Страница 6 от 6

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 770/16.03.2026 г., [населено място]

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

изслуша докладваното от съдия Костадинова к. т.д. № 2372/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалби на Й. Ц. К. и „БАНКА ДСК“ АД срещу Решение № 80/ 12.05.2025 г. по в. гр. д. № 189/ 2024 г. на ОС-Силистра, с което частично е отменено и частично потвърдено Решение № 260005/01.03.2024 г. по гр. д. № 650/2018 г. на РС-Дулово, постановено по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 4 ЗПК (отм.).

Й. Ц. К. го обжалва в частта за осъждането й да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 6 250,75 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 15.09.2008 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването. Заявява касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че погасителната давност за процесното вземане е прекъсната с признание, обективирано в допълнително споразумение към договора. В тази връзка заявява, че споразумението е нищожно поради неравноправност, а и защото има акцесорен характер спрямо основния, също нищожен, договор, поради което не може да породи правно действие, включително бидейки акт на признание на дълга. Като неправилно и несъобразено с практиката на ВКС и СЕС касаторът сочи и осъждането си да заплати законна лихва. Допускането на касационно обжалване обосновава с очевидната неправилност на решението в обжалваната от него част и с въпроси, чийто отговор счита за даден от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по тази жалба „БАНКА ДСК“ АД не...