ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1457

гр. София, 24.03.2026 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Б. гр. дело № 223 по описа на съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Н. Б., против решение № 503 от 29.10.2024 г. по гр. д. № 930/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград с уважен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението. Не претендира разноски.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с очевидната му неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, изведена от явна необоснованост на изводите на въззивния съд, и със специалната предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса задължителен елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност демонстрирането на промяна в намерението, с която владелецът упражнява фактическа власт върху частите на съсобствената вещ, когато това е обективно невъзможно. Поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, I г. о.

Ответниците по касационната жалба Н. К. Б., Д. К., В. К. С. и Т. В. Б. не са подали отговор в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на поддържаните предпоставки на чл. 280 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима.

Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 190 от 30.07.2024 г. по гр. д. № 912/2023 г. на РС – Сандански, с което е отхвърлен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е постановено друго за уважаване на предявения от Н. Б., Д. К., В. С. и Т. Б. против Л. Б. (сега касатор) иск за признаване на собствеността им на урегулиран поземлен имот *, пл. № *, в кв. 30 по действащия план на [населено място], общ. С., обл. Б., заедно с първи жилищен етаж от изградена в имота двуетажна масивна жилищна сграда, с площ на етажа 97 кв. м, и за отмяна на основание чл. 537, ал. 1 ГПК на издаден по обстоятелствена проверка констативен нотариален акт № 85, том I, рег. № 302, дело № 78 от 2022 г., на нотариус с рег. № 197 на НК на РБ и с район на действие РС - Сандански.

Правото на собственост е обосновано в исковата молба с твърдения за придобиването му по наследяване от техния баща и съпруг К. Н. Б., починал на 03.08.2021 г. и притежавал имотите въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по НА от 17.05.1989 г. За тези имоти ответникът Л. Б., която е сестра на техния наследодател, се е снабдила с констативен нотариален акт № 85 от 02.03.2022 г. въз основа на обстоятелствена проверка при отсъствие на осъществявано от нея давностно владение, което е наведено в срока по чл. 131 ГПК и като правозащитно възражение за давностно придобиване на собствеността при владение от 2010 г.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че наследодателят К. Б. е починал на 03.08.2021 г. и е оставил за наследници по закон своите низходящи (двама синова и дъщеря) – Н. Б., Д. К. и В. С., и съпруга – Т. Б., които са ищци по производството, а ответникът Л. Б. е негова сестра. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по НА № 166 от 17.05.1989 г. Н. Б. със съгласието на своята съпруга С. Б. е прехвърлил на сина си К. Б. собствения си парцел * в кв. 22 по плана на [населено място] с площ от 835 кв. м, заедно с първи жилищен етаж, находящ се в жилищна сграда, построена в парцела, гараж със складово помещение, лятна кухня и таванско помещение (таванлък) на жилищната сграда и складово помещение, намиращо се в северна част на съседен парцел * в кв. 22 по плана на същото село, при запазване на право на ползване за прехвърлителя и неговата съпруга върху целия имот до края на живота им (починали съответно през 1990 г. и 2010 г.). Изложено е за установено от представената скица № 650 от 19.07.2023 г., че процесният урегулиран поземлен имот е образуван от УПИ (парцел) * в кв. 22 по предходен недействащ план на селото и описан в посочения нотариален акт, легитимиращ наследодателя К. Б. за собственик на процесните имоти. За последния е установено въз основа на представени заповеди за прекратяване на трудово правоотношение от 18.01.2011 г., 17.02.2016 г. и 13.10.2019 г., че към тези минали периоди той е работил в различни от [населено място] населени места като [населено място], [населено място] поле и [населено място], както и че въз основа на експертно решение от 30.09.2020 г. на ТЕЛК му е призната сто процента трайно намалена работоспособност с чужда помощ с водеща диагноза Първична коксартроза, двустранна.

Обсъдени са и събраните в първоинстанционното производство обяснения по чл. 176 ГПК на ответника Л. Б. и показанията на ангажираните от нея свидетели Н. П., А. К. и А. К., които свидетелствали, че наследодателят К. Б. след завръщането му в страната от Руската федерация, преди около десет години преди смъртта му, живеел на първия етаж от къщата от неговия баща в [населено място], където заедно с него живеела и сестра му - ответника Л. Б.. Тя след влошаване на здравословното му състояние и поради липса на доходи се е грижила за брат си К. Б. и поела разходите. Преди смъртта си, настъпила на 03.08.2021 г., той казал на св. Н. П., че етажът ще остане на сестра му, тъй като тя се грижела за него. Тази свидетелка преди много години е виждала в селото неговата съпруга с едно от децата им.

При така установените фактически данни въззивният съд е приел предявеният положителен установителен иск за собственост на процесните имоти за основателен, като е изложил съображения за установяване на принадлежността на правото на собственост на процесните имоти въз основа на поддържаното от тях придобивно основание, а именно наследствено правоприемство от К. Б. - техен баща и съпруг, притежавал същите към момента на смъртта си – 03.08.2021 г.

За неоснователно е прието наведеното от ответника Л. Б. възражение за придобиване на процесните имоти въз основа на осъществявано от нея давностно владение в предвидения от закона десетгодишен срок. Изложени са съображения, че същата е ползвала имотите, но не се установява от данните, изведени от преценката на събраните доказателства, включително и свидетелските показания, тя да е осъществявала фактическа власт върху тях с намерение да ги свои. Същата е следвало да докаже действия, с които да е обективирала спрямо наследодателя на ищците К. Б., респ. спрямо ищците като негови наследници и съсобственици на имотите, намерение за своене на имотите само за себе си. Изложено е в мотивите от въззивния съд, че близката родствена връзка между ответника Л. Б. и наследодателя на ищците К. Б. (неин брат), респ. между нея и ищците по производството, и произтичащите се от тази връзка задължения за взаимно почитане и уважаване и за полагане на грижи към близкия родственик изискват безсъмнено открояването на действия, свързани с владение на имотите, които да изключват скритостта му в съответствие с общия принцип за справедливост, каквито действия не са установени по производството за извършвани от нея. Действията, посочени и в свидетелските показания, са приети от въззивния съд за търпими действия, основани на близките роднински връзки и добронамереност между нея и наследодателя на ищците и неин брат К. Б., които се различават от държането и владението и не могат да служат като основание за придобиване на владение, респ. на правото на собственост върху имотите. Ползването на жилищния имот от ответника Л. Б. и полагането на грижи и направени разходи от нея за нейния брат К. Б. е посочено, че не могат да се квалифицират като действия с намерение за своене на имотите изключително и само за нея, а и че част от тези действия представляват изпълнение на нравствен дълг, които според характера им могат да се реституират от наследниците на К. Б.. Изложено е, че снабдяването с КНА също не манифестира намерение за своене, тъй като вписването няма такова действие, а и с такава последица не може да се свърже и самото снабдяване по реда на чл. 587 ГПК с констативния нотариален акт.

При тези мотиви в обжалваното въззивно решение поддържаните от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване не са налице.

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. при формулиран от него материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Едновременно с формулиране на въпроса е необходимо касаторът да обоснове и наличието на някоя от специалните предпоставки по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Независимо от тези предпоставки касационно обжалване се допуска и при някое от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК - вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност.

Въпросът за демонстрирането на промяната в намерението на упражняваната фактическа власт върху частите на съсобствената вещ, като задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност, когато това е обективно невъзможно, е неотносим, тъй като така формулиран той не е обуславил решаващите правни изводи на въззивния съд за изхода по предмета на спора. Отчетено е от въззивния съд, че ответникът Л. Б. не е ангажирала доказателства за установяване на твърденията за изтекла в нейна полза придобивна давност в предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен срок, за да бъде обвързан ефектът на изтеклата давност с извършеното позоваване на това придобивно основание чрез наведеното по производството възражение. В тази насока е прието, че осъществяваните от нея като близък родственик действия по ползване на жилищния имот с наследодателя на ищците К. Б. и собственик и по полагане на грижи и поемане на разноски за него, при близките им родствени отношения, подкрепа и добронамереност, представляват търпими действия, които не могат да служат като основание за придобиване на владение, респ. на право на собственост. При така приетите за търпими действия и липсата на други установени по производството действия е изложено, че не са доказани осъществявани от ответника Л. Б. действия, с които тя да е изразила по отношение на наследодателя на ищците К. Б. и собственик, т. е. до смъртта му, настъпила на 03.08.2021 г., респ. на ищците като негови наследници и съсобственици на имотите по наследяване, несъмнено намерение за своене на имотите изключително за себе си. Въззивният съд не е излагал мотиви за липсата или наличието на обективна невъзможност за ответника Л. Б. (сега касатор) такива действия да доведе до знание на наследодателя на ищците и неин брат К. Б. като собственик, респ. на ищците като негови наследници и съсобственици на имотите, както и тя да е съсобственик на тези имоти. Липсата на формулиран правен въпрос, който да осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, изключва наличието и на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която се поддържа в изложението към касационната жалба.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че и в съответствие със задължителната и трайно установена практика на ВКС (решение № 122 от 3.12.2020 г. по гр. д. № 3549/2019 г. на ВКС, I г. о., решение № 483 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 493/2012 г. на ВКС, I г. о.) е приетото от въззивния съд, че при установените за осъществявани от ответника Л. Б. търпими действия, основани на добрите роднински отношения, които са изведени от близката родствена връзка, разбирателство и оказвана подкрепа (грижи) с наследодателя на ищците К. Б. при съвкупната преценка на всички събрани по производството доказателства, не може да се стигне до придобиване на имотите по давност, респ. до осъществяване на давностно владение, освен при демонстриране по отношение на собственика, респ. на ищците като съсобственици по наследяване на настъпилата промяна в намерението за своене на имотите. Според тази практика при търпимите действия фактическата власт се придобива със съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличностни отношения (съседски, предполагаеми или роднински), поради което се търпи едно действие върху имот - действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право. Ако волята (изрична или предполагаема) е свързана единствено с междуличностните отношения, то не възниква облигационна връзка, а са налице единствено търпими действия. В тези случаи не може да се стигне до придобиване на имота по давност, освен ако лицето, което осъществява търпимите действия, респективно държането на имота, не демонстрира по отношение на собственика настъпилата промяна, т. е. че започва да осъществява фактическа власт с намерение за своене на имота. Търпими са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Общото между държането и търпимите действия е в обективния им елемент – упражняване на фактическа власт върху вещ. Разликата е в субективния елемент, извеждан от основанието, на което е установена фактическата власт.

За обжалваното въззивно решение не е налице и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради вероятност за неговата очевидна неправилност. Последователно ВКС приема в своята практика, че основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на тяхната защита, събраните доказателства и съдържание на последните. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да се извежда от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай констатация за такива пороци на обжалваното решение не може да бъде направена. Наведените от касатора доводи в касационната жалба и изложението към нея, които са свързани предимно с преценката и анализа на събраните гласни доказателствени средства и приетото за установено въз основа на тях от въззивния съд, не обосновават наличието на такъв тежък порок, който да може да бъде забелязан при самия прочит на мотивите на въззивния акт. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил всички доказателства (писмени и гласни), които е посочил и анализирал, като е подвел установените въз основа на тях факти към приложимата правна норма.

Не е налице и друга хипотеза по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице вероятност то да е вероятно нищожно или недопустимо.

В заключение касационно обжалване на решението не следва да се допуска.

По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 503 от 29.10.2024 г. по гр. д. № 930/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.