ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 790 [населено място], 17.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 23 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Г. Т. 2002“ ЕООД срещу решение № 228/14.07.2025 г. по т. д. № 679/2023 г. на Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено решение № 46/18.05.2023 г. по т. д. № 93/2022 г. на Окръжен съд -гр.Хасково за отхвърляне на предявената от „Г. Т. 2002“ ЕООД срещу „Р. С. ООД молба по чл. 625 ТЗ. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е незаконосъобразно, защото при преценката на релевантните за основателността на молбата по чл. 625 ТЗ факти въззивният съд не е акцентирал върху финансовото състояние на ответника и не е обсъдил дали е изпаднал в неплатежоспособност, а това представлява процесуално нарушение. Поддържа се, че в нарушение на формираната практика на ВКС решаващият съд не е изследвал цялостното финансово-икономическо състояние на търговеца /ответник/ към момента на приключване на устните състезания, а заключението на допуснатата пред въззивната инстанция ССЕ не съдържа отговори на поставените въпроси, защото в. лице е изчислило показателите на коефицентите за ликвидност към 31.08.2022 г., но не и към приключване на устните състезания. Навежда се довод, че коефицентът на обща ликвидност има водещо значение за състоянието на неплатежоспособност, но в заключението на ССЕ не са били обследвани коректно краткосрочните вземания и задължения на ответника, които имат основна роля за стойността на този коефицент за ликвидност. Излагат се съображения, че при недоказаност на реалната събираемост на определено вземание то не следва да се включва в общата стойност на активите на търговското предприятие, а в този случай коефицентите подлежат на корекция. Оспорва се ответното дружество да има реални вземания срещу „Булгаргаз“ЕАД, „НЕК“ ЕАД, „Румбо“ ЕООД, „Си Ен джи Марица“ ЕООД-в несъстоятелност и „Е. Е. ООД, както и да има неразпределена печалба. Оспорва се от касатора и реалното притежаване от ответника на дълготрайните материални активи, посочени в заключението на ССЕ. Иска се от касатора да се отмени въззивното решение.

Ответникът „Р. С. ООД е подал отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на посочените в нея основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че представените с молбата по чл. 625 ТЗ фактури не са подписани от ответника, не са осчетоводени от него, не са включени в неговите дневници за покупки, както и че няма данни да е ползван от ответника данъчен кредит. Въз основа на тези фактически констатации въззивният съд е формирал правния извод, че от процесните фактури не се доказва съществуването в полза на молителя на вземане срещу ответника за извършени доставки. По отношение на довода във въззивната жалба, че фактурите са издадени от молителя с оглед изпълнението на негово задължение да доставя заявени, но недоставени количества на клиентите на ответника, въззивният съд е намерил, че този довод е в противоречие с наведените в молбата по чл. 625 ТЗ твърдения – че фактурите са издадени от молителя за установените различия между доставен от него газ през периода м. 03 - м. 09.2019 г. и фактурираните и заплатените от ответника количества газ. Решаващият съд е приел, че съществуването в полза на молителя на вземане по търговска сделка е една от двете кумутивно изискуеми предпоставки за основателността на молбата по чл. 625 ТЗ, и след като молителят не е доказал свое вземане по чл. 608 ал. 1, т. 1 ТЗ, е приел, че молбата по чл. 625 ТЗ подлежи на отхвърляне само на това основание. Когато молителят не е доказал своята активна материалноправна легитимация на кредитор по търговско вземане, без значение за основателността на молбата по чл. 625 ТЗ е състоянието на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на ответното търговско дружество.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК –

1. „В производството по чл. 625 ТЗ акцентът върху конкретно правоотношение между молителя и длъжника ли е, или е върху състоянието на търговеца?“

Наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на обжалваното въззивно решение с решение № 68/12.02.2005 г. по гр. д. № 512/2004 г. на ВКС.

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“

Сочи се от касатора, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/13.07.1953 г., ППВС № 7/27.12.1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и с множество посочени в изложението към касационната жалба решения по чл. 290 ГПК на ВКС. По този въпрос се излагат аргументи, че изслушаното пред въззивния съд заключение на ССЕ дава отговори за показателите на коефицентите за ликвидност към 31.08.2022 г., но не и към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, който е релевантният момент.

3. „Към кой момент се определя цялостното и обективно финансово-икономическо състояние към момента на приключване на устните състезания по делото в производството по чл. 625 ТЗ, за да се произнесе съдът с решение?“

Наличието на допълнителния селективен критерий по този въпрос се обосновава от касатора с твърдение за противоречие на обжалваното въззивно решение с решение № 38/02.02.2005 г. по гр. д. № 330/2004 г. на ВКС, решение № 216/29.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 448/2016 г., решение № 163/06.02.2020 г. по т. д. № 271/2019 г., решение № 127/05.10.2011 г. по т. д. № 1027/2010 г., решение № 164/30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г.

4. „Следва ли съдът да определи общата ликвидност на дружеството, съобразявайки коректно обследваните коефиценти в изслушаната по делото ССЕ?“

По този въпрос се сочи от касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/13 г. на ВКС, определение № 168/26.03.2020 г. по т. д. № 1492/2019 г. на ВКС и определение № 3267/30.05.2017 г. по т. д. № 1048/2017 г. на ВКС.

5. „Изключва ли се съобразяването на определен вид актив при формиране на общата стойност на актива на търговското предприятие, ако същият е останал недоказан и/или ликвиден?“

Изпълнението на изискването за наличие на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК по този въпрос се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на въззивно с решение с решение по т. д. № 2205/2017 г. на ВКС и с решение по т. д. № 685/2012 г. на ВКС.

Посочено е и основание за допускане на касационен контрол по чл. 280 ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на съдебния акт, която по твърдение на касатора произтича от противоречието на въззивното решение с основните правила на ГПК и от недопустимото разширително тълкуване на задължителната практика на ВКС.

Касационният съд намира, че първият поставен въпрос по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК – дали в производството по чл. 625 ТЗ акцентът е върху установяването на конкретно правоотношение между молителя и длъжника, или е върху установяването на състоянието на търговеца, не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. Така формулиран въпросът не е коректно поставен, защото не е свързан с изводите на въззивния съд, които са обусловили неговата решаваща воля за неоснователност на молбата по чл. 625 ТЗ.

Решаващият съд е формирал изводи, че основателността на молбата по чл. 625 ТЗ е предпоставена от задължителното установяване на две кумулативно изискуеми предпоставки, поради което при недоказване на първата – съществуването в полза на молителя на вземане по търговска сделка, молбата по чл. 625 ТЗ подлежи на отхвърляне само на това основание, без да е необходимо да се проверява налице ли е втората предпоставка – състояние на неплатежоспособност, изискваща извършването на проверка на финансовото състояние на търговското предприятие на ответника. Касационният съд намира, че именно посочените по-горе изводи във въззивното решение имат качеството на обуславящи изхода на спора, поради което и касаторът би следвало да постави въпрос, свързан точно с тези изводи.

Въззивният съд не е формирал изводи, че някоя от двете посочени по-горе предпоставки има водещо значение за основателността на молбата по чл. 625 ТЗ – че акцентът е върху нея и че след установяването на тази водеща предпоставка се преодолява изискването за наличието на другата, която е с второстепенно значение. След като решаващият съд е приел, че основателността на молбата по чл. 625 ТЗ изисква установяването на две кумулативно изискуеми предпоставки, които е намерил, че имат равностойно значение, защото липсата на първата от тях е основание да отхвърли молбата, касационният съд намира, че по този начин формулиран първият въпрос на касатора не удовлетворява общото изискване по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.

За пълнота на изложението следва да се спомене, че не е налице противоречие на въззивното решение с цитираното от касатора решение № 68/12.02.2005 г. по гр. д. № 512/2004 г. на ВКС, с което той се домогва да установи допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК. В посоченото решение на ВКС не е прието, че за основателността на молбата по чл. 625 ТЗ е достатъчно да се установи изпадането на ответника в състояние в неплатежоспособност, върху което се акцентира, и че при такава констатация се преодолява изискването молителят да установи, че има качеството на кредитор с вземане по търговска сделка. В действителност в мотивите на решението на ВКС е използван изразът „акцентът е не върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и задължения, а върху състоянието на търговеца“, но този израз в изложението на касатора е изваден от контекста на останалата част от мотивите на касационното решение, в които е прието, че отсъствието на формирана сила на пресъдено нещо относно вземането на кредитора не е основание за извод, че в негова полза не съществува вземане по търговска сделка.

Настоящият състав на касационния съд намира, че дадените в решението на ВКС разрешения дори са в подкрепа на обуславящия извод на въззивния съд, че съществуването в полза на молителя на вземане по търговска сделка подлежи на доказване в процеса като една от задължителните предпоставки за основателност молбата по чл. 625 ТЗ. В посоченото от касатора решение на ВКС са дадени указания при новото разглеждане на делото да се извърши от въззивния съд преценка за наличието на обективния и субективния критерий за определяне на процесната сделката като търговска, да се отчете съдържанието и на ал. 3 на чл. 286 от ТЗ и да се прецени връзката на сделката с други търговски договори между страните по повод осъществяваната от тях търговска дейност.

Касационният съд намира, че от изложената към въпроса аргументация може да се заключи, че касаторът е несъгласен с правните изводи на въззивния съд, че за основателността на молбата по чл. 625 ТЗ е необходимо да се установи съществуването в полза на молителя на вземане по търговска сделка, представляваща една от двете кумулативно изискуеми предпоставки, и че при липсата на тази предпоставка молбата подлежи на отхвърляне, без да се преценява дали ответникът е в състояние на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост. Правилността на тези изводи на въззивната инстанция, обусловили изхода на спора, е въпрос, който има значение за правилността на въззивното решение, но според указанията в т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС такава проверка е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. В това производство касационният съд не може да извършва преценка на въпроси, имащи значение за решаване на спора по същество.

По втория поставен въпрос по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК – относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства. Настоящият състав на ВКС намира, че този процесуалноправен въпрос принципно е значим за всяко едно въззивно производство, но за да е изпълнено общото изискване за допускане на касационен контрол, е необходимо касаторът да посочи в своето изложение по какъв точно начин допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение се е отразило върху неговите решаващи изводи. Необходимо е касаторът да посочи за кои точно правнорелевантни факти са формирани от въззивния съд неправилни доказателствени изводи, въз основа на които са изградени правните изводи, обусловили изхода на спора.

Изложената от касатора аргументация по този процесуалноправен въпрос се изразява в твърдението, че в изслушаното пред въззивната инстанция заключение на ССЕ не се съдържат отговори за показателите на коефицентите за ликвидност към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. В конкретния случай обаче въззивният съд изобщо не е обсъждал в какво финансово състояние се намира търговското предприятие на ответника, защото решаващият негов правен извод за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ е формиран въз основа на констатацията за липса на доказателства, установяващи съществуването в полза на молителя на вземане по търговска сделка.

Правният извод на въззивния съд за неоснователност на молбата по чл. 625 ТЗ не произтича от доказателствен извод – че не е установено изпадането на ответника в състояние на неплатежоспособност, поради което касационният съд намира, че посоченото от касатора процесуално нарушение не може да обоснове допускане на касационен контрол. Това нарушение е свързано с установяване на факти, имащи значение за изпадането на търговеца в състояние на неплатежоспособност, а това е въпрос, приет за ирелевантен в мотивите на въззивното решение и останал извън обхвата на извършената от въззивния съд проверка.

Въззивният съд е изградил решаващия правен извод, че не съществува твърдяното в молбата по чл. 625 ТЗ вземане, защото е констатирал от фактическа страна, че представените с молбата по чл. 625 ТЗ фактури не са подписани от ответника, не са осчетоводени от него, не са включени в неговите дневници за покупки, както и че няма данни за ползван от ответника данъчен кредит. Соченото от касатора процесуално нарушение не е свързано с установяването на някой от посочените по-горе факти, имащи значение за формирането на решаващия доказателствен извод на въззивния съд – че не е установено в полза на молителя да съществува вземане по търговска сделка, поради което настоящият състав на касационния съд намира, че не е удовлетворено общото изискване по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по поставения процесуалноправен въпрос.

Друга би била хипотезата, ако бе посочено процесуално нарушение на въззивния съд, което е лишило касатора от възможността да установи в процеса факт, имащ значение за доказването на твърдяното в молбата негово вземане, но случаят не е такъв.

Касационният съд намира, че поставените от касатора 3-ти, 4-ти и 5-ти въпрос по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК обобщено се свеждат до критериите/признаците за определяне дали търговското предприятие на ответника е изпаднало в състояние на неплатежоспособност и за обективното проявление на това състояние, но тези въпроси не са съобразени с мотивите на въззивното решение, поради което не отговарят на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Както по-горе вече се спомена, въззивният съд е отхвърлил молбата по чл. 625 ТЗ не поради формиран доказателствен извод, че не е установено ответникът да се намира в състояние на неплатежоспособност, а защото е приел за недоказано, че в полза на молителя съществува вземане по търговска сделка, което представлява една от двете кумулативно изискуеми предпоставки. Поставените от касатора въпроси касаят факти и обстоятелства, приети за ирелевантни от въззивния съд и останали извън предмета на извършената от него проверка, поради което нямат никаква връзка с обусловящите изхода на спора изводи, от което следва изводът, че не са в състояние да обосноват наличието на общия селективен критерий чл. 280 ал. 1 ГПК.

По посоченото основание по чл. 280 ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, която по твърдения на касатора произтича от противоречието с основните правила на ГПК и от недопустимото разширително тълкуване на задължителната практика на ВКС. Изложението на касатора не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да се извежда от мотивите на съдебното решение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения /извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/.

Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл. 280 ал. 2, предл. 3-то ГПК. Ето защо касационно обжалване не може да се допусне и на основание очевидна неправилност на решението.

По изложените по-горе съображения касационно обжалване не следва да се допуска.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съдОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228/14.07.2025 г. по т. д. № 679/2023 г. на Апелативен съд –гр.Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.