ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 914
гр. София, 25.03.2026г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение в закрито заседание на 23 февруари, две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: В. Х.
Е. А.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №2604/2025 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на синдика на „ТОМА СТРОЙ“-ЕООД /н/ срещу решение №388 от 03.07.2025 г. на Софийски апелативен съд по в. т.д. №918/2024 г., с което е потвърдено решение №760 от 28.05.2024год. на СГС, ТО, VI-13 състав, постановено по т. д.№ 1817/2021 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца против ответниците „ОББ“ АД (правоприемник в хода на процеса на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД), „БОСКО СТРОЙ“- ЕООД /н/, Н. К. Б. и „СИТИ ХОУМ ПАРК“ АД иск с правно основание чл. 124 ал. 1 предл. трето ГПК, във вр. чл. 170 от ЗЗД - за признаване за установено, че в полза на банката-кредитор не съществува ипотечно право, учредено с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 022, том I per. № 243, дело № 019 от 2007 г., вписан в Служба по вписванията вх. per. № 4793, акт № 49 том IV д. №2417/07 г.;
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност - нарушение на чл. 167 и чл. 170 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК и се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК. Страната се позовава и на очевидна неправилност и вероятна недопустимост.
Ответниците по касационната жалба „ОББ“ АД (правоприемник в хода на процеса на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД), „БОСКО СТРОЙ“- ЕООД /н/, Н. К. Б. не изпращат писмен отговор на същата .
От страна на ответника по КЖ „СИТИ ХОУМ ПАРК“ АД е депозиран писмен отговор от процесуалния представител на страната с изразено становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над допустимия праг на цена на иска по чл. 280 ал. 3 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение въззивният съд е изложил следните съображения:
Между страните не е спорно, че с НА № 022/07г. от 08.02.2007 г. том I per. № 243, дело № 019 от 2007 г., вписан в Служба по вписванията вх. per. № 4793, акт № 49 том IV д. № 2417/2007г. е учредена договорна ипотека върху недвижими имоти.
Не е спорно също така, че „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е „ОББ“ ЕАД, предоставила на „Б. С. ЕООД по Договор за банков кредит от 06.02.2007 г. кредит в размер на 1 000 000 евро при годишна лихва в размер на тримесечен EURIBOR, увеличена с 2,75 пункта надбавка и наказателна лихва за забава в размер на тримесечен EURIBOR, увеличена с 12 пункта надбавка годишно върху усвоената и непогасена главница по кредита за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски. Уговорено е, че крайната дата за погасяване на всички дължими суми (главница, лихва, евентуална наказателна лихва, такси, комисиони и разноски) е 25.01.2012 г.
Било е изразено съгласие, че за обезпечаване на всички вземания на банката „Б. С. ЕООД се учредява договорна ипотека върху 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот (УПИ) № X.- 438 в кв. № 242в по устройствения план на София, местност „Лозенец I част“ с площ по скица 733 кв. м., а по легитимиращия собственика нотариален акт - 702 кв. м. при граници по скица: улица, УПИ X.-437, УПИ IV за ЖС и УПИ X.-441, заедно с жилище в северната половина на жилищната сграда в този ПИ със застроена площ 37,80 кв. м., заедно с 50 % идеални части от общите части на сградата.
В нот. акт за ипотеката е изразено съгласие, че за обезпечение на описаните вземания Н. К. Б. /като управител на „Боско строй“ЕООД/ учредява ипотека върху 1/2 идеална част от същото дворно място и върху южната половина от жилищната сграда в този имот, представляваща жилище със застроена площ 53,63 кв. м., заедно с 50 % идеални части от общите части на сградата.
С Договор за покупко-продажба на търговско предприятие с нотариална заверка на подписите от 16.04.2014 г. „ТОМА СТРОЙ“-ЕООД е придобило правото на собственост върху предприятието на „ГЕО СТРОЙ ГД“ ЕООД, включващо и жилище, находящо се в северната половина на жилищна сграда на [улица] [населено място] със застроена площ от 37,86 кв. м., заедно с 1/2 ид. част от дворното място, върху което е построена сградата и съставляващо урегулиран поземлен имот X.-438 от квартал 242-В по плана на [населено място], местност „Лозенец“ - I-ва част. С Постановление за възлагане от 27.03.2015 г. описаните имоти са възложени в собственост на ответника „СИТИ ХОУМ ПАРК“ ЕООД.
Във въззивната инстанция по искане на жалбоподателя са допуснати съдебно-счетоводна и съдебно-техническа /геодезическа/ експертизи.
Според заключението на ССЕ , назначена от въззивната инстанция, която е имала задача да установи съответстват ли всяко от описаните в Договора за ипотека вземания на Банката с тези по Договора за банков кредит от 06.02.2007г., вещото лице е установило, анализирайки двата договора, че елементите на кредитното отношение „вземане на банката“ - по размер на кредита, по размер на лихвата и размер на наказателната лихва; по краен срок за погасяване на кредита и дата на падеж на лихвата, е налице пълно съответствие.
Относно вида на отпуснатия кредит, в договора за ипотека е вписана препратка по договор за банков кредит от 06.02.2007г.- КРЕДИТ, а от самия договор за кредит от 06.02.2007г. е видно, че същият е целеви с поетапно усвояване и указан краен срок на усвояване.Според съда, това не променя неговия размер, а само момента и условията на усвояване на отпуснатия размер, поради което този факт не променя вземането на Банката при отпуснат и и усвоен краен размер на кредита.
Според заключението на СТЕ, към датата на подписване на Договора за ипотека, планът за регулация /дворищната регулация/ не е приложен по отношение на описания в НА урегулиран поземлен имот (УПИ) № X.- 438 в кв. № 242в по устройствения план на София, местност „Лозенец I част“ с площ по скица 733 кв. м.
Планът, с който се учредява УПИ X.- 438 в кв. № 242в по устройствения план на София, местност „Лозенец I част“, е влязъл в сила на 26.08.1991г. Съгласно §6, ал. 2 и 4 от ПЗР на ЗУТ, от влизането в сила на ЗУТ, 6-месечният срок за прилагане на дворищната регулация за процесния УПИ е изтекъл. Към датата на изповядване на сделката по ипотеката – 08.02.2007г., няма уредени сметки по регулация. Вещото лице е констатирало, че процесният УПИ № X.- 438 в кв. № 242в има транспортен и пешеходен достъп само до [улица].Лицевата граница на парцела съвпада с уличната регулация. От него не се отдават площи към улицата, нито от улицата се придават площи към парцела. От северната граница се придават 67 кв. м. от ПИ без планоснимачен номер /общински/. Но сметката по регулация не е уредена и процесният УПИ № X.- 438 в кв. № 242в остава в границите си, определени от първите кадастрални и регулационни планове. Ето защо, според състава на САС, така установените нови факти във въззивната инстанция, не променят изводите, че договорът за ипотека не е нищожен и валидно обвързва страните по него.
Въззивният е разгледал поддържаните от жалбоподателя оплаквания във въззивната жалба:
Приел е за неоснователни оплакванията за недопустимост на решението на СГС по следните съображения:
Във въззивната жалба се е твърдяло, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът не се е бил произнесъл по всички въведени от ищеца доводи и възражения.
Оплакванията в тази насока са счетени от въззивния съд за неоснователни. Прието е, че в исковата молба ищецът оспорва процесната ипотека, като недействителна. В петитума на исковата молба изрично е поискано от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесния договор, като при прогласяване на тази нищожност да се установи липса на ипотечно право в полза на банката кредитор. СГС се е бил произнесъл подробно по всички поддържани основания за нищожност на договора, изложени в исковата молба, като докладът по делото е съобщен на страните и не е оспорен нито по обхвата на търсената защита, нито по разпределението на доказателствената тежест на страните. Доводите в исковата молба за липса на идентификация на ипотекирания имот и обезпеченото вземане са изследвани и в съдебното решение и са изложени подробни мотиви в тази насока. Въззивният съд се е обосновал и че сочените пороци не водят до недопустимост на решението, а до евентуалната му неправилност. Недопустимо би било решение, с което съдът не се е произнесъл по предявения иск, което в случая не е налице.
Относно оплакванията на въззивника-ищец за нищожност на ипотеката поради липса на надлежна индивидуализация и тъждество на обезпеченото вземане въззивният съд се е позовал на задължителните постановки вТР № 3/2018 от 17.03.2021г. на ОСГТК на ВКС, че ипотеката е акцесорно право, което обезпечава възникнало или бъдещо вземане. Възможността ипотека да бъде учредена и за бъдещо вземане се извлича и по аргумент от разпоредбата на чл. 153 от ЗЗД, която предвижда, че в случай на вписване на няколко ипотеки върху една и съща вещ, кредиторите се удовлетворяват предпочтително по реда на вписване на ипотеките, макар обезпеченото вземане да не е било възникнало при учредяването им.
Прието е също за обичайна практика кредитният ресурс да бъде реално предоставен на кредитополучателя едва след учредяване на ипотеката и вписването й, като обезпеченото вземане възниква след учредяването на ипотеката - след като отпуснатият кредит бъде реално предоставен на кредитополучателя и усвоен от него, поради което към момента на вписване на ипотеката не е известна точната дата на предоставянето на кредитния ресурс. С оглед това съдът е приел, че за валидността на договора за ипотека е достатъчно точната дата на възникването на обезпеченото с ипотеката вземане, както и датата на падежа на задължението на кредитополучателя, да бъдат определяеми чрез вписаните в договора за ипотека условия, при които се предоставя кредитния ресурс, като липсата на конкретно посочена точна дата на предоставяне на кредитния ресурс и конкретна дата на падеж на задължението за връщането му, не могат да обусловят нищожност на ипотечния договор.
Съдът е обосновал и извод, че неточността по отношение на датата на сключването на договора за кредит, също не може да обоснове нищожност на договора за ипотека, ако в договора за ипотека обезпеченото вземане е индивидуализирано по начин, който позволява идентифицирането му и отграничаването му от други вземания на същия кредитор, или други задължения на същия кредитополучател.
За да се приеме, че ипотеката е породила действие и валидно обезпечава възникнало чуждо задължение по договор за кредит, следва да се установи пълното тъждество на посоченото в договора за ипотека обезпечено вземане с възникналото такова по договора за кредит между посочените в ипотечния акт кредитор и длъжник; ако такова тъждество не се установи по несъмнен начин, то ипотеката остава без действие, макар ипотечният договор да има формално съдържанието по чл. 167, ал. 2 от ЗЗД“. Според заключението, приетото във въззивната инстанция, за въззивния съд е установено пълно съответствие между описаното в ипотеката вземане и уговореното в договора за банков кредит. Самото препращане в акта за ипотека към договора за банков кредит, чиито вземания се обезпечават и всички последващи анекси към него сочи на волята на страните да подчинят това акцесорно правоотношение на евентуалните промени, които биха настъпили в главното правоотношение. В този смисъл САС се е позовал и на Определение № 1230/07.11.2014 г. по гр. д. № 3757/2014 г. на ВКС, 1-во Г.О, според което „Последващото предоговаряне на условия по договора за кредит няма за последица липсата на тъждество на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката по см. на чл. 170 ЗЗД във вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД. По силата на чл. 174 ЗЗД, ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, като обезпечението е до размера на сумата, за която е извършено вписването.“
Пълното тъждество на описаното в договора за ипотека обезпечено вземане с възникналото по договора за кредит, според съда, се установява по несъмнен начин, чрез: -идентичното посочване на страните по обезпеченото вземане, което в случая е налице; -наименованието на кредитния продукт, което също фигурира в ипотеката; -сумата на кредита, която е определена на 1 000 000 евро;
-срока на погасяване и падежа (в случая ежемесечно на 25-то число ис падеж 25.01.2012 г.); -лихвените условия на кредита, като в ипотеката изрично е посочено, че годишната лихва е в размер тримесечен EURIBOR, увеличен с 2,75 пункта надбавка и наказателна лихва за забава в размер тримесечен EURIBOR плюс 12 пункта надбавка годишно върху усвоената и непогасена главница по кредита за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски.
Всички горепосочени реквизити съгласно чл. 170 ЗЗД са посочени в процесния договор. При липсата на твърдения и на доказателства за други договори за кредит, сключени между същите страни към момента на сключване на договора за ипотека, и след като в процесният договор за ипотека са определени посочените по-горе параметри и характеристики на обезпеченото вземане, то същото се идентифицира по несъмнен начин, с което е удовлетворено изискването за специалност на обезпечението, съгласно разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД.
За неоснователни са приети от САС и оплакванията за нищожност, поради липса на надлежна индивидуализация на ипотекирания имот.
Според съда, прилагането или не на план за регулация спрямо даден имот, чрез уреждането на възникналите в тази връзка сметки по регулация при действието на ЗТСУ, не влияе на действителността на сделки с предмет този имот. Съдебният състав се позовава на практика на ВКС: Решение № 112 от 05.03.2010 г. по гр. д. №3797/2008 г. на ВКС, Определение №75 от 26.02.2021г. по гр. д. №3875/2020г. на ВКС, 1во г. о.,според която: „забраната на §6, ал. 5 ПР на ЗУТ се отнася за разпореждане с парцелите с неприложена регулация, чието отчуждително действие е отпаднало по силата на закона, но не и до поземлените имоти, затова няма пречка да се прехвърли чрез сделка собственото място на имота, за който е отреден дворшцнорегулационен парцел. От същата, според съда следва, че дори да е прехвърлен парцел /УПИ/ с неуредени сметки по регулация, както е в настоящия случай, сделката има вещен прехвърлителен ефект само за имота, за който е бил отреден този парцел, но не и за придадените по регулация части, които са се върнали в патримониума на собствениците на съседни имоти.“ Ето защо, според въззивния съд, сключените сделки в нарушение на това императивно правило нямат никакъв порок - техен предмет е имотът в положението отпреди влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план, в който смисъл са посочени: ТР № 3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГКна ВКС, Решение № 21 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 161/2008 г., V г. о. и Решение № 103 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 905/2010 г., Iг. о.“
В случая, в съответствие с горепосочената съдебна практика, след като плана за регулация, утвърден със Заповед № РД-09-224/26.08.1991 г. не е приложен, то предмет на ипотеката е имотът в състоянието му съгласно предходния действащ план, а именно този от 1980 година. Това обстоятелство не води до недействителност на сделката. Ето защо, според съда, няма пречка дори да бъде учредена ипотека върху имот с неуредени сметки по регулация, след като пространствените предели на правото на собственост могат да бъда определени. В процесната ипотека пределите на имота са определени, тъй като са посочени планоснимачния номер на урегулирания поземлен имот (УПИ № X.-438), в кой квартал и коя местност на [населено място] се намира (квартал № 242в, местност „Лозенец I”), площта му по скица и нотариален акт (по скица 733 кв. м, а по нотариален акт 702 кв. м), границите му по скица, адресът на имота, както и сградите, които се намират в поземления имот с тяхната площ, описание и местоположение. В този смисъл, съдът се е позовал на Решение № 24 от 15.04.2019г. по гр. д. № 595 / 2018 г. на ВКС, 1-во г. о.
С оглед всичко гореизложено, съставът на САС, постановил обжалваното въззивно решение приема, че не съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, нито съществува неизвестност за имота и за обезпеченото вземане, или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката: изискванията на чл. 170 от ЗЗД са изпълнени и договорът за ипотека не е нищожен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване страната се позовава преди всичко на очевидна неправилност и вероятна недопустимост. Разгледани в правилна поредност вероятната недопустимост се основава на твърдението, че част от ответниците по настоящия иск следвало да участват като задължително необходими другари на страната на ищеца-ипотекарен длъжник, тъй като последният съгласно чл. 151 ЗЗД във вр. с чл. 134 ал. 2 ЗЗД упражнявал правата и възраженията като процесуален субституент/застъпник/ на главния длъжник. Липсата на надлежното им конституиране на страната на ищеца в производството по исковете за несъществуване на ипотечното право водело до недопустимост на иска/така Р № 60143/28.01.2021 г. по гр. д. № 3830/20 на Четвърто гр. о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК/ . Посоченото решение на първо място не представлява задължителна практика на ВКС и не обвързва настоящия състав и освен това, видно от съдържанието на самото цитирано решение на ГК, така приетото в него се отнася само до хипотезата на спор относно съществуването на самото обезпечено с ипотека вземане, а не в случаите на оспорване на действителността на ипотеката, с оглед твърдяни пороци при нейното учредяване, какъвто е настоящия спор.
Очевидната неправилност пък се основава на твърдения за неправилно възприемане на съдържанието на нот. акт за ипотека със съдържание различно от възпроизведеното в самия него.
Подобни оплаквания не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия съдебен акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти.
В случая за да извърши проверка за основателността на конкретните оплаквания в КЖ, ВКС следва да разгледа спора по същество и подложи на нова преценка събраните по делото доказателства/ съдържанието на но. акт за ипотека/ , което изключва очевидността на твърдените пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл. 281 т. 3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл. 288 ГПК.
В изложението се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси следните: за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доводи и възражения, което той не би сторил според конкретните оплаквания на подалата КЖ страна; за противопоставимостта на ипотекарния длъжник измененията на обезпеченото вземане може ли парцел с неуредени сметки по регулация да бъде предмет на учредяване на ипотека, без в него да е индивидуализиран отделния поземлен имот.
Твърди се, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие посочените съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно т. 1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, така формулираните въпроси са по законосъобразността на обжалвания акт. По всички тях въззивният съд е изложил своите съображения и е изрично се е позовал на практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Дали и доколко заетата от правораздавателния орган позиция е в съответствие с конкретните факти по спора, е въпрос по правилността на въззивния акт, и по него ВКС не се произнася във фазата по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения не е налице основание за допускане до касацияпо чл. 280 ал. 1, нито по ал. 2 ГПК.
В полза на ответниците не следва да се присъждат разноски, с оглед липсата на установени такива.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №388 от 03.07.2025 г. на Софийски апелативен съд по в. т.д. №918/2024 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.