ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 743

[населено място], 16.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 218 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба вх. № 4536/06.03.26 г. от [община] чрез адв. В. Ц., с представено по делото пълномощно (л. 10 от делото). В молбата са изложени съображения от [община] чрез адв. В. Ц. с оглед постановеното разпореждане рег. № 276 от 05.02.2026 г. и разпореждане № 286 от 05.02.2026 г. на ВКС, като са представени доказателства за внесена държавна такса, на основание чл. 102з, ал. 3 от ГПК, за копиране на исковата молба, с цел връчване препис от същата на ответника.

В молбата [община] заявява оттегляне на иска за прогласяване нищожност на решението на арбитър ad hoc, с правно основание чл. 47, ал. 2 от Закона за арбитража.

По отношение на констатираната от съда нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на доказателства за внесена държавна такса, в размер на 1 527,74 евро по сметка на ВКС, молителят сочи, че са налице множество изпълнителни дела, образувани срещу него като длъжник. По тези изпълнителни дела били наложени запори на банковите му сметки, без оглед на несеквестируемостта на вземанията на общината. Част от изпълнителните дела били спрени. Въпреки това, [община] не можела да се разпорежда със средствата си и поради това нямала възможност да внесе дължимата държавна такса в указания от съда срок.

[община] излага съображения, че с оглед чл. 98, ал. 1 от ЗПФ не може да извърши разход за внасяне на държавна такса, предвид липсата на бюджет за 2026 г. Законът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на ЗДБРБ за 2026 г., ЗБДОО, ЗБНЗОК, ограничавал разходите на публичните разпоредители, до размера на получените приходи, но не повече от размера на извършените през предходната година разходи. До приемането на държавния бюджет, не можел да бъде приет и общинският бюджет. Излага съображения, че според него общинският бюджет би могъл да бъде приет в срок до 6 месеца. Сочи, че срещу [община] са образувани множество арбитражни производства от ответника в настоящето производство „Евро интегра консулт“ ЕООД. Това е наложило общината да предяви искове за отмяна на тези арбитражни решения пред ВКС, като е бил депозирал 60 искови молби. Посочените обстоятелства и опасността да наруши чл. 98 от ЗПФ, не позволявали да заплати дължимите държавни такси по всички заведени от [община] 60 искови молби за отмяна на постановени арбитражни решения.

Предвид липсата на финансов ресурс, моли да се продължи срока за отстраняване нередовността на исковата молба, изразяващи се в невнесена дължима държавна такса, на основание чл. 63 от ГПК, с 6 месеца.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящият съдебен състав констатира, че заявеното оттегляне на иска за прогласяване на нищожност на решение № 1-113 от 10.07.20205 г. на арбитър К. В. арбитър ad hoc, е надлежно. Извършено е от името на общината, чрез процесуалния й представител адв. В. Ц., за което е налице надлежна представителна власт. Видно от приложеното по делото пълномощно от [община] чрез кмета И. Крачовол, е упълномощил адв. Ц. да представлява пред ВКС общината като подаде искова молба за отмяна на арбитражно решение, с изрично изброени права, включително с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, право да оттегля предявени искове. Оттеглянето е заявено преди първото по делото заседание. Предвид така установеното, следва да се приеме, че е налице валидно заявена воля от [община] за оттегляне на иска за прогласяване на нищожност на решението на арбитражния съд. Следва в тази част производството да се прекрати, на основание чл. 232 от ГПК.

По отправеното искане с правно основание чл. 63 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че искането е подадено своевременно, преди изтичане на дадения от съда срок за отстраняване нередовностите на исковата молба, констатирани с разпореждане № 276 от 05.02.2026 г. на председател на отделение на ВКС. Разглежданата в настоящето производство молба вх. № 4536/06.03.2026 г., е депозирана, преди връчване на съобщение на молителя за отстраняване нередовностите на исковата молба, според отразеното от деловодителя на състава. Следователно искането за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба е допустимо.

Настоящият съдебен състав съобрази изложените обстоятелства за липсата на възможност за разпореждане с част от средствата по банкови сметки на общината, както и изложените обстоятелства по ЗПФ и необходимостта от съобразяване с разчетите в бюджета на общината, като намира, че молбата на [община] е частично основателна.

От изложените съображения за наличие на ограничение, предвидено в чл. 98, ал. 1 от ЗПФ до ограничаване размера на разходите, в рамките на същия размер като предходната година, при липса на приет Закон за бюджета за текущата година, както и относно неприетия общински бюджет, може да се приеме, че е налице затруднение за Общината временно да насочи средства за внасяне на държавни такси. Това временно ограничение следва да бъде съобразено.

С оглед гарантиране правото на защита пред съд, което включва и възможността да се заплатят дължимите държавни такси, следва да се уважи искането за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите, на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ГПК. При определяне на срока, съдът съобразява, че не следва да се накърнява правото на защита, като разумно и пропорционално е да се даде възможност на молителя да реализира защитата си, в предвидим срок. Продължаването на срока следва да осигури равновесие между реализиране на правото на защита, заявено чрез предявения иск, и разрешаването на спора, отнесен до съда, в разумен срок. В настоящия случай съдът намира, че следва да продължи срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, чрез внасяне на дължимата държавна такса, с 1 месец. Така определеният срок следва да даде възможност на молителя да организира защитата си. Определянето на по-дълъг срок би било непропорционално спрямо търсената защита и принципа за разрешаването на спора в разумен срок. Поставените въпроси относно достъпа до притежаваните от общината средства и ограничението в разходите, предвидено в посочените нормативни актове, не могат да обусловят извод за наличие на уважителни причини за продължаване на срока, така както е поискано от молителя.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск от [община] за прогласяване нищожност на решение № 1-113 от 10.07.20205 г. на арбитър К. В. арбитър ad hoc, на основание чл. 232 от ГПК.

ПРОДЪЛЖАВА, на основание чл. 63 от ГПК, определения от съда с разпореждане № 276 от 05.02.2026 г. срок за отстраняване нередовностите на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 от ГПК, с 1 месец.

Определението в частта, с която е прекратено производството по делото може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната, в останалата част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: