ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1392

гр. София, 19.03.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато разгледа докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 4849/2025г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. В. представлявана от кмета К. К., подадена чрез пълномощника адв. Д. С., срещу решение № 289 от 27.06.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 369/2025г. на Пазарджишкия окръжен съд, І граждански състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 16/ 20.01.2025г. по гр. дело № 692/2024г. на РС-Велинград и по този начин е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗАдв, че О. В. дължи на ищеца адв.Г. Х. Б. от Адвокатска колегия – Пловдив сумата 10 914 лева-адвокатско възнаграждение за извършване в полза на Общината на правни действия по изп. д.№ 695/2016г. на ЧСИ М. Ц., определено с решение №147/13.03.2024г. на Адвокатския съвет - Пловдив по протокол №7/13.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед №213/ 19.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.№384/2024г. на Районен съд-Велинград.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Касаторът излага съображения, че въззивният съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като не е съобразил, че в изпълнителното производство адв. Г. Б. е депозирал две молби, с които не е постигнат никакъв резултат, поради което независимо от високия материален интерес, извършените процесуални действия от адвоката не са достатъчни за да бъде искан хонорар в размер 10 914 лева, който не е справедлив. Счита, че въззивният съд е тълкувал неправилно закона, не е обсъдил своевременно направеното още в отговора на исковата молба, поддържано и във въззивната жалба искане на Общината за определяне на справедлив размер на адвокатското възнаграждение и съобразяване с практиката на СЕС по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и поставя следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства; 2. Длъжен ли е въззивният съд да основе изводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становище и възражения, като обсъди всички относими и допустими доказателства, съобразно наведените от страните доводи и възражения. По така поставените въпроси твърди противоречие с определение № 350/ 15.02.2024г. по ч. т.д. № 75/2024 г. на ІІ ТО и с практиката на апелативните съдилища, както и с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС.

С писмен отговор, подаден в преклузивния срок по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът в касационното производство Г. Х. Б., чрез пълномощника адв. С. С., изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане до касационен контрол на обжалваното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, при предпоставките на чл. 280 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 36, ал. 3 ЗАдв, за дължимост на сумата 10 914 лева - адвокатско възнаграждение за извършени от ищеца Р. Б., като адвокат, правни действия в полза на ответника О. В. по изп. дело № 695/2016г. на ЧСИ М. Ц., определено с решение №147/13.03.2024г. на Адвокатския съвет-Пловдив по протокол №7/13.03.2024г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 384/2024г. на РС-Велинград. Производството по иска по чл. 422 ГПК е образувано след подаване на възражение от длъжника О. В. в срока по чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

За да уважи иска, въззивният съд от фактическа страна е приел за установено следното: с пълномощно от 27.02.2017г. О. В. чрез кмета К. К., е упълномощила ищеца да осъществява процесуално представителство в производството по изп. дело №695/2016г. на ЧСИ М. Ц., като извършва процесуално представителство до окончателното му приключване, включително на всички законови процедури в изпълнителния процес. На основание даденото пълномощно адв. Б. се запознал с предмета на делото и на 28.02.2017г. подал молба, с която се заявил като пълномощник на общината и се посочил като съдебен адресат; изложил становище по образуваното изпълнително дело и направил възражение по направеното от съдебния изпълнител разпределение. С молба от 10.04.2019г. адв.Б. поискал спиране на изпълнителното производство, поради наличие на спор относно съществуването на вземането на взискателя. С решение №183/16.11.2017г. на ВКС е отменено решението на Пловдивския апелативен съд от 09.02.2018г., с което взискателят „Евинис“ ООД - в несъстоятелност, е осъдил О. В. за сумата 833 850,40 лева, което решение е станало причина за образуването на изп. дело № 695/2016г. на ЧСИ М. Ц.. Междувременно адвокатът оспорвал извършеното от съдебния изпълнител разпределение на събраните от длъжника суми, по повод вземанията на присъединен взискател към изпълнителното дело. С постановление от 26.03.2019г., поради влизане в сила на решение №47/09.02.2018г. по т. д.№695/2017г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявеният иск на „Евинис“ ООД - в несъстоятелност срещу О. В. производството по изп. д. № 695/2016г. на ЧСИ М. Ц. било прекратено. Въззивният съд установил, че договор за правна помощ и съдействие между О. В. и адвокат Г. Б. по изпълнителното дело не е подписван, нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. С протокол №7/13.03.2024г. от проведено заседание и решение № 147/13.03.2024г. на Адвокатския съвет-Пловдив е прието, че на основание чл. 36, ал. 3 от ЗАдв, във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Г. Б. следва да се определи възнаграждение в размер 10 914 лева с ДДС за извършената правна защита и процесуално представителство на длъжника по изп. дело № 695/2016г. на ЧСИ М. Ц.. В полза на адв.Б. от Районен съд - Велинград по ч. гр. д. № 384/2024г. е издадена заповед №213/27.03.2024г. с която е разпоредено, длъжникът О. В. да му плати сумата 10 914 лева - главница, ведно със законната лихва от 27.03.2024г. до окончателното плащане, държавна такса в размер 218,28 лева и 1658,71 лева - разноски за процесуално представителство.

При така установените факти, от правна страна въззивният съд е споделил изцяло съображенията на първоинстанционния съд за основателност на иска. Посочил е, че в случаите, в които няма договор, сочещ размера на адвокатското възнаграждение, Законът за адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат липсващата воля по договарянето на възнаграждение да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗАдв, като съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне. (Решение №208 от 22.06.2015г. по т. д. №3961/2013г., на ВКС, II ТО). В конкретния случай процесното възнаграждение е определено с решението от 13.03.2024г. на Адвокатския съвет - Пловдив в размер 10 914 лева с ДДС за извършване на правни действия и осъществяване на процесуално представителство в полза на О. В. в производство по изп. дело №695/2021г. по описа на ЧСИ М. Ц., поради което е установено по размер и до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд възнаграждението не е платено. По отношение на възражението, направено в отговора на исковата молба, че се дължи възнаграждение за реално извършени от адвоката действия, само ако същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на О. В. въззивният съд е посочил, че адв.Б. е извършил необходимите процесуални действия в изпълнение на поръчката. Изложил е съображения, че избирайки сам довереника и учредявайки му неограничена представителна власт, ответникът е предоставил свобода на доверителя да преценява конкретните правни действия, които да извърши. Не се установява в изпълнение на пълномощията си ищецът да е предприел действия, които са незаконосъобразни или да противоречат на интересите на доверителя; не са предприемани процесуални действия, с които производството да се забавя неоправдано, с цел допълнително начисляване на хонорар, нито ответникът да е бил подведен, че правните действия ще имат за последица благоприятен за него резултат. По отношение на направеното още в отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът е приел, че липсва основание за намаляването му защото извършените множество правни и фактически действия са реални, своевременни са и са постигнали положителен за представлявания ефект в чисто правен и финансов аспект за Общината. Според въззивния съд при определянето на размера на възнаграждението Адвокатският съвет - гр.Пловдив е съобразил конкретно извършените от страна на адв.Б. действия и съответно защитавания материален интерес, като този размер съответства на обичайните размери на договорени възнаграждения за защита по същия вид други дела.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на така мотивираното въззивно решение до касационен контрол, по поставените процесуалноправни въпроси, уточнени от касационната инстанция, съгласно правомощията, дадени в т. 1 от ТР 1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2010г. на ОСГТК на ВКС в сления смисъл: За задълженията на въззивния съд да извърши преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, да обсъди доводите и възраженията на страните, както и да даде отговор на оплакванията, направени във въззивната жалба.

За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса в размер 111,60 евро, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 289 от 27.06.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 369/2025г. на Пазарджишкия окръжен съд, І граждански състав.

УКАЗВА на О. В. представлявана от кмета, представлявана в касационното производство от адв.Д. С., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 111,60 евро.

При неизпълнение на указанията, касационната жалба ще бъде върната, а производството пред ВКС-прекратено.

След представяне на доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: