ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 871

[населено място], 23.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2318/25г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат П. К., в качеството й на пълномощник на К. М. А. срещу определение №2034/30.07.2025 г., поправено с определение №2494/30.09.2025г. по в. гр. д. №20/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е допълнено по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК постановеното по делото решение, като на адвоката е присъдено по реда на чл. 38 ЗА възнаграждение в размер на 1200 лв.

Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност на обжалвания съдебен акт. Претендира се отмяната му в обжалваната част и за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката на ищците за въззивното производство в размер на още 1440 лв. или общо 2640 лв. с ДДС, съгласно Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. ДВ бр. 14/2025г./. Твърди се, че въззивният съд неправилно е присъдил адвокатски хонорар под посочения в наредбата минимум, тъй като липсва направено от насрещната страна възражение за прекомерност.

Насрещната по делото страна - ЗК „Лев инс“ АД е поискал частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.

За да се произнесе, съставът на Софийски апелативен съд е констатирал, че с въззивното решение по делото съдът не се е произнесъл по разноските в полза...