ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1384

гр. София, 18.03.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 214 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. К., чрез пълномощник адв. Е. Г. Е. от АК - Варна, против въззивно решение № 892/13.08.2025 г. постановено по възз. гр. д. № 603/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 3907/04.11.2024 г. по гр. д. № 13599/2023 г. на Районен съд – Варна е определен началният момент на издръжката от 300 лв. месечно, която Т. М. Д. е осъдена да заплаща в полза на детето К. К. К., чрез баща му К. К. К. - считано от постановяването на решението. Твърди се, че в обжалваната му част решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът да не е обсъдил действителните отношения между страните, настъпилите обстоятелства още при завеждане на исковете пред ВРС. Твърди се, че считано от 01.10.2023 г. детето живее в дома на бащата - ищец по делото и той полага непосредствените грижи за него, т. е. , че промяната в упражняването на родителските права е настъпила от 01.10.2023 г., поради което издръжката следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба - 19.10.2023 г. /С допълнителна молба вх. № 34285/25.11.2025 г. касаторът е заявил, че не поддържа касационната жалба в частта й, касаеща искането за увеличение на размера на издръжката от 300 лв. на 350 лв. месечно/.

В писменото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва следните правни въпроси: 1. „Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си, като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и да изложи мотиви по тях?“; 2. „При уважаване на иск по чл. 59, ал. 9 от СК за промяна на мерките по упражняването на родителските права, или при постигане на споразумение по този въпрос между страните, от кой момент родителят, който съгласно предходното съдебно решение е упражнявал родителските права, дължи издръжка - от постановяване на решението или от датата на предявяване на иска, когато към момента на предявяването му детето вече живее при другия родител?. Твърди се, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с: решение № 212 по т. д. № 1106/2010 г. на II т. о.; решение № 202 по т. д. № 866/2012 г. на I т. о.; решение № 76 по т. д. № 377/2011 г. на II т. о.; решение №194/11.01.2021 по гр. д. № 4488/2019 г. на IV г. о. и др. Излагат се и съображения, че въззивното решение, в обжалваната му част е и очевидно неправилно.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от ответната страна.

Касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима.

С въззивното решение, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са изменени мерките относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето К. К. К., които са били определени с решение № 1700/28.04.2016 г. по гр. д. № 11510/2015 г. на ВРС, като: е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето К. съвместно на двамата родители К. К. К. и Т. М. Д.; определено е местоживеене на детето К. при бащата; определен е режим на лични отношения на майката с детето; и е осъдена майката Т. Д., да плаща в полза на детето К., чрез баща му К. К. издръжка в размер на 300 лв. на месец, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от постановяването на съдебното решение до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението.

В необжалваната му от касатора К. К. част /в т. ч. по отношение предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на детето, определеното местоживеене на детето при бащата и определения режим на лични отношения на майката с детето/, въззивното решение е влязло в сила.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта за издръжката на детето, в т. ч. и относно началния момент, от който следва да бъде присъдена, тъй като съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, когато към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, с оглед на което касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 30126/21.10.2025 г. на К. К. К., подадена чрез пълномощник адв. Е. Г. Е. от АК – Варна срещу въззивно решение № 892/13.08.2025 г. постановено по възз. гр. д. № 603/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта му, с която, след частична отмяна на решение № 3907/04.11.2024 г. по гр. д. №13599/2023 г. на Районен съд – Варна е определен началният момент на издръжката, която Т. М. Д. е осъдена да заплаща в полза на детето К. К. К., чрез баща му К. К. К..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 214/2026 г. по описа на ВКС, Трето г. о.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.