ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1310

София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети март , две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №4814/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Етажна собственост в сграда с адрес [населено място] , [улица], чрез адв. А. О. от АК Пловдив срещу решение №4321 от 04.07.2025г по в. гр. дело №3453/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25.10.2023г по гр. д №30297/2022г на Софийски районен съд Отхвърлен е иск на етажните собственици, основан на чл. 50, ал. 1 ЗЗД , да бъде осъден ответника „Ю. Б. АД, да заплати сумата 13250лв с която неоснователно се е обогатил Ответникът е наемател на самостоятелен обект в сградата, ползван за банков офис и искът е основан на обстоятелството, че ползва фасадата -обща част съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, без да плаща наем на етажната собственост за разположените рекламно–информационни табели. При въведените от страните твърдения е изяснено, че наемният договор на ответника предхожда възникването на етажната собственост в новопостроената сграда със смесено предназначение на посочения адрес в [населено място] и че още тогава наетият обект е преустроен в банков офис по одобрен архитектурен проект, като разположените на фасадата над банковия клон фирмени надписи-указателни табели, са монтирани съгласно разрешение за строеж по чл. 154, ал. 5 ЗУТ и са елемент от визията на сградата, на което обстоятелство ответникът е основал възраженията си при оспорване на иска. Въззивният съд е посочил, че фасадата на сградата, включително в частта върху която са поставени съответните указателни табели, е обща част съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, но не е налице неоснователно обогатяване на ответника като владелец/ държател, за което е необходимо обедняването и обогатяването да произтичат от общ факт, или група факти.Такава връзка би имало при ползването без правно основание от несобственика - ответник, на собствения недвижим имот /вещ/ на ищеца, от което произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период В случая решаващо е изтъкнато, че условието не е налице: Ответникът е наемател по сключен договор с несобственика – наемодател, държи имота за наемодателя си, заплаща цена за ползването на имота – банков офис ведно с всичките му

принадлежности и съобразно одобрения проект /след изменението/,който включва и процесните табели, т. е. налице е противопоставимо правно основание, на което ответникът ползва, а обедняването на ищеца не е свързано с неоснователно и без правно основание обогатяване на ответника, тъй като не се установява обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или от обща група факти.Пропуснатите от ищеца ползи във връзка с невъзможността да ползва вещта са реализирани от наемодателя, предоставил възмездно държането на веща на ответника – наемател, като въззивният съд се е позовал на установената практика на ВКС в решение № 18 от 9.01.2024 г. по гр. д. № 374/2023 г., III г. о. на ВКС.

Касаторът обжалва въззивното решение като неправилно и незаконосъобразно, като според защитата разместването на имуществените блага в случая води но обратен извод по основанието на иска .В изложение се сочи основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по два въпроса: 1)В кои случаи е налице „липса на правно основание”, като предпоставка за неоснователно обогатяване, по който въпрос се изтъква противоречие с реш.№394/2015г по гр. д №3034/2015г на Четвърто г. о на ВКС ; 2) Неоснователното обогатяване включва ли хипотеза на спестяване на разходи за сметка на претърпялото обеднаване лице, по който въпрос се сочи противоречие с реш. №565/2024г по гр. д №5249/2023г Трето г. о на ВКС

В отговор ответникът„Ю. Б. АД оспорва наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросите нямат необходимото значение за изхода на правния спор. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .

Отговорът и на двата формулирани въпроса, първият от които е поставен твърде общо и аналитично, няма да обосноват други изводи по спора в решаваща за изхода на делото насока, различни от вече направените. След като по делото не е спорен факта на сключения с първоначалния собственик на сградата наемен договор и е изяснен неговия предмет, съгласно установената практика на ВКС този договор е разглеждан като основание за имуществено разместване, тъй като е възмезден. На засегнатият в решението на СГС въпрос противопоставим ли такъв договор за наем, сключен от предишния собственик на вещта, на собственик, придобил наетата вещ отчасти ( частен случай на която хипотеза и е разгледаната, предвид последващо възникване на етажна собственост) принципен отговор дава уредбата в чл. 237, ал. 2 ЗЗД, от която норма, както и от уредбата в раздели Трети и Четвърти на ЗС/ съсобственост, етажна собственост/ следва, че в отношенията между наемателя и собственика/етажните собственици/ по повод ползването и имущественото разместване свързаното с него, завареният наемен договор не е „липса на основание” както се постулира във въпроса. По въпроса за предпоставките на иска по чл. 59ал. 1 ЗЗД е налице трайно установена практика на ВКС, включително в ППВС №1/28.05.1979г, съобразена от въззивния съд . Не е налице основание по чл. 280 , ал. 1 т. 1 ГПК. В изтъкваното от защитата решение по гр. д №3043/2015г на ВКС не се съдържа правно разрешение подкрепящо тезата на касатора. В разгледания по това дело случай предпоставките за успешно провеждане на субсидиарния иск по чл. 59 ал. 1 ЗЗД за ползи от които ищецът е лишен са били налице за собственика, предвид вече прекратен с изтичане на срока наемен договор, сключен за чужд имот. В случая по настоящето дело въззивният съд е дал правно разрешение по предпоставките на субсидиарния иск при други факти. Тези факти, решаващо преценени във връзка с условието обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или обща група факти, не се отчитат от касатора и при формулирането на втория въпрос в изложението, който се поставя неотносимо.Като наемател ответникът „Ю. Б. АД не си е спестил разходи за ползваната част от фасадата над банковия офис, на която са поставени процесните информационни табели, тъй като ползването им е включено в наемната цена, която плаща. Въззивният съд се е позовал на относимата за случая практика на ВКС опредметена в решение №18/2024г по гр. д № 374/2023г Трето г. о и цитираната в същото решение съдебна практика.

Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата за защита от юрисконсулт, определени на сумата 60 евро, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение №4321 от 04.07.2025г по в. гр. дело №3453/2024г. на Софийски градски съд

Осъжда етажните собственици на сградата, находяща се [населено място] , [улица] с управител С. Г. Ж., да заплатят на „Ю. Б. АД сумата 60 евро юрисконсултсо възнаграждение за настоящата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .