ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 861

гр. София, 23.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2554 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. А. Н. и А. Х. Н. срещу решение №140 от 16.07.2025 г. по в. гр. д.№282/2025 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №219 от 27.02.2025 г. по гр. д.№394/2024 г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Х. А. Н. и А. Х. Н. срещу „Застрахователна компания Уника“ АД искове за признаване на установено, че не дължат сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 16.08.2013 г. до окончателното заплащане и сумата от 4104.17 лв., разноски, по изпълнителен лист, издаден на 27.01.2015 г. по гр. д.№2603/2013 г. на ОС Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Прекъсва ли погасителната давност искане на взискателя за налагане на запор на движими вещи на длъжника, без ясно и точно конкретизиране на движимите вещи. 2. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД касае ли присъдената с влязло в сила съдебно решение законна лихва или по отношение на законната лихва във всички случаи се прилага тригодишната давност, установена в чл. 111, б.„в“ ЗЗД. 3. Включва ли вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и законната лихва към главното задължение или по отношение на...