ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1412

гр. София, 20.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 2836/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. Д. Г., подадена чрез пълномощник адв. С. С. – САК, срещу въззивното решение № 639/31.01.2025 г. по в. гр. д. № 2370/2023 г. на Софийски градски съд.

С касационната жалба и изложението към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поставят се следните правни въпроси, по които се сочи да има практика на ВКС (представени и решения по чл. 293 ГПК) : 1/ От кой момент започва да тече давността за упражняване на правото на иск?, 2/ В кой момент е окончателно установен размерът на причинената вреда?, 3/ Кога предметът на иска е установен по основание и размер? .

Насрещната страна в производството „Софийска вода“ АД, с писмен отговор, подаден чрез пълномощник юрк. Т. Ч., оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение №[ЕИК]/11.11.2022 г. по в. гр. д. № 70598/2019 г. на РС – София, в обжалваната му пред въззивния съд част, с която е отхвърлен предявения от А. Д. Г. против „Софийска вода“ АД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения му имот, находящ се в [населено място], [улица], в следствие на некачествени ремонти по водопроводната мрежа и неполагане на асфалт в периода 2003 – 2017 г.

Този иск е бил предявен и разгледан в производството по делото като насрещен иск по чл. 211 ГПК, предявен от ответника по главния иск срещу първоначалния ищец. Главният иск на „Софийска вода“ АД против А. Д. Г. по чл. 422 ГПК е бил частично уважен и частично отхвърлен, и в тези части първоинстанционното решение не е обжалвано с въззивна жалба от страните, влязло е в сила, и не е било предмет на въззивна проверка.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че въззивникът А. Д.-ищецът по насрещния иск, е претендирал от ответника заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на некачествено извършени и недовършени ремонтни дейности на водопроводната инсталация, както и неполагане на асфалтова настилка, които са довели до водонасищане на имота на ищеца и са причинили имуществени вреди, като предявеният иск е с основание чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД. За уважаване на този иск е посочено, че ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти: 1 ) възлагане работа на друго лице-изпълнител, 2 ) прекият изпълнител на работата да е осъществил фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: деяние, вреда, причинна връзка между тях, противоправност и вина, и 3) причиняване на вредите от изпълнителя при и по повод на възложената работа чрез действия или бездействия във връзка с тази работа.

Прието е за установено от събраните доказателства, че към 2003 г. старият водопровод е подменен с нов и в за периода от 2003 г. до 2017 г. пред имота на ищеца по насрещния иск не е положена асфалтова настилка.

Съдът е кредитирал първоначалното и допълнителното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, с която вещото лице е констатирало, че вследствие на чести аварии по стария водопровод и невъзстановяване на асфалтовата настилка на улицата и бордюрите, обратната засипка с баластра се е превърнала в дренаж, който освен течовете от водопровода е акумулирал големи количества повърхностни води от снеготопене и дъжд, които са се просмуквали или частично преливали към процесния имот, който е по-ниско от уличното платно и са увеличавали подпочвената му влага. Вещото лице е посочило, че последствията от увеличената подпочвена влага в имота са слягане на сградата, а ефектът от това са напуквания по терасата на първия етаж с площ от около 50 кв. м., което е довело до проникване на влага от дъждовни води по източната стена и тавана на хола, който се намира под нея и се ползва всекидневно. В резултат на обилни дъждовни води, които са прониквали от улицата поради невъзстановени бордюри, настилката на рампата се е изронила и напукала, при което се е оголила армировката. В допълнителното заключение на СТЕ се посочва, че причините за настъпилите щети по сградата са комплексни, като сред тях са наклонът на терена, неизградени дренажни съоръжения, които е следвало да бъдат изградени, както и качеството на строителството, като навлизането на допълнителни повърхностни води от авариите е допринесло за развитието на процеса.

При така установените факти решаващият съд е направил извод, че настъпилите вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в невъзстановяване на асфалтовата настилка на улицата след извършване на ремонт на водопровода, доколкото е установено от заключението на СТЕ, че вредите са настъпили вследствие на множество фактори.

Аналогично на първоинстанционния съд, и въззивният съд е приел за основателно възражението на ответника по насрещния иск за погасяване вземането на ищеца по давност, с изтичане на общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, и че моментът, от който започва да тече давността е настъпването от увреждането, когато извършителят на увреждането е известен. Прието е, че в случая имуществените вреди са били причинени и са съществували към 18.08.2003 г., което се установява от приетия по делото протокол за оглед, в който са отразени както липсата на асфалтова настилка в участъка пред парцела, така и щетите по имота, поради което не може да се счита, че вредите са се проявили в по-късен момент, както твърди въззивника. За неоснователно е счетено и възражението на въззивника, че давността тече от възстановяване на щетите, а не от увреждането. Така е прието, че 5-годишната давност започва да тече най-късно на 18.08.2003 г., и към датата на предявяване на иска – 07.02.2020 г. е изтекла, обусловило и решаващия извод за потвърждаване на първоинстанционното решение по този иск.

При преценката по чл. 288 ГПК за наличието на основание за допускане на касационното обжалване, настоящият касационен състав намира следното:

Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 до т. 3 ГПК предполагат поставяне от касатора на правен въпрос и обосноваване на някоя от допълнителните предпоставки по т. 1, т. 2 или т. 3. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост и служебно - т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, независимо дали има такива оплаквания, като не се изисква касаторът да е поставил правен въпрос. Настоящият състав, съобразявайки указанията по посоченото тълкувателно решение, намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато поради съмнение за недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба, породено от неяснота относно размера, за който насрещният иск е предявен, и относно обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си. Преценката за допустимостта на въззивното решение ще се извърши с решението по съществото по чл. 293 ГПК. Допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК - вероятна недопустимост, изключва обсъждането дали съществува основание за допускане на обжалването в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като преценка за релевантността на последните може да се извърши само при допустимост на въззивното решение.

Касаторът дължи заплащане на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на събраната във въззивното производство според обжалвания интерес - 200 лв., превалутирана сумата в 102,26 евро съгласно ЗВЕРБ.

Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 639/31.01.2025 г. по в. гр. д. № 2370/2023 г. на Софийски градски съд, по касационната жалба на А. Д. Г.,.

УКАЗВА на касатора А. Д. Г. в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметката за държавни такси на ВКС сума в размер на 102,26 евро за държавна такса, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на това указание в цялост, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

При изпълнение на указанието, делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение на ВКС, за насрочване открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: