ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1397

Гр. София, 19.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев ч. гр. д. № 4804 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез Н. К. - процесуален представител по чл. 32, т. 3 ГПК, срещу въззивно решение № 745 от 102.06.2025 г. постановено по гр. д. № 3350/2024 г. на Апелативен съд - София, с което е отменено първоинстанционото решение № 5705 от 22.10.2024 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 10766/2023 г. и вместо него са отхвърлени изцяло преидявените исковете срещу А. Ч., [дата на раждане] в Република Турция, за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 1 465 719.07 лв.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК.

Сред въпросите, които според касатора са обусловили правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, е поставен и следният: „Необходимо ли е, за да се постанови отнемане на имущество по реда на ЗОНПИ, то да е придобито чрез доходи от наказателни или административни нарушения, извършени от ответника“. Въпросът е поставен във връзка с част от аргументите на въззивния съд за липса на връзка между имуществото, чието отнемане се претендира, и престъпна дейност на ответника /или такава, осъществяваща евентуални административни нарушения/. Възражението, че извършеното от ответника престъпление по чл. 251, ал. 1 НК /недеклариране на пренасяни парични средства през граница/ не е източник на незаконен доход, вкл. и на сумата, чието отнемане се...