РЕШЕНИЕ

№ 149

гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Валя Рушанова

Членове: Христина Михова

Елена Каракашева

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова

в присъствието на прокурора М. Гр. К.

като разгледа докладваното от Е. К. Н. дело за възобновяване ВКС № 20268002200071 по описа за 2026 година Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на К. П. Х. за възобновяване на производството по н. ч.д. №4184/2024г. на Софийски градски съд, по което е приета за изпълнение присъда от 01.03.2021г. на Кралския съд в Кентърбъри, изменена с решение от 01.02.2022г. на Апелативен съд в Лондон, Обединено кралство Великобритания и С. И. за налагането на наказание лишаване от свобода за срок от четиринадесет години.

В изготвеното лично от осъдения Х. искане са релевирани доводи, ангажиращи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.Водещото оплакване на искателя е относно незаконосъобразното определяне на остатъка от наказанието, наложено му от британския съд, което следва да изтърпи в Р.България.В подкрепа са изложени аргументи, с които се изразява несъгласие с дейността на Софийски апелативен съд, който със свое решение №313 от 01.10.2025г., постановено по в. н.ч. д. № 637/25г. е потвърдил посочения по-горе акт на СГС.В обобщен вид упреците на искателя са в следните направления:1/в потвърдителното си решение АС –София не е разчел правилно и съответно не е съобразил отменителните указания на ВКС, дадени с решение №234/19.05.2025г. по н. д. №214/2025г. по описа на съда; 2/ при повторното разглеждане на делото въззивния съд не е обсъдил същността и духа на британската присъда, в частност на това, че същата включва приспадане на автоматичното преизчисление на предсрочното освобождаване, работа и миграционни марки за чужденците; 3/ въззивния съд не е съобразил и приложил постановеното по повод на сходна фактология решение по в. н.ч. д. №563/2020г. на САС; 4/въззивния съд не е дал отговор на въпроса по какъв точно начин осъдения Х. е бил трансфериран в Р.България, въпреки документирания му отказ за подобно действие; 5/ като е потвърдил първоинстанционното определение, съгласно което осъдения Х. следва да търпи наказание лишаване от свобода за срок от 14 години, вместо 7 години, САС е нарушил разпоредбите на КТОС и по –конкретно чл. 10 от същата; това е довело до утежняване на статута му на осъдено лице, което е несъвместимо с поетите от Р.България ангажименти на плоскостта на КТОС.

Отправеното искане е за иницииране на процедура по връщане на искателя в Обединено кралство Великобритания и С. И. където да доизтърпи остатъка от наложеното му ефективно наказание, което според неговите виждания е в размер на 7 години лишаване от свобода..

В съдебното заседание пред ВКС, искателят се представлява от служебно назначения му защитник-адв.И., който поддържа искането с изложените в него доводи, доразвивайки същите.В последната насока акцентира върху незаконосъобразно определеният от приемащата държава режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като счита, че следва да бъде заменен с „общ“.Позовавайки се на разпоредбите на КТОС аргументира позиция, че подзащитният му следва да бъде автоматично освободен след изтърпяване на половината от наложеното му от изпращащата държава наказание, в каквато насока отправя искане към касационната инстанция.

Реализирайки правото си на лична защита и на последна дума, осъденият Х. заявява, че е налице нарушение на чл. 10 от КТОС, тъй като с приетата за изпълнение присъда се влошава положението му на осъдено лице.Излага съображения, че незаконосъобразно е бил трансфериран в Р.България, доколкото е изразил изрично несъгласието си в тази насока.Твърди, че приемането за изпълнение на присъдата със зачитане на 14-годишен срок на ефективно изпълнение е неправилно, като в съответствие с действителния й смисъл, е следвало да се постанови автоматичното освобождаване на лицето след изтичането на седем години.Счита, че е следвало да бъде автоматично освободен през месец декември 2025г., към който момент е изтърпял половината от наложеното му наказание, като се позовава на приет от английската държава закон за миграционните мерки.Позовава се и на цитирана практика на ВКС и САС, която намира за относима към конкретния случай.Отправеното искане е за изменение на постановеното определение в посочения смисъл.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване.Счита, че оплакванията, изложени в искането, освен че са несъстоятелни, влизат в конфронтация със спецификите на трансферното производство.Акцентира върху определеното от изпращащата държава наказание лишаване от свобода, което е в размер на 14 година, без да са посочени каквито и да било условия по отношение на срока.Пледира искането да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното :

Настоящата процедура по глава ХХХІІІ-та от НПК е втора по ред, протичаща след като с решение № 234 от 19.05.2025г. на ВКС, І Н.О. по н. д. №214 /2025г. по описа на съда е възобновено производството по в. н.ч. д. №955/2025г. на САС, като е отменено постановеното по него решение от 19.11.2024г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

При новото разглеждане на делото, с решение №313 от 01.10.2025г., постановено по в. н.ч. д. № 637/25г., Софийски апелативен съд отново е потвърдил определение № 3582 от 16.07.2024г., постановено по ч. н.д. №4184 по описа на СГС, с което е приспособена по реда на чл. 457, ал. 3 от НПК присъда от 01.03.2021г. на Кралския съд в Кентърбъри, изменена с решение от 01.02.2022г. на Апелативен съд –Лондон, О. К. Великобритания и С. И. с която българския гражданин К. П. Х. е признат за виновен и осъден за извършени престъпления „избягване на забрана, ограничения за внос на наркотици“ –престъпления по чл. 170 от Закона за управление на митниците и акцизите от 1979г., за което му е определено наказание в размер на 14 години лишаване от свобода, съответстващо на извършено престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК на Р.България, за което престъпление е постановено осъденият да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 14 години.На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.А“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.На основание чл. 457, ал. 3 от НПК е зачетено времето, през което Х. е бил задържан, считано от 20.06.2020г. до 01.02.2022г., времето, през което е изтърпявал наложеното наказание в осъдилата го държава, считано от 01.02.2022г до трансфера в Р.България на 21.06.2024г., както и изтърпяното наказание в страната ни от 21.06.2024г. до влизане в сила на определението.

Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно.

Неоснователно е оплакването, че въззивния съд не е разчел правилно и не е съобразил отменителните указания на предходния касационен съдебен състав.Последните не касаят съществото на делото, още по-малко пък постановяването на крайния съдебен акт от въззивната инстанция в желаната от искателя посока.Съставът на ВКС, постановил отменителното решение е констатирал доказателствена непълнота по значими за настоящото производство обстоятелства и е дал задължителни указания единствено в посока тяхното набавяне и установяване.Именно в изпълнение на тези указания, при новото разглеждане на делото, въззивният съд е изискал чрез механизма на международно-правно сътрудничество допълнителна информация от съответните съдебни власти в осъдилата българския гражданин държава /Обединено кралство Великобритания и С. И. .Постъпилата в отговор на отправеното искане информация е била приобщена от САС по надлежния процесуален ред към доказателствената съвкупност по делото и интерпретирана коректно в мотивите към проверявания съдебен акт.В този смисъл, проверявания съд е спазил стриктно дадените му от върховната съдебна инстанция указания, като отправения упрек в обратната насока е несъстоятелен.

На следващо място, не почива на истината възражението на искателя, че въззивния съд не е разчел правилно същността и духа на британската присъда.Вярно е точно обратното.В изложените на л. 6 мотиви към проверявания съдебен акт

въззивният съд е коментирал постановената от британските съдебни органи присъда, като изрично е посочил, че наложеното с нея наказание на българския гражданин Х. е лишаване от свобода в размер на 14 години, без да са поставени условия, касателно срока на изтърпяване в посоката, твърдяна от искателя.Вярно е, че в съпътстващата трансферното производство документация /виж л. 14 от НЧД №4184/24г. по описа на СГС/ е посочено, че във вътрешното законодателство на Обединеното кралство са направени промени, по силата на които, затворници, извършили престъпления след 04.04.2005г., автоматично се освобождават от ареста след изтърпяване на половината от наложеното с присъдата наказание и след това подлежат на надзор до края на срока, определен с присъдата, като очевидно на това основание Х. претендира, че следва да бъде освободен автоматично на датата 22.12.2025г., към който момент бил изтърпял половината от наложеното му наказание /по отношение на тази дата ще се изложат допълнителни съображения по-нататък в решението/.От допълнителното набавената от САС информация от компетентните британски власти /приложена на л. 49 от ВНЧД №637/25г. по описа на САС в справката, изготвена от Н. Х. от отдел „Трансграничен трансфер“ при Обединеното кралство/ обаче е видно:1/ че в британската държава няма законодателна промяна, която да е относима към осъждането на българския гражданин /т. 3 от справката/, и 2/ съгласно т. 5 от същата, ако по отношение на българския гражданин Х. не бе проведено трансферно производство, а същия продължаваше да търпи наложеното му наказание в Обединеното кралство, ще бъде освободен условно на 22.06.2027г..Интерпретирайки коректно първоначалната и допълнително набавената информация, въззивния съд обосновано е извел заключение, че евентуално предвижданото предсрочно освобождаване на Х. след изтърпяване на половината от наложеното му с присъдата наказание от 14 години лишаване от свобода, не е безусловно, като изтърпяването на остатъка е свързано с поставяне под надзор на осъденото лице.На тази плоскост, законосъобразен и споделен от настоящият касационен състав е и следващият изведен от въззивния съд извод, че въведеното в Обединеното кралство предсрочно освобождаване на осъдени лица е въпрос, свързан с изпълнението на наказанието, а не с неговия вид и размер, които единствени подлежат на приспособяване от изпълняващата държава.При така изложените от въззивния съд съображения не може да бъде споделена отправената критика към последния, аргументирана с това, че „се е измъкнал с мотива, че освобождаването на седмата година… е само начин на изпълнение на присъдата…“.Позицията на проверявания съд в коментираната насока е убедително защитена, като е основана както на същността на постановената присъда, така и на останалите събрани по трансферното производство доказателства, включително и тези, на които акцентира молителят.Тази позиция не бележи отклонение от трайната и последователна съдебна практика, която неотклонно приема, че компетентния съд на приемащата държава е оправомощен да се произнесе само по въпросите, свързани с изпълнение на наказанието.В трансферното производство, приемащата държава има компетентност единствено и само да приспособи дадената за изпълнение присъда, когато това се налага, като обсъждането и преценката на значимите за инкриминираната дейност обстоятелства, престъпната съставомерност, приложимият закон и индивидуализацията на наложените санкции като вид, размер и начин на изтърпяване, остават в обхвата на изключителната компетентност на решаващия чуждестранен съд.Това разбиране е в унисон с разпоредбите от националното ни законодателство, уреждащи процедурата по трансфер, както и с тези, визирани в чл. 9 и следващите от КТОЛ.Тук е мястото са се коментира възражението на искателя по отношение на датата, на която според него е следвало да бъде автоматично освободен – 22.12.2025г.Макар изложените по-горе съображения да не изискват нарочен отговор на това възражение, доколкото то присъства в искането, касационния съд ще отбележи, че към посочения момент, осъденият Х. не е изтърпял половината от наложеното му с присъдата наказание.Този извод следва от заявеното от британските власти в отговор на отправеното от въззивния съд питане, според което:1/ времето, прекарано на работа при задържането под стража, според законодателството на Обединеното кралство, не се включва в наложеното наказание /т. 6 от горепосочената справка/; и 2/ според т. 2 от същата, датата, на която осъденият би могъл да бъде условно освободен, ако търпеше наказанието си в издаващата държава е 22.06.2027г.

По нататък, неоснователно е оплакването на касатора, че със стореното от инстанционните съдилища приспособяване на британската присъда е утежнено положението му на осъдено лице.Това възражение е било поставено на вниманието на въззивния съд, който мотивирано го е приел за несъстоятелно.В тази връзка, съобразени от проверяваната инстанция са разпоредбите на КТОС, в частност визираните в чл. 9-11 от същата, които са коректно разчетени и приложени в техния действителен смисъл и съдържание.Настоящият съдебен състав не съзира необходимост да преповтаря изложените от въззивния съдебен състав съображения на л. 6-7 от мотивите, в които е защитено разбирането, че приспособената присъда не е в нарушение на предвидения в КТОС принцип за забрана за утежняване на наказателно-правния статут на осъдения Х., а само ще отбележи, че изцяло се солидаризира с тях.В допълнение може да се посочи единствено, че за да се сподели тезата на искателя за нарушение по смисъла на чл. 10 от КТОС, в който е предвидена гаранция, че чрез присобената присъда няма да се утежни наказателно-правния статут на осъденото лице, следва решаващия съд да е променил правния характер на определеното на българския гражданин Х. от чуждестранния съд наказание.Подобно нарушение в конкретния случай не е налице, доколкото наложеното от британския съд наказание е в размер на 14 години, без да е предвидено условие за минимален срок на изтърпяване.

Останалите оплаквания, присъстващи в искането също се преценяват като неоснователни.

С. Д. протокол към КТОС не се изисква съгласие на осъденото лице за провеждане на трансферното производство.В този смисъл, изрично изразеното от искателя несъгласие е ирелевантно за законосъобразното провеждане на процедурата по трансфера.

Що се касае до постановеното от САС решение, на което се позовава искателя за да обоснове искането си за автоматично освобождаване, следва да бъде отбелязано, че то не съставляват задължителна съдебна практика, както е посочил и предходния съдебен състав на ВКС.По същественото обаче е друго.Макар фактологията по посоченото от искателя дело на САС /ВНЧД №563/2020г./ да е сходна с тази по настоящото дело, приспособената присъда на британския съд в частта, касаеща налагането на наказание на осъденото лице бележи съществени разлики, доколкото в диспозитива на същата е било отразено, че от наложено наказание от 14 години лишаване от свобода, ефективно следва да бъде изтърпяна само половината от същото, а за останалата част осъденото лице следва да бъде условно освободено със спазване на условията на условното освобождаване.Сходна е и трансферната процедура, по която се е произнесъл състав на ВКС с решение №89 от 09.07.2019г. по н. д. №358/2019г., ІІІ Н.О., на което също се позовава осъдения Х..И по тази процедура въпроса за приемания за изпълнение от изпълняващата държава остатък от наказанието /което е било доживотен затвор с минимален срок на изтърпяване от 28години/ е бил решен с влязлата в сила присъда, постановена от компетентните власти на издаващата държава.В настоящият случай, постановената по отношение на българския гражданин Х. британска присъда не съдържа подобни условия.Затова, не може да бъде споделено оплакването, че въззивния съд не е съобразил съдебната практика на върховната съдебна инстанция.

На следващо място, неоснователно е оплакването за неправилно определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.Определянето му на основание чл. 457, ал. 3 от НПК е съобразено с националното законодателство и не е в противоречие с разпоредбите на КТОС, както настоява искателя.Правомощието за определяне на режима при изтърпяване на наказанието се явява акцесорно за решаващия съд и произтича от решението му по основния въпрос в производството – дали приема за изпълнение съответната чуждестранна присъда или отхвърля искането на главния прокурор, с което е сезиран.Когато определя първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 14 години, съдът съобразява националното законодателство, доколкото то не противоречи на приложимия международноправен акт /чл. 462 НПК/.В тази връзка предходните инстанции правилно са определили първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.Проверяваният съдебен акт в коментираната част не противоречи на КТОС и конкретно на чл. 10 от същата.От съдържанието на посочената разпоредба следва, че при продължаване изпълнението на наказанието, изпълняващата държава е обвързана с правния характер и срока на наказанието, както те са определени от осъдилата държава, но не и с режима на неговото изтърпяване.Именно поради така установеното международно задължение за държавата, правната уредба на обсъжданата процедура за трансфер на осъдени лица –чл. 457, ал. 3 от НПК изрично възлага на компетентния съд определянето единствено на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието съобразно националното законодателство.

На последно място, претенцията на молителя да бъде трансфериран обратно в Обединеното кралство не може да бъде удовлетворена от касационния съд, не само защото това е извън компетентността на последния, но и защото както се посочи по - горе законосъобразното провеждане на трансферната процедура не е поставена в зависимост от желанията на осъденото лице.

Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. П. Х. за възобновяване на производството по н. ч.д. №4184/2024г. на Софийски градски съд, по което е приета за изпълнение присъда от 01.03.2021г. на Кралския съд в Кентърбъри, изменена с решение от 01.02.2022г. на Апелативен съд в Лондон, Обединено кралство Великобритания и С. И.

Решението не подлежи на обжалване.