ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 798София, 17.03.2026 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1652/2025г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Алтима“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 26 от 10.01.2025 г. по в. гр. д. № 949/2022 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, потвърждаваща допълнително решение № 906510 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 302/2020г. на Благоевградски районен съд, с което е отхвърлена молбата по чл. 250 ГПК за произнасяне по искането на дружеството за присъждане на сумата 50 000 лв. – обезщетение по чл. 10 от сключения между страните предварителен договор от 08.09.2017 г. за продажба на право на строеж за построяване на самостоятелни обекти, обявен за окончателен с постановеното по делото основно решение № 905759 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 302/2020 г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално – неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, без да са изложени конкретни доводи в подкрепа на тези оплаквания.

Касаторът моли за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение. Според него, тази вероятност произтича от незачитане на изложените в отговора му на исковата молба и във въззивните му жалби фактически твърдения, формиращи основанието на предявения от него насрещен иск за заплащане на неустойка, съответно от липсата на произнасяне по този насрещен иск. Бланкетно е релевирано и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Освен това, искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на следните, преценени от касатора като значими за изхода на конкретното дело, въпроси: „1. Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, пр. 2 ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция и представят доказателства; 2. Допустимо ли е във въззивното производство произнасяне по същество на съда по заявен, но неразгледан от първоинстанционния съд иск или неразгледано от първоинстанционния съд възражение на страна в процеса при обжалване на решението с оглед ограничителната норма на чл. 269 ГПК връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК“.

Като практика, подкрепяща това основание, са посочени: т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК и решение № 96 от 05.08.2016г. по т. д. № 907/2015г. на ВКС, II т. о. (за първия въпрос); ППВС № 1/85 г., решение № 131 от 14.07.2011г. по гр. дело № 1120/2010 г. на ВКС, II г. о. и решение № 132 от 11.07.2019 г. по гр. дело № 3496/2018 г. на ВКС, IV г. о. (за втория въпрос)

Ответникът по касация – „Ви Макс - 2008“ ЕООД, [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

В частта, касаеща въззивното решение за сумата 50 000 лв., предмет на заявеното от „Алтима“ ЕООД „насрещно искане“, касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване (съгласно определение № 380 от 09.02.2026 г. по ч. т. д № 2586/2025 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение). В останалата й част – по отношение на предявения от „Ви Макс - 2008“ ЕООД срещу „Алтима“ ЕООД иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, който иск е уважен, касационната жалба е недопустима (определението за прекратяване на производството по същата е потвърдено с цитираното по-горе определение на ВКС).

По касационната жалба в допустимата й част:

За да потвърди допълнително решение № 906 510 от 09.05.2022г. по гр. д. № 302/2020 г. на Благоевградски районен съд, с което е отхвърлена молбата на ответника по първоначалния иск „Алтима“ ООД за произнасяне по искането му за присъждане на обезщетение (неустойка) за неизпълнение на сключения между страните предварителен договор от 08.09.2017 г., въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че в случая не се касае за предявен по надлежния ред насрещен иск, който иск да отговаря на изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК; да е предявен в срока по чл. 211 ГПК – с писмения отговор на исковата молба и да е родово подсъден на районния съд. Поради това, твърдяното от ответното дружество неизпълнение на насрещно договорно задължение по процесния договор от страна на купувача, за което да се дължи неустоечно обезщетение в размера по чл. 10, е преценено като възражение за неизпълнен договор.

Разглеждайки го по същество, решаващият състав е счел посоченото възражение за неоснователно. Мотивирал се е с това, че страните не са уговорили едновременност на насрещните си престации, а са договорили изграждането на обекта, дължим на продавача, да стане в срок от 12 месеца от подписване на нотариалния акт за прехвърляне на правото на строеж. Доколкото обаче такъв не е подписан, въззивният съд е приел, че окончателният договор ще се счита сключен от момента на влизане в сила на решението, с което е уважен предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и именно от този момент ще започне да тече и 12-месечният срок за построяване на дължимия на продавача на правото на строеж обект. С оглед на това е направен извод, че не е налице неизпълнение на задълженията на купувача по предварителния договор и следователно заявеното от продавача възражение е неоснователно, което, според въззивния съд, не следва да бъде отразявано изрично в диспозитива на постановеното от него решение.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

На първо място, не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо поради нарушение на диспозитивното начало на гражданския процес. Въззивният съд се е произнесъл по „насрещното искане“ на ответника по иска за присъждане на обезщетение по чл. 10 от сключения между страните предварителен договор, като е приел същото за неоснователно. Квалифицирането на това искане като „възражение“, а не като „насрещен иск“, не означава произнасяне по различен предмет, както неправилно твърди касаторът, и следователно не води до недопустимост на постановеното от него решение в посочената част.

На второ място, не обосновават допускане на касационния контрол и поставените от касатора въпроси. И двата въпроса не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на конкретното дело, тъй като не кореспондират с мотивите на обжалвания акт. Въпросът по т. 1 е относим към хипотезата, при която съдът се е произнесъл по „невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства“, каквато обаче настоящата хипотеза не е. Точно обратното, искането за присъждане на обезщетение за неизпълнение на процесния договор, основано на клаузата на чл. 10 от същия, по което се е произнесъл въззивният съд, е изрично заявено от ответника в отговора на исковата молба („насрещно искане“). По съществото на това искане се е произнесъл и първоинстанционният съд, като е счел същото за неоснователно по съображения, че претендираното обезщетение в полза на ответника се дължи само при неизпълнение на задължението на ищеца да му прехвърли един от обектите, предмет на правото на строеж. С оглед на това, не е налице „неразгледан от първоинстанционния съд иск или неразгледано възражение“, каквото твърдение се съдържа във втория въпрос.

Изложеното обосновава извод, че по отношение на поставените от касатора въпроси отсъства общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо, не подлежат на обсъждане и поддържаните за тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, доколкото е заявено напълно бланкетно – без да са изложени конкретни доводи в какво именно се изразява очевидната неправилност, изяснена по съдържание в последователната практика на ВКС, същото не следва да бъде обсъждано.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Трети състав

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 26 от 10.01.2025 г. по в. гр. д. № 949/2022 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, потвърждаваща допълнително решение № 906510 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 302/2020г. на Благоевградски районен съд, с което е отхвърлена молбата по чл. 250 ГПК за произнасяне по искането на „Алтима“ ЕООД, [населено място] за присъждане на сумата 50 000 лв. – обезщетение по чл. 10 от сключения между страните предварителен договор от 08.09.2017 г. за продажба на право на строеж за построяване на самостоятелни обекти, обявен за окончателен с постановеното по делото основно решение № 905759 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 302/2020 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: