ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 797
[населено място], 17.03.2026 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2281/25г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Б. срещу решение №210/02.07.2025г. по т. д.№290/25 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №93/25.02.2025г. по т. д.№319/23г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което касаторът е осъден да заплати на А. А. Л. сумите 200 000 лв.,предявена частично от общ размер 692 253 евро главница, дължима на основание сключено между страните споразумение от 19.01.2021г., както и 20 000 лв., предявена частично от 96 915,56 евро, представляваща договорна лихва по т. 2 от споразумението върху главницата от 692 253 евро за периода от 19.02.2021г. до датата на исковата молба 06.06.2023г., а след тази дата – законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Поддържа се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, доколкото е приел, че искът е основан на споразумението, въпреки изложените в исковата молба твърдения, че вземанията на ищеца произтичат от договори за финансиране и цесия, последвани от споразумението и този порок е пренесен и върху въззивното решение, с което е потвърден недопустим съдебен акт. Касаторът счита, че въззивният съд е допуснал грубо процесуално нарушение, като, след като е констатирал неправилно определена в доклада на първата инстанция правна квалификация на иска, не е извършил собствен доклад и не е дал съответни указания на страните, както и не е приложил...