ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 783

Гр. София, 17.03. 2026 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 61/2026 год.,

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 107 от 03.09.2025 г. по в. т. д. № 81/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 132 от 25.11.2024 г., постановено по т. д. № 74/2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 29 от 10.03.2025 г.) в частта, с която касаторът е осъден да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ при условията на ексцес на П. Е. Б. сумата 90 000 лв. (при предявен частичен иск за 100 000 лв. от общо 300 000 лв.) – обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата 10 946.12 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили вследствие на допълнителни усложнения и лечението им след претърпени телесни увреждания в резултат на ПТП от 06.07.2018 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.12.2023 г. до окончателното им изплащане.

В касационната жалба се излага, че въззивното решение е неправилно поради материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и необоснованост. Оплакванията са срещу преценката на решаващия съдебен състав за наличието на подлежащ на обезщетяване ексцес (че по делото е установено настъпването на такова състояние при ищцата, което не е било предвиждано при определяне на първоначалното обезщетение от съда, както и не е било обсъждано като такова, което със сигурност ще настъпи). Според касатора съдът се е...