ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 884
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
М. БОЙЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 16 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А. БИОЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 264 от 16.08.2022 г. по гр. д. № 262/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260008/15.02.2022 г. по т. д. № 166/2020 г. на Окръжен съд – Добрич в обжалваната част, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца М. И. М. сумата от 114 618,50 лева - дължима арендна цена по договори за аренда № 93/15.12.2000 г. и Анекс № 178/13.11.2013 г., по Договор № 694/12.09.2005 г. и Анекс № 179/13.11.2013 г.; по Договор № 822/03.10.2008 г. и Анекс № 180/13.11.2013г.; по Договор № 978/08.09.2011 г. и по Договор № 182/13.11.2013 г. и Анекс № 181/13.11.2013 г., за стопанската 2017/2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.11.2020г. до окончателното й изплащане, и сумата от 21 741,11 лева -лихва за забава върху тази сума, считано от 01.01.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба; сумата от 114 618,50 лева - дължима арендна цена по горецитираните договори за аренда на земеделска земя и анекси към тях за стопанската 2018/2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.11.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 10071,25 лева - лихва за забава върху тази сума, считано от 01.01.2020 г. до завеждане на исковата молба, както и разноски по делото, и с която са развалени гореописаните договори за аренда на земеделска земя на основание чл. 28 от ЗАЗ и дружеството е осъдено да върне на М. И. М. посочените земеделски земи в землището на [населено място], [населено място] и [населено място], [община].
С касационната жалба са въведени оплаквания по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд е извърши процесуално нарушение, доколкото след като не е изяснен размерът на рентата през процесните години, въпреки изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, то следвало да отмени хода по същество и да се опита да изясни този въпрос със съдействието на страните, което не е направено, а вместо това въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че размерът на рентата е 100 лева/дка за двете процесни години. Твърди се, че е нарушен материалният закон, като е прието наличие на някаква връзка между процесните отношения между ищеца М. и арендатора “А. БИОЕНЕРДЖИ” ЕООД и третото за делото лице - “А. ГРУП” ЕООД, което трето лице трябвало да “сподели приходите си” с ищеца. Твърди се, че нарушение на материалния закон представлява и становището на съда, че подписаното споразумение от 11.06.2018 г., което касаторът счита за ирелевантно, представлява извънсъдебно признание на иска. Твърди се, че е неправилно и необосновано приетото от съда, че представените от ответника и настоящ касатор доказателства за извършени плащания се отнасят за минали години, а не за процесните стопански години – 2017/2018 г. и 2018/2019 г. Твърди се, че решението на съда за разваляне на договорите поради неплащане на арендни задължения по тях повече от три месеца и за връщане на земеделските земи е неправилно и незаконосъобразно, тъй като дружеството е било добър стопанин и е изпълнило всички свои задължения за плащане по договорите за аренда.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като e поставен следният процесуален въпрос: Може ли съдът да не възприема заключението на съдебната експертиза, без да се мотивира защо и в коя част не го възприема в съответствие с нормата на чл. 202 от ГПК, и следва ли съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?
Касаторът сочи, че въззивният съд не е предприел действия за отстраняване на неяснотата на заключението на вещото лице и му е дал оценка въпреки неговата непълнота, като по този начин се е отклонил от практиката на ВКС, обективирана в решение № 224/07.01.2019 г. по гр. д. № 612/2018 г. по описа на ВКС, III г. о.
Ответникът по касационната жалба М. И. М. в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касация, и оспорва подадената жалба като неоснователна.
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 от ГПК, намира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, е приел, че е неоснователно оплакването в жалбата за липсата на яснота относно претендирания размер на арендното плащане за всяка стопанска години и начина на неговото формиране, включително компонента за арендното плащане върху 25% от арендуваната площ като процент от нетните приходи от продажбата на електрическа енергия, получена от използваната биомаса, добита от горепосочената площ. Въззивният съд не е кредитирал заключението на ССчЕ, тъй като размерът на дължимото арендно плащане е изчислен при неясни параметри на втората договорена между страните компонента - приходи от ел. енергия, а заключението за погасяване на дължимото арендно задължение за двете стопански години е извършено въз основа на изложени от ответника твърдения в отговора на исковата молба и представени писмени доказателства, без извършването на анализ на тяхното значение за спора. Приел е също, че ответникът се е задължил да осигури формирането на арендното плащане и в неговата втора компонента, макар и чрез третото лице – “А. груп” ЕООД, както и че в процесния период са налични по делото данни за заплащане на получената от биомаса електрическа енергия от страна на “Енерго-П. П. АД. Приел е, че е налице писмено неоспорено изявление на ответника, съдържащо извънсъдебно признание както за дължимостта, така и за размера на претендираните арендни плащания, както и че е доказана на претенцията на ищеца относно дължимостта на арендната цена от 100 лева/дка за двете процесни стопански години. За недоказано и поради това неоснователно е прието възражението на ответника за погасяване на процесните задължения чрез трети лица, доколкото в платежните не е уточнена стопанската година, за която се отнасят, и следва да бъдат отнесени към графика по споразумението от 11.06.2018 г. за погасяването на задължението за арендна вноска за стопанската 2016/2017 г. Прието е също, че сключеното между страните ново споразумение от 06.09.2019 г., в което се потвърждава дължима рента в размер на 120 лева/декар и се поема от арендатора задължение рентата за 2018 г. и 2019 г. по 144 000 лева на година да бъде изплатена до 31.01.2020 г., представлява признание на ответника, че до 06.09.2019 г. рентата за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г. не е заплащана. Въззивният съд е приел и че, предвид установеното по делото виновно неизпълнение на задължението на арендатора за заплащане в срок на уговорените арендни вноски, са налице условията за разваляне на процесните договори за аренда и земеделските земи подлежат на връщане на ищеца.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. Съгласно формираната практика на ВКС, обективирана в цитираното от касатора решение, както и множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (така в решение № 50159/08.03.2023 г. по т. д. № 1218/2021 г. по описа на ВКС, Т.К., II т. о.; решение № 50052/19.09.2023 г. по гр. д. № 4496/2021 г. по описа на ВКС, Г.К., IV г. о.; решение № 60097/26.01.2022 г. по т. д. № 1624/2020 г. по описа на ВКС, Т.К., I т. о.; решение № 185/26.01.2018 г. по т. д. № 154/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., II т. о., и др.), съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори и същото да не е оспорено от страните. Експертното заключение се преценява съобразно всички доказателства по делото, като съдът следва да изложи мотиви относно годността му като доказателствено средство. Съдът може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждане поотделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото.
В разглеждания случай въззивният съд, в съответствие с така формираната практика на ВКС и предвид посочените в жалбата основания съгласно чл. 269 от ГПК, е обсъдил доводите и възраженията на страните и на доказателствения материал по делото. Въззивният съд подробно е изложил съображения относно преценката си да не кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е обсъдил същото, заедно с останалите доказателства по делото, като конкретните изводи на въззивния съд относно заключението на вещото лице не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това не може да се приеме, че е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за достъп до касация.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна.
По разноските:
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски.
Ответникът по касационната жалба претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което е посочено в договора за правна защита и съдействие като платено в брой, и това следва да се приеме за достатъчно доказателство за плащането му, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното и предвид изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 8 200 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 264 от 16.08.2022 г. по гр. д. № 262/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “А. БИОЕНЕРДЖИ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община],[жк], да заплати на М. И. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 12, сумата от 8 200 лева (осем хиляди и двеста лева) - разноски по делото пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.