ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 921гр. София, 26.03.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

И. Д.

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 2501/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. Х. от [населено място] срещу решение № 1072 от 14.08.2025 г. по в. гр. д. № 2168/2024г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 261328 от 01.12.2023 г. по гр. д. № 1604/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, I-29 състав в обжалваната му осъдителна част, е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗК „Л. И. АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния съпруг М. М. К., настъпила след пътно-транспортно произшествие от 23.01.2020 г.

Касаторката поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, поради което моли за отмяната му и за уважаване на предявения иск за сумата 30 000 лв. Изразява несъгласие с извода за липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на съпруга й, като счита, че съдът неоснователно е игнорирал влиянието на произшествието като стресогенен фактор, без който смъртта не би настъпила в конкретния момент.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като значими за изхода на делото, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, са поставени въпросите: „1. Относно критериите за преценка на наличие на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на виновно причинилия ПТП водач на МПС и последвалите вреди; 2. Относно разпределянето на отговорността от деликт при проявление на повече от един каузални фактори, допринесли за настъпването на вредата.“

В подкрепа на заявеното основание са посочени съответно: решение № 9 от 02.02.2018г. по гр. д. № 1144/2017г. на ВКС, III г. о. и решение № 46 от 16.09.2022 г. по гр. д. № 4132/2021 г. на ВКС, I г. о.

Ответникът по касация – Застрахователна компания „Л. И. АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 01.12.2025 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част и да отхвърли предявения от С. Х. Х. срещу ЗК „Л. И. АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, въззивният съд е преценил, че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана, тъй като по делото не е доказана причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на съпруга на ищцата М. К.. Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, възпроизведено и като част от констатациите в комплексната експертиза, решаващият състав е приел, че причина за смъртта на посоченото лице е острото нарушение на коронарното кръвообращение, развило се на фона на тежките болестни изменения на сърцето и съдовете, които го хранят, и довело до остра дихателна сърдечно-съдова недостатъчност, като е съобразил установеното от събраните по делото доказателства, че починалият, на възраст 69 години, е страдал от тежкостепенна коронаросклероза (до 80-90%), генерализирана атеросклероза, хипертрофия на сърцето, състояние след ампутацията на десния му крак. По отношение констатираните при огледа и аутопсията счупвания на гръдната кост на ниво 3 - 4-то междуребрие, счупване на 3 - 5-то ребра по предна мишнична линия двустранно(без кръвонасядания на околните меки тъкани, отток на мозъка и белите дробове), съдебният състав е счел, че не е доказано същите да са получени по време на произшествието, като се е позовал на дадените от вещото лице пояснения, според които липсата на кръвонасядания води до извод, че тези счупвания са послесмъртни и най-вероятно са получени при извършените реанимационни мероприятия. Въззивният съд е взел предвид констатацията на вещото лице, че в теоретичен аспект емоционалният стрес и страх могат да имат ефект върху сърцето – гневът, страхът и тревожността могат да доведат до значително увеличение в сърдечната честота и кръвното налягане, което да увеличи потребността от кислород на миокарда, реакцията към това да предизвика фатална аритмия, особено при пациенти със значителни сърдечни заболявания като тежка атеросклероза на коронарните артерии/сърдечна хипертрофия, както е в случая, и по този механизъм да се стигне до смъртен изход. От друга страна обаче, е съобразил разясненията на експерта, че при тези клинични данни за здравословното състояние на починалия и при заболяванията, които е имал, смъртта може да настъпи внезапно и без условията на стрес, както и че точният момент на настъпването й не може да бъде установен, освен ако пациентът не почине в болнично заведение при пряко наблюдение. Поради това, според въззивния съд, не може да се направи категоричен извод, че произшествието и заболяванията на починалия са довели съвкупно до вредоносния резултат, от което следва, че в случая липсва причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на съпруга на ищцата.

Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства. В случая тези изисквания не са спазени.

Поставеният от касатора първи въпрос за критериите за преценка на наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на виновно причинилия ПТП водач на МПС и последвалите вреди касае правилността на обжалваното решение и по същество обективира несъгласието на касатора с фактическите и правните изводи на съда. В случая решаващият състав не е обсъждал критериите по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а въз основа на анализ на заключението на медицинския експерт е приел причинно-следствената връзка, като елемент от фактическия състав на деликта, за недоказана. Правилността на този извод е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му.

Отделно от това, не е доказано и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За разлика от цитираното от касатора решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г. на ВКС, III г. о., в което е прието, че смъртта на наследодателката на ищците е обусловена от няколко фактора – от една страна, от проявеното бездействие от страна на служители на ответната община, а от друга – от здравословното състояние на болната и наднорменото й тегло, в настоящия случай е прието, че смъртта на съпруга на ищцата, с оглед на заболяванията му, е могла да настъпи внезапно и без условията на стрес, т. е. няма категорични данни, че ПТП и заболяванията на починалия са довели съвкупно до вредоносния резултат. Ирелевантна практика е и другото посочено в изложението решение на ВКС – решение № 46 от 16.09.2022 г. по гр. д. № 4132/2021 г. на ВКС, I г. о., тъй като разрешеният с него спор се свежда до това дали действията на служителите на ответника са неправомерни, а не дали е налице причинно-следствена връзка между деянието и вредата, какъвто е настоящият спор.

Поставеният от касатора втори въпрос е ирелевантен за изхода на делото, поради това че същият изобщо не е обсъждан от въззивния съд. С оглед извода, че не е налице причинно-следствена връзка между смъртта на съпруга на ищцата и настъпилото ПТП, решаващият състав не е приел, че произшествието е един от „каузалните фактори, допринесли за настъпването на вредата“, поради което изобщо не е „разпределял отговорността“, в какъвто смисъл е поставеният въпрос.

С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 102.26 евро (равностойност на 200 лв.), определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1072 от 14.08.2025 г. по в. гр. д. № 2168/2024 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА С. Х. Х. от [населено място], съдебен адрес: адвокат Я. Д. от САК, [населено място], [улица], ет. 2 да заплати на Застрахователна компания „Л. И. АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]67А3, юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100.26 евро (сто евро и двадесет и шест евроцента).

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: