ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1385

Гр. София 18.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. д. № 4377 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Р. К., чрез адв. А., срещу въззивно решение № 321 от 20.06.2025 г., постановено по гр. д. № 159/2025 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 412 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 197/2024 г. на районен съд – К. в частта, с която на основание чл. 128, ал. 1 СК е определен режим на лични контакти на Т. С. С. и А. Б. С. с малолетната им внучка Р. М. К..

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на съществени процесуални правила – основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото за събиране на доказателства за изясняване на фактическата обстановка по спора, вкл. относно графика на учебния процес и на извънкласните занимания, както и за изслушване на самото дете.

В изложението към касационната жалба се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като при твърдения за решаване на делото в противоречие със задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд и с Постановлението на Пленума на Върховния съд № 1/1974 г., се поставят въпросите относно задължението на съда да следи служебно за интереса на детето, настъпва ли преклузия за събиране на доказателства от въззивния съд и съществува ли в тези...