О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50339
София, 25.10.2023 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1002 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез инспектор Н. П. срещу решение № 282/14.12.2020 г. по в. гр. д. № 22/2020 г. на Апелативен съд В. Т. в частта, с която като е потвърдено решение № 526/28.11.2019 г. по гр. д. № 649/2017 г. на Окръжен съд В. Т. предявеният от касатора срещу Г. Б. Г. и А. И. Б. иск с правно основание чл.74, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.154 ЗПКОНПИ вр. § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане на суми, представляващи преводи по банкови сметки, касови вноски по сметки и изплатени суми по сметки в общ размер на 145 779,88 лв., е отхвърлен.
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, като се оспорва изводът на съда, че отнемането на парични суми, преминали през банковите сметки на лицата, но неналични към момента на завеждане на иска за отнемане, а изтеглени, съответно послужили за погасяване на кредити, не може да бъде претендирано по реда на чл.141 ЗПКОНПИ. Според касатора този извод не почива на разпоредбите на ЗОПДНПИ /отм./, и на ЗПКОНПИ, поради което поддържа становище, че на отнемане в полза на държавата подлежат парични средства, които не са налични по банковите сметки на проверяваното лице към датата на завеждане на иска, като необходимо и достатъчно условие за това е установяване на обстоятелството, че същите не са послужили за извършване на конкретен разход. Поддържа се и становището, че парите, включително тези преминали по банковите сметки, които са били изтеглени, респ. са послужили за погасяване на кредитни задължения, са имущество по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, съответно §1, т.1 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и като такова следва да намерят отражение при формирането на несъответствието, и представляват годен предмет на отнемане в поза на държавата, независимо дали същите са налични или не към датата на завеждане на иска.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/ Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ, съотв. ЗОПДНПИ /отм./ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични към датата на завеждане на иска за отнемане, а изтеглени от проверяваните лица и 2/ Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ, съотв. ЗОПДНПИ /отм./ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, които са послужили за погасяване на кредитни задължения към банки.
Насрещните страни по касационната жалба не са депозирали отговор на касационната жалба.
За да потвърди решението на първата инстанция за частично отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че съгласно чл.141 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи само имущество, което е налично към края на проверявания период, като паричните потоци по банковите сметки на проверяваното лице не подлежат на отнемане, доколкото могат да се отнемат само налични пари по банкови сметки, а не изтеглени и изразходвани суми, съответно такива, с които са погасявани кредити.
С определение № 60286 от 09.11.2021 г. настоящият съдебен състав е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено и обявено на 18.05.2023 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и касационното производство е възобновено с определение № 50166 от 23.05.2023 г. на настоящия състав на ВКС.
При така изложените решаващи изводи на въззивната инстанция, формулираните от касатора материалноправни въпроси се явяват обуславящи, но по отношение на същите не е налице допълнителния критерий на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК - да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на НКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпросите има установена задължителна съдебна практика, на която обжалваното решение съответства. Съгласно задължителното за всички съдилища, включително за ВКС, тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т.2 от тълкувателния акт ОСГК на ВКС се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено изрично и следното: Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т. ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане.
Изложените решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетите постановки в тълкувателния акт, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по формулираните в изложението правни въпроси.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282/14.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 22/2020 г. по описа на Апелативен съд В. Т.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, Булстат 129010997 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд 30,00 лв.-държавна такса за производството по чл.288 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: