Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател:
В. А. Членове:
С. Х.
П. Б. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията
П. Б. по административно дело № 1844/2026 г.
Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба от Р. В. П. от гр. Перущица срещу Определение № 1352 от 05.02.2026 г. на Административен съд - Пловдив по административно дело № 313/2026 г.
С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 25-1030-000781 от 11.11.2025 г. на началник група в сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. з, подб. гг от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е временно отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на Р. П. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита, че съдът неправилно е ценил фактите, обосноваващи искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Сочи, че съдът не е отчел, че случая изцяло липсва субективния елемент от фактическия състав на административното нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, тъй като лицето е узнало за служебната дерегистрация на автомобила едва в дена на проверката и незабавно е платило задължителната застраховка Гражданска отговорност, поради което изцяло липсва умисъл за извършване на нарушението.
Сочи още, че неправилно са прецени от съда доводите, че предварително изпълнение на ЗПАМ, ще причини на лицето значителна и трудно поправима вреда, предвид тежкото й здравословно състояние и необходимостта да се грижи за малолетно си дете, което учи в друг град и следва ежедневно да бъде превозвано до училището, а другият родител няма правоспособност за управляване на автомобил.
Обосновава, че приложената мярка е непропорционална на преследваната от закона цел, предвид че задължителната застраховка е сключена незабавно и следователно общественият интерес е обезпечен и без предварително изпълнение на приложената мярка.
Иска да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката.
Частният жалбоподател се представлява от адв. С. В. от Адвокатска колегия Пловдив.
Ответникът по частната жалба - началникът група в сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив, не взема становище.
Върховният административен съд счита частната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема, че оспорената ЗПАМ № 25-1030-000781 от 11.11.2025 г. на началника група в сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив с оглед на чл. 172, ал. 6 ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Доколкото специалният закон, а именно ЗДвП, не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на заповед по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Предпоставките за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Жалбоподателят, на когото е доказателствената тежест, обосновава искането си с това, че с прилагането на мярката се застрашава живата и здравето му, тъй като е лице страдащо от тежко заболяване, което изиска чести посещения при лекар специалист, включително контролни изследвания в други градове, както и че изпълнението на мярката възпрепятства адекватната грижа за детето й, което учи в друго населено място и следва ежедневно да бъде транспортирано до там, а другият родил няма правоспособност за управление на МПС.
Съдът приема, че твърдените последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т. е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможност за ползване на автомобил не е релевантен за преценката на сочените значителни или трудно поправими вреди, тъй като за осъществяване на плановите медицински прегледи и посещаването на учебни занятия от детото може да се ползва обществен транспорт. Съдът сочи още, мярката обезпечава значим обществен интерес, на който е непротивопоставим личния интерес на жалбоподателката да ползва автомобила си, поради което отхвърля искането за спиране на предварително изпълнение на заповедта.
Определението е валидно и допустимо, но неправилно.
Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлезлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго.
Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
При преценка на предпоставките за спиране следва да се държи сметка безспорно и за обществения интерес, който предварително изпълнение на мярката обезпечава, така и за личния интерес, който не следва да се ограничава несъразмерно на преследвана от закана цел.
От доказателствата по делото се установява, че на 09.11.2025 год., в резултат на извършена полицейска проверка, против Р. В. П. от гр. Перущица е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4788261 за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 ЗДвП управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В АУАН е вписана констатацията, че управляваният автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради липса на застраховка Гражданска отговорност. Управляваният от водача автомобил е собственост на Н. Р. ЕООД.
На същата дата 09.11.2025 г. в 20:18ч е изпълнено задължението за сключване на задължителна застраховка Гражданска отговорност за посочения в АУАН автомобил, видно от справка на Гаранционния фонда като застраховката е с валидност от 20:18 ч. на 09.11.2025г. до 08.11.2026 г, 23:59 ч.
На 11.11.2025 г. въз основа на съставения АУАН, против Р. В. П. от гр. Перущица е постановена оспорената ЗПАМ № 25-1030-000781 на началника на група в сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. з, подб. гг ЗДвП на лицето временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
При тези факти неправилен се явява извода на съда, че нуждата на лицето на управлява МПС, за да обезпечи грижата за живота и здравето си, и грижата за детето си е непротивопоставим на обществения интерес да се гарантира живота и здравето на останалите участници в движението.
Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.
В конкретния случай, целта на приложената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата като се гарантира, че по пътищата отворени за обществено ползване ще се движат само регистрирани превозни средства, за които има валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. Принципно правилно е заключението първоинстанционния административен съд, че обществени отношения, регулирани от ЗДвП се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес, поради което общественият интерес е надделяващ. Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличие на задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ). Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП - служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ.
В случая е по делото е доказано, че автомобилът с рег. № [рег. номер] е с прекратена на 19.08.2025 год. регистрация поради липса на застраховка Гражданска отговорност.
Следва да се съобрази обаче, че съгласно чл. 143, ал. 10, изр. 2 ЗДвП, служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
В случая по делото са налице доказателства от Гаранционния фонд, че още преди издаване на оспорената ЗПАМ за горепосочения автомобил има валидна застраховка Гражданска отговорност, поради което са настъпили материално правните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Тези фактически обстоятелства са възникнали на 09.11.2025 год. преди постановяване на оспорената ЗПАМ № 25-1030-000781 на 11.11.2025 год., но не са взети предвид нито от административния орган издател на ЗПАМ, нито от първоинстанционния административен съд.
Със сключването на валидна застраховка Гражданска отговорност е обезпечен обществения интерес, за чието гарантиране законът е въвел предварителното изпълнение на принудителната мярка.
След като общественият интерес е гарантиран, то личният такъв на жалбоподателката несъразмерно е ограничен от предварителното изпълнението на издадената ЗПАМ.
Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т. ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила.
Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателката значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява всекидневните си личи и семейни задължения, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над обществения интерес, доколкото последният е вече защитен и обезпечен от сключената още на 09.11.2025 г. задължителна застраховка Гражданска отговорност.
За пълнота, доводите от частната жалба относно липсата на субективен елемент (вина) от фактическия съставна на соченото административно нарушение, във връзка с което е издадена оспорената ЗПАМ са неотносими към предмета на настоящия спор налице ли са основания за спиране на предварителното изпълнение на ЗПАМ. Въпросът за вината се отнася към предмета законосъобразно ли е ангажирана административнонаказателната отговоност на лицето за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата.
С оглед посоченото тези доводи от частната жалба е безпредметно да бъдат обсъждани в настоящото производството.
По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното определение, като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1352/05.02.2026 год. на Административен съд Пловдив по административно дело № 313/2026 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000781 от 11.11.2025 г. на началник група в сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив с адресат Р. В. П. от гр. Перущица.
Определението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ В. А.
секретар:
Членове:
/п/ С. Х.
/п/ П. Б.