИНОВИ“ ЕООД -изпълнител на процесните проектантски услуги с предмет проучване и проектиране за обект „Многофункционална спортна зала и открити игрища за спорт“ - гр. София, кв. Слатина, м. Х. С. - УПИ II 340,683,1378,1379, включващо идеен проект за учредяване на право на строеж, идейни проекти по части архитектура, геодезия, паркоустройство и благоустрояване, пътна и пожарна безопасност и технически проекти за обекта по всички нормативно необходими части, за изпълнението на което е договорена цена от 400 000,00 лв. без ДДС. Акцентирано е, че именно във връзка с така уговореното плащане „АРХИТЕКТУРНА АГЕНЦИЯ БРАТЯ КАДИНОВИ“ ЕООД е издало процесните две фактури - от 19.06.2023 г. за сумата от 65 000,00 лв. и от 24.07.2023 г. за същата сума, изцяло съобразени с уговорките в договора от 29.09.2023 г. - аванс в размер на 65 000,00 лв. при подписване на договора и междинни плащания, всяко в размер на 65 000,00 лв., 30 дни, 60 дни, 90 дни и 120 дни след подписване на договора.

Административният съд е обсъдил представените по делото идейни проекти, изготвени през м. юли 2023 г. от „АРХИТЕКТУРНА АГЕНЦИЯ БРАТЯ КАДИНОВИ“ ЕООД, с възложители Столична община и СДРУЖЕНИЕ „БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ БУБА-БАСКЕТБОЛ“, за които са издадени спорните фактури и е обосновал извод за наличие на очевидна връзка между тях и одобряването на избора на сдружението като спечелил кандидат за процесното право на строеж с решение на СОС от 27.04.2023 г., договора със Столична община за учредяване на това право на строеж от 03.10.2023 г. и издадена на 06.10.2023 г. виза за проектиране на многофункционална спортна зала „Слатина“.

АССГ е приел, че чл. 5, т. 5.1 от договора от 29.09.2023 г., с който страните са договорили възможност за прехвърляне на правото на собственост върху построената сграда противоречи на императивните забрани по чл. 16 от договора от 04.10.2023 г. и чл. 122, ал. 1 от ЗФВС. Обоснован е извод, че с облигационната уговорка по чл. 4 от договора от 29.09.2023 г. (инвеститорът има право единствен да владее и ползва обекта) не може да се накърни вещното право на собственост на сдружението върху сградата, още повече, че с чл. 7 от същия договор сдружението се е задължило да изпълнява изцяло сключения със Столична община договор. Отбелязано е, че в чл. 10 от договора от 29.09.2023 г. страните не са договорили санкции за неизпълнение на чл. 4 от договора, а единствено при неизпълнение на чл. 6-9 – връщане на разходите за проектиране, построяване и пускане в експлоатация на обекта, което съответства на действителните правоотношения, за които страните са обединили усилията си.

Първоинстанционният съд е приел, че насрещните клаузи по договора от 29.09.2023 г. и анексите към него не са изкуствено и фиктивно създадени, а следват икономическа и търговска логика – срещу правото да сключи договор за наем на сградата, инвеститорът се е задължил да построи за своя сметка обекта в пълна степен на завършеност „до ключ“ и да го снабди с разрешение за ползване. Насрещните финансови задължения са уредени аналогично в чл. 5 от анекса от 24.01.2024 г. – инвеститорът издава фактури за проектиране, строителство, строителен надзор и други, относими към строителството дейности, а сдружението като изпълнител – авансови данъчни фактури по договора за наем, съответни на етапите на строителството. Посочено е, че издадените фактури са представени пред съда, като между насрещните задължения е извършено прихващане на 08.07.2024 г. С оглед тези установявания съдът е споделил тезата на жалбоподателя за бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС, вкл. с възможността за авансово плащане по едната от двете насрещни доставки. Акцентирано е, че доколкото „БУБА СПОРТ“ ООД има задължения, свързани с извършване на проектиране и строителство на сградата, в каквато пряка и непосредствена връзка са направени процесните разходи, срещу което придобива правото на наем на сградата, респ. дължи наемна цена на сдружението. Направен е извод, че ревизираното лице е доставчик по облагаема доставка на строителни работи и получател на услугата по наем на сградата.

Административният съд е обсъдил и анекс № 2 от 19.07.2024 г. към договора от 29.09.2023 г., по повод запитванията от Столична община относно наличието му, в който страните изрично са посочили, че са наясно със задълженията на приобретателя по чл. 16 от Суперфицията (т. 1.4), както и със задълженията му по чл. 13 от Суперфицията да предоставя безвъзмездно на граждани изградената спортна зала за определени часове (т. 1.5). Според съда именно това ги е мотивирало да изменят договора от 29.09.2023 г. и анекс № 1 в смисъл, че същите изцяло са съобразени със сключения със Столична община договор, както и със задълженията на приобретателя по чл. 16 от Суперфицията, поради което са премахнати изрази като „владеене, управление или разпореждане с обекта“ и са заменени с „ползване“. С анекс № 2 в договора от 29.09.2023 г. е добавена изрична клауза, съответна на чл. 13 от Суперфицията. При тези фактически установявания АССГ е обосновал извод, че страните са потвърдили разбирането си относно разликата между техните вещноправни и облигационни права и задължения.

В заключение съдът е приел, че направените от „БУБА СПОРТ“ ООД разходи по спорните фактури, издадени от „АРХИТЕКТУРНА АГЕНЦИЯ БРАТЯ КАДИНОВИ“ ЕООД са пряко и непосредствено свързани с последващи доставки, пораждащи право на приспадане, както и с цялостната икономическа дейност на ревизираното лице. Въз основа на представен от жалбоподателя договор за наем на недвижим имот от 11.03.2024 г., сключен между него като наемодател, и „ФИТ ЕНЕРДЖИ“ ООД като наемател, във връзка с който е издал фактура № 02 от 08.07.2024 г. с предмет „авансов наем“ по договора, съдът е приел, че през ревизираните периоди м. юни и м. юли 2023 г. дружеството не е извършвало облагаеми или освободени доставки, но ще извършва бъдещи облагаеми доставки, изразяващи се в отдаване под наем на площи от сградата.

Съдът е акцентирал, че „БУБА СПОРТ“ ООД декларира дейност по строителство, отдаване под наем, експлоатация и поддръжка на многофункционална зала за спорт, общежитие, столова, паркинг, открити футболни и тенис игрища, баскетболни игрища и терени. Прието е, че независимо от обстоятелството, че за ревизираните периоди дружеството не е извършвало продажби, очевидна е връзката на извършените от него разходи, с декларираната дейност и очакваните в бъдеще приходи от нея. Предвид тези изводи съдът е отхвърлил тезата на ревизиращите за липса на пряка и непосредствена връзка между тях като основание да се откаже претендираното данъчно предимство. Като неоснователна е възприета и тезата за заобикаляне на ЗДДС. В тази насока е изложено, че при юридическите лица с нестопанска цел извършването на стопанска дейност е само като допълнителна дейност, поради което е трудно мислимо СДРУЖЕНИЕ „БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ БУБА-БАСКЕТБОЛ“ да възложи на „БУБА СПОРТ“ ООД строителството на спорната зала. Съдът отново е акцентирал на извода, че строителството се извършва по стопански начин и не представлява освободена доставка по смисъла на чл. 41, т. 1 от ЗДДС.

В допълнение съдът е изложил, че идентично становище е възприето от приходните органи в АПВ №22221523234889-004-001 от 15.01.2024 г., АПВ №22221524164580-004-001 от 16.01.2024 г. и РА №Р-22221524001814-091-001 от 03.10.2023 г. на ТД на НАП София.

Въз основа на събраните доказателства АССГ е заключил, че от тях не следва категоричен и несъмнен извод, че услугите по спорните фактури са предназначени за извършване на освободени доставки, за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Решението е правило.

В касационната не са изложени конкретни доводи и оплаквания във връзка с твърденията на касатора за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Касаторът пространствено е обективирал установената по спора фактическа обстановка (която не е спорна между страните) и своя прочит на сключените между СДРУЖЕНИЕ „БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ БУБА-БАСКЕТБОЛ“ и „БУБА СПОРТ“ ООД и „АРХИТЕКТУРНА АГЕНЦИЯ БРАТЯ КАДИНОВИ“ ЕООД договори. В жалбата единствено е цитирана разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АКП, като липсват аргументи и не може да се изведе извод в какво според касатора се изразяват допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Първоинстанционният съд е изследвал подробно всички предпоставки за възникване и упражняването правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на ревизионното и съдебното производство и е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на издадения РА относно отказаното право на данъчен кредит по фактурираните доставки от „АРХИТЕКТУРНА АГЕНЦИЯ БРАТЯ КАДИНОВИ“ ЕООД.

Предметът на спора правилно е определен от първоинстанционния съд като свързан с обстоятелството дали процесните доставки са свързани с икономическата дейност на лицето или същите попадат в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, предвиждаща ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит.

Между страните не е спорно обстоятелството, че през процесните периоди „БУБА СПОРТ“ ООД има за основен предмет на дейност строителство, отдаване под наем, експлоатация и поддръжка на многофункционална зала за спорт, общежитие, столова, паркинг, открити футболни и тенис игрища, баскетболни игрища и терени.

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му достави. В разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани ограниченията, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Правилен и обоснован на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционният съд, че договорът от 29.09.2023 г. не е нищожен. Съдът изключително подробно и всестранно е обсъдил клаузите по сключените между страните договори и анекси и е достигнал до правилния извод за облигационния характер на предвидените уговорки, с оглед обстоятелството, че страните не се намесват във вещни права, както и във вещното право на строеж, нито във вещното право на ползване, като част от правото на собственост върху сградата. Правилно е прието, че липсва законова забрана или пречка собственикът на сградата да влезе в облигационни правоотношения и да сключи договор за наем. Съдът е съобразил наличието на договореност в чл. 16 от договора от 04.10.2023 г., която е в съответствие със забраната по чл. 122, ал. 1 от ЗФВС, с която се забранява единствено извършването на действия и сключване на сделки, които имат за последица промяна на приобретателя, разпореждане или обременяване с тежести на правото на собственост (на сградата), в резултат на което правилно е приел, че с договора от 29.03.2023 г. не се извършва промяна във вещното право на строеж или в правото на собственост върху сградата, които остават изцяло за сдружението. Уговорените между страните по договора условия и задължения не са в противоречие с нормативни забрани по ЗОС, ЗФВС, Наредбата за общинската собственост, Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на СО. Анализирани в съответствие с останалите доказателства по делото, уговорените облигационни отношения свидетелстват за наличието на реалност на престациите между страните по сделките, същите са в пряка кореспондениця с икономическата и търговска логика и преследват построяването на спортно съоръжение с общи усилия по стопански начин. Правилни са съжденията на административния съд, че въпреки липсата на изрично посочване в разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ като участник в строителството, за инвеститорът не е изключена възможността при осъществяване на дейността си и на поетите задължения да влиза в търговски и облигационни правоотношения с трети лица.

Първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че с договор от 19.06.2023 г. облигационните отношения между страните по съглашението от 29.09.2023 г. са доуредени за целите на строителното инвестиционно проучване и проектиране. Въз основа на представените, като доказателства идейни проекти, изготвени през м. юли 2023 г. от „АРХИТЕКТУРНА АГЕНЦИЯ БРАТЯ КАДИНОВИ“ ЕООД, с възложители Столична община и СДРУЖЕНИЕ „БАСКЕТБОЛЕН КЛУБ БУБА-БАСКЕТБОЛ“, първоинстанционият съд е достигнал до обоснованият извод за наличието на пряка връзка между тях, издадените спорни фактури и одобряването на избора на сдружението като спечелил кандидат за процесното право на строеж.

Първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни изводи, че договора от 29.09.2023 г. и анексите към него не са фиктивно създадени, като облигационните отношения между страните са съответни на икономическата и търговска логика при осъществяването на такъв тип сделки. Правилен е прието, че срещу правото да сключи договор за наем на сградата, инвеститорът се е задължил да построи за своя сметка обекта в пълна степен на завършеност „до ключ“ и да го снабди с разрешение за ползване. Установено е от договорите, че финансовите задължения по уговорените престации между страните също са надлежно уредени в чл. 5 от анекса от 24.01.2024 г., съгласно който инвеститорът издава фактури за проектиране, строителство, строителен надзор и други, относими към строителството дейности, а сдружението като изпълнител – авансови данъчни фактури по договора за наем, съответни на етапите на строителството. Издадените фактури във връзка с уговорките между страните са представени, като доказателства по делото, с тях се установява, че между насрещните задължения е извършено прихващане на 08.07.2024 г. Правилно в тази връзка е прието от първоинстанционният съд, че е налице бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС. От доказателствата по делото е установено обстоятелството, че „БУБА СПОРТ“ ООД е доставчик по облагаема доставка на строителни работи и получател на услугата по наем на сградата.

Въз основа на множеството събрани по делото доказателства се налага обоснованият извод, че свързаните с извършваната дейност разходи са подготвителни действия и са били предприети с оглед дейността на дружеството – за осъществяване на отдаване под наем на площи от сградата и са в пряка и непосредствена връзка с евентуално извършване на облагаеми доставки.

Настоящата съдебна инстанция счита за необходимо да съобрази и решение на Съда на Европейския съюз по дело С-249/17, в което се приема, че тъй като икономическите дейности по смисъла на Шеста директива могат да се състоят от множество последователни действия, подготвителните дейности вече трябва да се считат за икономически дейности. Така всяко лице, което има намерение, потвърдено въз основа на обективни данни, да започне да извършва икономическа дейност по независим начин и което прави първоначални разходи за инвестиции, трябва да бъде считано за данъчнозадължено лице. Принципът на неутралитет на ДДС по отношение на данъчната тежест върху предприятието изисква първоначалните разходи за инвестиции, направени за нуждите и с оглед на дадено предприятие да се считат за икономическа дейност и би било в противоречие с този принцип посочените дейности да започват едва в момента, в който възникне облагаемият доход. Всяко друго тълкуване би възложило на икономическия оператор разходите за ДДС в рамките на икономическата му дейност, без да му даде възможността да ги приспадне, и би прокарало произволно разграничение между разходите за инвестиции, направени за нуждите на дадено предприятие в зависимост от това дали са направени преди и по време на действителното му функциониране. Освен това, веднъж възникнало правото на приспадане остава придобито дори когато планираната икономическа дейност не е извършена и следователно не е довела до облагаеми сделки, или когато поради външни за неговата воля обстоятелства данъчнозадълженото лице не е могло да използва стоките или услугите, довели до приспадане при облагаеми сделки. Различно тълкуване би било в противоречие с принципа на неутралитет на ДДС по отношение на данъчната тежест върху предприятието. То би могло да породи при данъчно третиране на еднакви инвестиционни намерения необосновани различия между предприятия, които вече осъществяват облагаеми сделки, и предприятия, които се стремят чрез инвестиции да започнат дейности, които ще бъдат източник на облагаеми доставки. Също така биха възникнали произволни различия между последните предприятия, тъй като окончателното допускане на приспаданията ще зависи от това дали направените инвестиции водят до облагаеми операции.

Предвид изложеното правилни и законосъобразни са изводите на АССГ, че извършените от „БУБА СПОРТ“ ООД разходи по процесните фактури, издадени от „АРХИТЕКТУРНА АГЕНЦИЯ БРАТЯ КАДИНОВИ“ ЕООД са пряко и непосредствено свързани с последващи доставки, за които на лицето следва да се признае претендираното данъчно предимство, доколкото същите са свързани с осъществяваната от ревизираното лице икономическа дейност.

С оглед гореизложеното обжалваното решение е правилно постановено и не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43110 от 23.12.2025 г. по адм. д. № 7051/2025 г. на Административен съд София – град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Е. М.

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ Л. П.