ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1303

гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев ч. гр. д. №904 по описа за 2026 год., приема следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу определение № 25 от 7.1.2026 г. по в. ч.гр. д. № 3374 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, 15-ти търговски състав, с което е потвърдено определение № 1151 от 29.09.2025 г., постановено по гр. д. № 1117 по описа за 2023 г. на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на КОНПИ за изменение на постановеното по делото решение № 425 от 30.07.2025 г. в частта относно присъдените в полза на ответниците разноски.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и присъдените в полза на ответниците разноски за адвокатски възнаграждения да бъдат намалени като прекомерни. Въпросите, по които твърди, че е налице противоречие между въззивното определение и практиката на ВКС са следните:

1. Длъжен ли е въззивният съд при извършване на собствена мотивирана преценка да обсъди в мотивите към акта си всички възражения на страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка?

2. Длъжен ли е въззивният съд при направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК да изложи самостоятелна и конкретна преценка на релевантните обстоятелства?

Въпросите, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото според частния жалбоподател, са два. Първият от тях е следва ли...