ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, № 757/16.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова т. д. № 2565 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Емма Джонсън“ ЕООД срещу решение № 92 от 23.07.2025 г., постановено по в. т.д. № 15/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която след частична отмяна на решение № 124/ 11.11.2024 г., постановено по т. д. № 79/2023 г. по описа на Окръжен съд - Русе, „Емма Джонсън“ ЕООД е осъдено да заплати на „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД и „НСК София“ ЕООД на основание чл. 266 ЗЗД сумата от 51 767, 69 лв., представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни работи, дължимо по договор за изработка, сключен през месец юни 2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 16.03.2023 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно. Касаторът счита, че въззивният съд е приел, че за него е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за строително-монтажни работи /СМР/, които не се доказва да са извършени. Те са отчетени с два протокола, които не са подписани от него, в качеството му на възложител, поради което с този документ не е признато тяхното извършване и те не са приети. Тези работи са такива, за които вещото лице, изготвило допуснатите експертизи, е посочило изрично, че не могат да бъдат установени при оглед на строежа, тъй като не могат да бъдат измерени и не може да бъде определен техния обем. Касаторът намира, че въззивният...