ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 898

гр. София, 24.03.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 200 по описа за 2026 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АДЗ Хайф“ ООД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. Д. Т., против определение № 2624 от 13.10.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2650/2025 г. на Апелативен съд - София, 4 - ти граждански състав. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната жалба на „АДЗ Хайф“ ООД против определение № 8898 от 08.05.2025 г. по гр. д. 5219/2025 г. на Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от „М. К. А. ЕООД срещу „АДЗ Хайф“ ООД.

Частният жалбоподател поддържа, че частната жалба срещу определението за допускане на обезпечение е подадена в рамките на продължения от първоинстанционния съд срок за обжалване, поради което изводът на въззивния съд за нейната недопустимост е незаконосъобразен. Излага твърдения, че по причина на непредоставен достъп до обезпечителното производство в деловодството на Софийски градски съд не е успял да узнае съдържанието на определението и да подготви частна жалба в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, което е наложило да поиска продължаване на срока за обжалване. Навежда доводи, че след като е бил лишен от възможност да се запознае с подлежащия на обжалване съдебен акт, разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ГПК е неприложима, а дори да се приеме за приложима, срокът за обжалване следва да се счита спазен с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК. В жалбата са изложени и съображения за отсъствие на предпоставките за допускане на обезпечение, които не следва да се обсъждат, тъй като са неотносими към предмета на производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, в което се обжалва определението на въззивния съд за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл. 396, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника „М. К. А. ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. В. Т., който изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното с нея определение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, но по същество е неоснователна.

За да остави без разглеждане частната жалба на „АДЗ Хайф“ ООД срещу постановеното от Софийски градски съд определение за допускане на обезпечение на бъдещ иск, съставът на Апелативен съд - София е приел, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в чл. 396, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок за обжалване на определението. При формиране на извода за недопустимост на жалбата въззивният съдебен състав е съобразил признанието на частния жалбоподател, че е получил съобщение за наложената обезпечителна мярка - запор върху вземания, на датата 03.06.2025 г., и обстоятелството, че частната жалба е подадена на 16.06.2025 г. - след изтичане на едноседмичния срок по чл. 396, ал. 1 ГПК на 10.06.2025 г. Като ирелевантно за допустимостта на жалбата е преценено извършеното от първоинстанционния съд с разпореждане от 09.06.2025 г. продължаване на срока за подаване на частна жалба. Изложени са съображения, че срокът е продължен незаконосъобразно в разрез с императивната забрана на чл. 63, ал. 3 ГПК, която не може да бъде преодоляна от твърдяната от частния жалбоподател невъзможност да се запознае с делото и със съдържанието на определението за допускане на обезпечение, както и че разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК, на която се е позовал жалбоподателят, е неприложима.

Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. Срокът за подаване на частна жалба е преклузивен и по изрично разпореждане на закона - чл. 63, ал. 3 ГПК, не може да бъде продължаван от съда по реда и на основание чл. 63, ал. 1 ГПК по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането му, при наличие на уважителни причини.

В подадената на 16.06.2025 г. чрез ЕПЕП частна жалба срещу определението на Софийски градски съд за допускане на обезпечение се съдържа изявление на дружеството - частен жалбоподател „АДЗ Хайф“ ООД, че е получило съобщение от ЧСИ С. Я. за наложен обезпечителен запор върху банковите му сметки на 03.06.2025 г. От датата на получаване на съобщението е започнал да тече преклузивният едноседмичен срок по чл. 396, ал. 1 ГПК за подаване на частна жалба срещу определението за допускане на обезпечение и както правилно е приел съставът на Апелативен съд - София, този срок е изтекъл на 10.06.2025 г. (вторник - присъствен ден). С изтичане на срока е преклудирана възможността за обжалване на определението, поради което подадената на 16.06.2025 г. частна жалба правилно е преценена като недопустима и е оставена без разглеждане с обжалваното определение.

Предвид забраната на чл. 63, ал. 3 ГПК за продължаване на сроковете за обжалване, какъвто характер има срокът по чл. 396, ал. 1 ГПК, извършеното от първоинстанционния съд с разпореждане от 09.06.2025 г. (с погрешно посочена дата 09.10.2025 г.) продължаване на срока за обжалване на определението за допускане на обезпечение е лишено от правни последици. Причините, с които частният жалбоподател е обосновал искането си за продължаване на срока, а впоследствие и неправилността на обжалваното пред настоящата инстанция определение - невъзможност да се запознае със съдържанието на постановеното в обезпечителното производство определение в рамките на срока по чл. 396, ал. 1 ГПК поради непредоставен достъп до делото, са ирелевантни за преценката относно спазването на срока за подаване на частна жалба. След като е уведомен надлежно за наложената в негова тежест обезпечителна мярка, за частния жалбоподател е възникнало право да подаде частна жалба срещу определението за допускане на обезпечение и това право е следвало да бъде упражнено до изтичане на едноседмичния срок по чл. 396, ал. 1 ГПК. Определението за допускане на обезпечение е индивидуализирано чрез посочване на номер, дата на постановяване и дело, по което е постановено, в изпратеното от ЧСИ С. Я. съобщение за налагане на обезпечителна мярка, връчено на частния жалбоподател на 03.06.2025 г. От момента на получаване на съобщението частният жалбоподател е разполагал с информация относно подлежащия на обжалване съдебен акт и тази информация е била достатъчна за изготвяне и подаване на бланкетна частна жалба с цел спазване на преклузивния срок по чл. 396, ал. 1 ГПК. От подадената пред първоинстанционния съд молба с вх. № 69453/06.06.2025 г., с която е поискано продължаване на срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, се установява, че преди изтичане на срока частният жалбоподател е упълномощил трима адвокати за извършване на процесуални действия за защита на правата и интересите му в производството по гр. д. № 5219/2025 г. на Софийски градски съд, в т. ч. и за подаване на частни жалби срещу постановените по делото определения. Притежаваната от упълномощените адвокати правна компетентност предполага, че те са били наясно както с последиците от пропускане на срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, така и със забраната на чл. 63, ал. 3 ГПК за продължаване на срока за обжалване на определението за допускане на обезпечение. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ГПК е приложима за всички срокове на обжалване, уредени в процесуалния закон, поради което доводът на частния жалбоподател, че поради лишаването му от възможност да се запознае със съдържанието на подлежащия на обжалване съдебен акт тя не следва да се прилага, не може да бъде споделен.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че след като частната жалба срещу определението за допускане на обезпечение е подадена в рамките на продължения от първоинстанционния съд срок, тя следва да се приеме за допустима с оглед правилото на чл. 62, ал. 3 ГПК, че когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. В случая процесуалното действие - подаване на частна жалба, е извършено след изтичане на установения в закона срок, като съдът в обезпечителното производство не е определял по-дълъг срок за обжалване на определението за допускане на обезпечение. Продължаването на срока за обжалване в нарушение на забраната на чл. 63, ал. 3 ГПК не може да бъде подведено под разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК и да обоснове извод за допустимост на просрочената частна жалба.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2624 от 13.10.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2650/2025 г. на Апелативен съд - София, 4 - ти граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: