ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1363

гр. София, 18.03. 2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

като изслуша докладваното от съдия Борис Д. И. ч. гр. дело № 574 по описа на съда за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Й. Б. срещу определение № 4421 от 01.10.2025 г. по ч. гр. д. № 2850/2025 г. на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 118 от 11.04.2025 г. по ч. гр. д. № 66/2025 г. на Окръжен съд - Кърджали и производството пред ВКС е прекратено.

Частният жалбоподател твърди, че от значение за достъпа до касация не е цената на предявения частичния иск, а пълният материален интерес, който в случая надвишава имуществения праг по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а освен това преди да бъде отделен за разглеждане в отделно производство частичният иск е предявен като насрещен в производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради което ограничението е неприложимо.. Сочи още, че разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не разпростира действието си по отношение на определения, свързани със спор за международна компетентност и в частност с приложението на чл. 26, § 2 от Регламент № 1215/2012, а освен това въззивният съд изрично е указал, че определението му подлежи на касационно обжалване. Иска отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна- „Интерстройгруп 2010“ ЕООД.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като взе предвид данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Исковото производство пред първоинстанционния РС - М. е образувано след отделяне в самостоятелно производство на предявения като насрещен във висящ процес по чл. 19, ал. 3 ЗЗД осъдителен иск от „Интерстройгруп 2010“ ЕООД срещу С. Б. за заплащане на сумата от 1 000 лв., представляваща част от вземане в общ размер 45 000 евро (с левова равностойност 88 012,35 лв.), претендирано като неизплатено увеличение на възнаграждение по сключения между страните договор за строителство, обективиран в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.01.2019 г.

С определение № 408 от 16.10.2024г. по гр. д. № 513/2024 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното от ответника С. Й. Б. искане за прекратяване на делото поради международна неподведомственост на спора на българския съд. Частната жалба на С. Б. срещу посоченото определение е била оставена без уважение с определение № 118 от 11.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 66/2025 г. на Окръжен съд - Кърджали, като въззивният съд е указал, че определението му подлежи на касационно обжалване.

За да остави без разглеждане като недопустима подадената срещу въззивното определение частна касационна жалба, с обжалваното в настоящото производство определение предходният тричленен състав на ВКС, III г. о., е приел, че тя е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд. Изложил е мотиви, че цената на предявения частичен иск е 1000 лв., поради което по силата на чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК касационното обжалване е изключено. Обсъдил е още, че в Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета се уреждат процесуалните отношения с международен елемент (трансгранични последици), включително т. нар. защитна компетентност при потребителски спорове, но не и инстанционния контрол при обжалване на съдебните актове, с които се приема или отхвърля международна компетентност, поради което е приел, че при обжалване съдилищата на държавите-членки на ЕС са подчинени на националния закон и прилагат действащата вътрешно-процесуална уредба.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. По силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.- за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С цитираните разпоредби законодателят е въвел изключение от принципа за триинстанционно разглеждане на гражданските дела, като е поставил касационната обжалваемост на въззивните определения в зависимост от това дали решението по делото подлежи на касационна проверка.

В случая цената на предявения по делото частичен иск, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е 1000 лв. и това е паричната оценка, въз основа на която се преценява достъпът до касация. Това е така, защото съгласно т. 1 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 1 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС с предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Следователно и цената на иска се определя въз основа на претендираната част от вземането. Ето защо е неоснователен доводът на частния жалбоподател, че от значение е стойността на цялото вземане.

Предвид характера на процесуалния спор, следва да се посочи, че предходният състав на ВКС правилно е съобразил, че Регламент (ЕС) № 1215/2012 не урежда броя на съдебните инстанции при спор относно международната компетентност, поради което този въпрос се урежда от националното процесуално право. Трайна е практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 28 от КМЧП, предвиждаща въззивно и касационно обжалване на определенията относно международната компетентност на българския съд, не изключва приложението на общите норми на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване на въззивните актове (в този смисъл определения на ВКС № 1370 от 20.12.2023 г. по ч. гр. д. № 1720/2023 г., I т. о., № 60372 от 26.10.2021 г. по ч. к. гр. д. № 3906/2021 г., III г. о., № 33 от 27.01.2021 г. по ч. гр. д. № 134/2021 г., III ГО, № 384 от 08.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2483/2020 г., III ГО, № 169 от 10.04.2018 г. по гр. д. № 1102/2018 г., ІV г. о., № 118 от 12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 838/2018 г., ІV г. о., № 292 от 03.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2346/2018 г., ІV г. о., № 108 от 07.03.2018 г. по ч. к. гр. д. № 409/2018 г., III г. о., № 113 от 08.03.1018 г. по ч. гр. д. № 842/2018 г., IV г. о., № 224 от 28.05.2018 г. по ч. к. гр. д.№. 1540/2018, III г. о. и др.)

Неоснователни са и останалите оплаквания на частния жалбоподател. Отделеният в самостоятелно производство осъдителен иск притежава процесуална самостоятелност, поради което правно ирелевантно е първоначалното му предявяване като насрещен в производство, образувано по предявен конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен, чийто характер освен това е облигационен, а не вещен. А неправилните указания на въззивния съд, че определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, не пораждат право на касационно обжалване, тъй като то е отречено изрично с императивните разпоредби на процесуалния закон – чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо предходният състав на ВКС правилно е оставил частната касационна жалба на С. Й. Б. срещу определение № 118 от 11.04.2025 г. по ч. гр. д. № 66/2025 г. на Окръжен съд - Кърджали без разглеждане и е прекратил образуваното частно касационно производство.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.:ОПРЕДЕЛИ:ПОТВЪРЖДАВА определение № 4421 от 01.10.2025 г. по ч. гр. д. № 2850/2025 г. на ВКС, III г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.